Присъда № 288 от 02.06.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 288/ 02.06.2023г. по НЧХД № 13632/2022г. по описа на СРС, НО, 100 състав

Производството по делото е образувано по депозирана от страна на Н.

И. Г. срещу А. И. А. частна тъжба, с която последният е обвинен за това, че унижил честта и достойнството на Н. И. Г. в писмена станала и служебно известна жалба, депозирана пред Апелативна прокуратура – гр. София с вх. № 1841/ 2022г. от 02.08.2022., с думите: „Прокурорката от КРП Н. И., която е има външен вид на проститутка /с диплом по право от ЮЗУ/, води разследването така че да оневини един псевдобизнеснем от италиански произход номинално, но за сметка на това да му реши и обслужи бизнесинтересите, наместо последния да е вече предаден на съд... “ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителката срещу подсъдимата граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 2500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от частната тъжителка от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на същата.

Подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец - адв. М. поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и иска от съда да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Счита, че в настоящото дело са събрани множество както писмени, така и гласни доказателства, които безспорно установяват виновността на подсъдимия по повдигнатото с тъжбата обвинение, а именно това, че същият в депозирана лично от него жалба с вх. № 1841/2022 г. до Апелативна прокуратура – София е написал следното: „…..Прокурорката от КРП Н. И., която е има външен вид на проститутка /с диплом по право от ЮЗУ/, води разследването така че да оневини един псевдобизнеснем от италиански произход номинално, но за сметка на това да му реши и обслужи бизнес интересите, наместо последния да е вече предаден на съд... “. От разпита на свидетелите прок. К.

С., прок. А. Р. и прок. ГД, се установявало по безспорен начин първо, че им е станала служебно известна подадената жалба, второ, че същата е подадена от адв. А А., който всички те познават с оглед служебната им дейност и трето, че вследствие именно на тази жалба Н. И. се е почувствала обидена и унизена, тъй като от една страна е унизена личността на И. като жена, а от друга страна тя е написана в качеството й на прокурор, т. е. заемаща служебно положение. Счита, че е недопустимо, неморално, абсолютно в нарушение на всякакви професионални етики, независимо какви са резултатите от едно досъдебно производство и дали е или не е удовлетворително на дадено лице, 1 да се отправят такива обидни квалификации, към който и да било магистрат.

Очевидна била от събраните по делото множество писмени доказателства, линията на поведение на подсъдимия. Посочва, че същият е отправял обидни квалификации и по отношение на свидетелката К. С. – не само „неуважаема“, но и други такива. Допълва, че в сигнал от 24.10.2019 г., приложен по делото, до Окръжна прокуратура – ******* си е позволил да посочи по отношение на следовател: „Едно пиленце ми каза, че вие лично сте се възползвали от телефонни права, за да вадите кестените от огъня с чужди ръце.

Поинтересувайте се от следователя КК (с диплома от ЮЗУ, както всички останали)“. Очевидно било личното отношение към завършилите ЮЗУ.

Позовава се на приложено по делото решение № 204/31.03.2023 г. на РС – Благоевград, с което подсъдимият А. И. А. е признат за виновен за това, че „В сградата на Административен съд, в кабинета на съдебния администратор, е изразил вербална агресия, отправена срещу лицето ГМ, като е отправил груби обидни думи и квалификации към работещите в съда… “ във връзка с характеристиката на личността на подсъдимия.

Изтъква, че отношенията на г-н А. с неговите клиенти, дали е бил отказан достъп до ДП, дали са уважавани или не негови отводи към различни прокурори и какви са по характер постановените актове, нямат отношение към личността на подсъдимата в качеството и на прокурор. Допълва, че не само магистратите, но също и адвокатите имат Етичен кодекс, а от гледна точка на последния поведението му било неколегиално. Посочва, че съдържанието на процесната жалба е станало достояние на цялата Районна прокуратура, на Окръжна прокуратура, включително и на Апелативна прокуратура – София, доколкото същата е изпратена именно там. По изложените съображения, намира, че подадената тъжба е доказана.

По отношение на гражданския иск, иска от съда да съобрази показанията на свидетелката ГД, както и на другите две свидетелки – прок. С. и прок. Р.. Всички те заявили, че тъжителката Н. Г. е сърдечен, добър и морален човек, че се е обличала изключително скромно, семпло и в съответствие с Етичния кодекс на магистратите. От показанията на свидетелите се установявало също, че тъжителката се е почувствала обидена и в по-голяма степен, тъй като не е виждала подс. А. от една страна, а от друга страна и била в недоумение какво е предизвикало в него употребата на такива изрази спрямо нея. Иска от съда да уважи предявения граждански иск в намаления размер в първото съдебно заседание. Претендира разноски.

ПОДСЪДИМИЯТ адв. А. А., който упражнява защитата си сам, посочва, че благоевградското дело е извадено от контекст. Твърди, че не уважава прокуратурата, защото тя по принцип няма как да се уважава, но доколкото същата представлява институция, е длъжен да я зачита, защото живеем в общество, а субективното отношение за определени представители, (независимо на коя професия и от коя власт) е негово право. Отделен въпрос било как и защо го изразява. Твърди, че никога не си е позволявал лични 2 обиди или унизителни действия, макар да се е виждал с прок. И. във време, в което тя е била дежурен прокурор. Сочи, че е бил придружаван от лице с имена ЦД и никога, в нейно присъствие и изобщо в присъствие на дами не си е позволявал лично отношение. Казаното в тъжбата посочва, че определяло професионалния и облик.

