Решение № 1292 от 23.06.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1292

Търговище, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНЕТА ПЕТРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНЕТА ПЕТРОВА административно дело № 20267250700045 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на М. Ю. И., с адрес: [населено място], общ. Опака, обл. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. С. Р. от АК-Търговище, съдебен адрес: [населено място], обл. Търговище, ул. „15-ти Януари“ №2, офис 2, против Решение №1040-25-10 от 16.01.2026г. на директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1133-5 от 05.12.2025г., издадено от К. Д. - гл.експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-47/12.04.2023г., с което на жалбоподателката е отпуснато ПОБ в размер на 31,04 лв. (15,87 евро) дневно, считано от 18.09.2025г. до 17.09.2026г. В жалбата се визира незаконосъобразност на оспореното решение като се изтъква неправилно приложение на материалния закон, тъй като жалбоподателката отговаряла на всички условия на чл. 54а КСО за отпускане на ПОБ, чийто размер обаче в случая бил определен при направено неправилно тълкуване и прилагане на чл. 62 от Регламент/ЕО/ № 883/2004г. Оспорващата счита, че осигурителният орган е длъжен да определи размера на дължимото парично обезщетение за безработица при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62 § 1 във връзка с § 2 от Регламент № 883/2004г., а именно : въз основа на трудовото възнаграждение, получавано за периода на заетост при последната месторабота. Наред с това сочи, че нормите на основния регламент не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното ѝ законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. Счита, че при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост и се позовава на практика на ВАС. Като визира наличие на отменителното основание по чл. 146 т. 4 АПК, оспорващата страна моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПО, и да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне с указание обезщетението за безработица да бъде изчислено само на база на реализирания доход от последния работен период. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, но се представлява от процесуалния си пълномощник, който поддържа жалбата и претенцията си за присъждане на разноски, вкл. и на разноски в административното производство с оглед обявяването на чл. 120 КСО за противоконституционна норма. Прави възражение за прекомерност срещу претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, тъй като представител на последната не е участвал в съдебното заседание, и моли в случай на присъждане на разноски в полза на тази страна, те да бъдат в минимален размер.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но от надлежно упълномощения от същия ст. юрисконсулт Г. С. – Т. е депозирана писмена защита, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ по изложени обстойни доводи. Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.39 евро, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата адвокатско възнаграждение спрямо естеството на спора и Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В Определение №196/03.02.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Административното производство е образувано по заявление, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Попово, където е заведено под № 707-01-222/23.09.2025г., до директора на ТП на НОИ – Търговище, където е регистрирано под № 251-00-1133/23.09.2025 г., с което М. Ю. И. в качеството ѝ на безработно лице е заявила отпускане на парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по КСО, като е декларирала, че правоотношението ѝ с работодателя Maatschap Leeuwis Fruit в Нидерландия е прекратено, считано от 17.09.2025г., както и че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Нидерландия, при посочения работодател за периода от 01.09.2025г. до 17.09.2025г.

Със заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 с вх. №1029-25-1030#1/17.10.2025г. жалбоподателката е заявила необходимост от удостоверяване на осигурителния ѝ период в Нидерландия при работодателя Maatschap Leeuwis Fruit за времето от 01.09.2025г. до 17.09.2025г., който период съвпада с посочения в първоначалното заявление, като е отбелязала основание за прекратяване на този договор : изтичане срока на договора. Към заявлението са приложени документи, издадени от последния работодател на жалбоподателката, а именно : 1/ писмо от 17.09.2025г., съдържащо съобщение от работодателя, че започналият на 01.09.2025г. трудов договор е прекратен на 17.09.2024г., тъй като след прибиране на реколтата няма повече работа за лицето, което е било наето на длъжност „работник по прибиране на реколтата“. Писмото е подписано от работодател и работник.; 2/ справка за отработените от жалбоподателката часове по време на последната ѝ заетост, от която следва, че лицето е работило на 6-дневна работна седмица с 9 – часов работен ден, като само в три дни е работило по 8 часа, и е отработило общо 132 часа.