Твърди, че обвинението е несъставомерно от обективна страна, а той не е казвал, нито извършвал нещо унизително за честта и достойнството на другиго, независимо в какво качество, в негово присъствие. Посочва, че в присъствие на подс. И. нищо не е казал, а жалбата е депозирана във връзка с недобросъвестно водено досъдебно производство. Не били налице и квалифициращите признаци по чл. 148 от НК, вкл. това обидата да е нанесена публично.

Посочва, че не е невъзпитан човек, а изложеното в жалбата има контекст. Негов клиент станал жертва на престъпление, а по вина на прокуратурата местопрестъплението не било осигурено.

Последното компрометирало воденото по случая досъдебно производство, преписката по което била разпределена на прок. Н. И.. По посоченото досъдебно производство твърди, че никаква работа не е била свършена, а той бил принуден да търпи подигравките на виновниците по улиците на града.

Твърди, че следва да се прави винаги разлика между субективното възприятие от някого, независимо от кого, на нещо, което го засяга обидно и престъплението, като съставомерно деяние „обида“ по смисъла на наказателния кодекс. Подробно се спира на генезиса на понятието проституция от древността до наши дни. Уточнява, че проституцията не е съставомерно деяние по Наказателния кодекс и не се преследва по наказателен ред. Сочи, че не знае на чий Бог се е кланяла и е служила жрицата на прокуратурата на Република България – Н. И., в контекста на събраните доказателства, но изложеното от него в процесната жалба било последното изразно средство (доколкото преценил, че други възможни законови и разумни средства няма) да и повлияе да изпълни служебните си задължения. Посочва, че осъщиствявайки служебните си адвокатски задължения, останал без избор на защита с оглед средствата, с които разполага от довереника му, който е пострадал от престъпление. Написано представлявало троп, метонимия, и било използвано от него целенасочено, защото съществувала неяснота относно мотивите, а целта била да се разрови жарта на прокурорската и човешка съвест на тъжителката, та да може тя в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 193, т. 1 от НК. Допълва, че тъжителката се появила на пътя му по изпълнение на адвокатската му дейност и задължения и то като препятствие по приложението на закона, по защита правата на пострадалия от престъпление и по налагането на справедливостта. Изтъква, че в такава ситуация, същият бил лишен от друг избор в стремежа си да помогне на пострадалия от престъпление негов доверител, освен да използвам метонимията като литературно средство. На литературен език процесните думи представлявали една закачка, защото 3 никога не си бил мислил реално, че външният израз на прокурор е само облеклото. Външен израз на същия били най-вече актовете и начина, по който са оценявани,

Посочва, че никога не е имал намерение, нито цел да обиждам личностно тъжителката Н. И.. Сочи, че жалбата е написана в определен контекст и този контекст е сигналното състояние на Прокуратурата на Република България.

Твърди, че няма престъпление, защото няма присъствие на тъжителката, и по никакъв начин не е целял, действайки по законовия и институционалния ред, използвайки метонимия, това нещо да стане достояние на нейните ръководители и колеги. Напротив, имал съзнание, че по едно досъдебно производство, по силата на закона материалите не могат да се разгласяват именно с тази цел, поради което и не ставало ясно как така те са станали достояние на всички прокурори, както стана ясно в миналото съдебно заседание. Отделно от това посочва, че търпимостта относно засягането на доброто име или честта на представители на държавата, натоварени с определени властнически правомощия, е обществено оправдан единствено, когато се оценяват от гледна точка на обществения морал, а действително случаите са факти и събития. В заключение сочи, че не се признава за виновен и не счита, че съм извършил престъпление.

В последната си дума излага, че не е извършил престъпление и не се счита за виновен.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. И. А. е роден на **********, ЕГН: **********, българин, български гражданин, неженен ,неосъждан, живее на адрес по л.к. в гр. *******, ул. ******. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 378 от НПК. Същият работи като адвокат с личен № ********, вписан в Регистъра на адвокатите в АК – ******* по силата на решение на АС № 3/09.03.2011г.

Частната тъжителка Н. Г И. е назначена на длъжност „прокурор“ в РП – ******* по силата на решение по протокол № 23, т. 4.9. от заседание на ПК на ВСС, проведено на 23.06.2021г.

При проверка в унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р. България по отношение на постъпили в Окръжна прокуратура - гр. ******* сигнали, жалби и прошения или други писмени материали, касаещи работата на прокурор Н. Г. И. се установява наличие на образувани три броя преписки, по които ОП - гр. ******* се е произнесла на основание чл. 47, ал. 4 от НПК за отвод на пр окурор И., както следва:

1.

Преписка вх. № 2357/2020 г. по описа на ОП - гр. ******* е образувана на 17.11.2020 г. по постъпили материали по пр. вх. № 1406/2020 г.

4 по описа на РП - гр. ******* във връзка с искане на ДДЗ за отвод на набл. прр Н. И. от работата по преписката. С постановление на ОП - гр. ******* от 19.11.2020 г. искането на ДЗ за отвод на набл. пр-р Н. И. е оставено без уважение.

2.

Преписка вх. № 642/2021 г. по описа на ОП - гр. ******* по описа на ОП - гр. ******* е образувана на 29.03.2021 г. по постъпила жалба от МБС срещу Постановление от 16.03.2021 г. по пр. вх. № 1891/2020 г. по описа на РП - гр. *******, като в същата се съдържа и искане за отвод на набл. пр-р Н.