Съгласно чл. 8 ал.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица ТП на НОИ – Търговище е извършило електронен обмен на структурирани електронни документи /СЕД/ с цел събиране на официални данни за декларирания период на заетост и дохода на заявителката. Със СЕД U001CB – искане за осигурително досие – трансграничен работник, и СЕД U003 – искане за информация за заплатата, са изпратени запитвания чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Нидерландия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI са получени СЕД U017 и СЕД U004, издадени от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия. В СЕД U017 – осигурително досие за трансграничен работник, е удостоверен фиксиран период на осигурена заетост от 01.09.2025г. до 17.09.2025г. при работодателя Maatschap Ма, Yaa en Mm Leeuwis-hoeflaken в Нидерландия. Като основание за прекратяване на последната заетост е посочено : „уволнение от работодателя, служителят не е виновен“. В СЕД U004 - Информация за заплатата, са вписани данни за дохода на заявителя за периода от 01.09.2025г. до 17.09.2025г., като е посочено, че брутният му доход за този период е в общ размер от 2068.85 евро.

По преписката са налице генерирани от длъжностно лице в ТП на НОИ - Търговище справки от Персоналния регистър на НОИ, от регистъра на трудовите договори и още седем регистъра, в които липсва информация за лицето М. Ю. И. за периода от 18.03.2024г. до 17.9.2025г. Приложена е и справка на л.30 от делото, генерирана служебно от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ, от която следва, че при изчисляване размера на ПОБ длъжностното лице е съобразило разпоредбата на чл. 54б, ал. 7 КСО за изчисляване на размера на среднодневното обезщетение, като за времето извън периода на последна заетост на жалбоподателката е взета предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. При направените изчисления е взето предвид и полученото от оспорващата възнаграждение за последната ѝ заетост в Нидерландия, което според посочената справка е в размер на 4130 лева. При така съобразените данни за определения съгласно чл. 54б ал.8 КСО референтен период от 01.09.2023г. до 17.09.2025г.е приет като реализиран осигурителен доход в размер на 26 389.77 лева или среднодневен осигурителен доход в размер на 51.74 лева.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-1133-5 от 05.12.2025 г. от К. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, и със същото на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл. 62 §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 18.09.2025 г. до 17.09.2026 г. в размер на 31.04 лв. (15.87 евро) дневно. За да определи този размер на ПОБ, органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителя е прекратено последно на 18.09.2025г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - изтичане срока на договора, че заявителят е с регистрация в АЗ на 23.09.2025 г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. - 21 г. и 5 месеца, и осигурителен доход за периода от 01.09.2023 г. до 17.09.2025г., въз основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 26 389.77 лева. След като е изчислил среднодневния осигурителен доход в размер на 51.74 лева и е умножил същия по 60%, е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 51.74 лева) - 31.04 лв., което попада в границите на определения минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2025 - 18.00 лв.и максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2025 - 107.14лв. Разпореждането е връчено лично на заявителката на 11.12.2025г.с известие за доставяне.

В срока за обжалване е подадена жалба по административен ред до директора на ТП на НОИ – Търговище срещу горепосоченото разпореждане и същата е регистрирана с вх. №1012-25-221/19.12.2025г.

Директорът на ТП на НОИ – Търговище правилно е преценил жалбата като редовна и допустима и се е произнесъл по същата в рамките на законния едномесечен срок с оспореното Решение №1040-25-10/16.01.2026г., с което след изложени мотиви за нейната неоснователност е потвърдил обжалваното Разпореждане № 251-00-1133-5 от 05.12.2025 г. от К. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г.на директора на ТП на НОИ – Търговище. В мотивите на решението е обсъдено, че дневният размер на ПОБ е изчислен на основание чл. 54б ал.8 КСО. Описано е, че общият осигурителния доход на М. И. за референтния период от 01.09.2023 г. до 17.09.2025 г. е в размер на 26389,77 лв. като същият е формиран от осигурителните доходи от осигурената заетост на лицето: по законодателството на Република България и по законодателството на Нидерландия. Посочено е, че за целите на изчисление на ПОБ месечният осигурителен доход е ограничен до максималния месечен осигурителен доход определен със ЗБДОО за съответната година. Отбелязано е, че в програмния продукт през месеците, в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО). Обсъдено е, че при 510 работни дни за периода от 01.09.2023 г. до 17.09.2025 г. осигурителният доход за този период (26389,77 лв.) се разделя на 510 работни дни - 26389,77 : 510 = 51,74 лв. и се получава среднодневен осигурителен доход в размер на 51.74 лева. Съответно среднодневният осигурителен доход 51,74 лв. се умножава х 60% и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е в размер на 31,04 лв. (15,87 евро).