Решение № 100 от 16.11.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Каварна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко П. Г. при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно дело № 20233240200127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0283-000089/22.05.2023г. на Началник в РУ ОДМВР Добрич,РУ Каварна е наложено на М. З. М. с ЕГН ********** с адрес с.***,общ.Шабла улица „***“ № 9 административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че същото е постановено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка.Моли се съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,представлява се от упълномощен защитник,който изразява становище,че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му поради допуснати нарушения на процесуалните и материалните норми.

Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото и не изразява становище по жалбата.

Контролиращата страна-РП-Добрич,ТО-Каварна редовно призована не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

1

Видно от обжалваното постановление № 23-0283-000089/22.05.2023г. на Началник в РУ ОДМВР Добрич,РУ Каварна,същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 86/2023 бл.№ 192208/08.04.2023г.Наказателното постановление е издадено за това, че на 08.04.2023г. около 05.10ч. в гр.Шабла по улица „Пирин“,движещ се в посока моста М. З. М. с ЕГН ********** с адрес с.***,общ.Шабла улица „***“ № 9 управлява лек автомобил БМВ 525 с рег.№ ***-негова собственост,като неправоспособен/не притежава СУМПС/.Водачът управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол,установено след извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ Фабр.№ ARPM0835,като уреда отчита 1,24 промила алкохол в кръвта,чрез издишания от водача въздух.Издаден е талон за медицинско изследване с № 101505 от 08.04.2023г.Образувано е Досъдебно производство № 59/2023г. по описа на РУ-Каварна за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.Резултатът от химическото изследване доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,95 промила в кръвта на водача,съгласно протокол за химическа експертиза № 360/11.04.2023г.С постановление от 19.05.2023г. на ТО-Каварна при РУ РПДобрич е прекратено наказателното производство по ДП № 59/2023г.,като препис от постановлението е получено в РУ-Каварна за сведение и вземане на отношение по извършеното от водача нарушение.

Установява се, че със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи е определил актове за установяване на административни нарушения да съставят следните длъжностни лица: държавните служители от структурните звена „Пътна полиция” и „Пътен контрол”, полицейските и младши полицейските инспектори, командирите на отделения от структурните звена „Охранителна полиция” на обслужваната от тях територия.Със заповедта са определени и длъжностните лица, които могат да издават наказателни постановления, като са посочени и началниците на районни полицейски управления.

В хода на проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите Г.

Н.,С. В. и А. К..Фактическата обстановка,описана в обстоятелствената част на АУАН и НП се потвърждава от разпитаните по делото свидетели Г. Н. и С. В. и А. К.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логични,още повече,че последните са наясно с наказателната отговорност,която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват по един и същи начин фактическата обстановка.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия,съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министърът на вътрешните работи.Правомощията са делегирани на определен кръг лица,с оглед заеманата от тях длъжност,поради което непосочването им поименно не опорочава акта на оправомощаване.

АУАН и НП са формално редовни актове,съдържат всички изискуеми 2 реквизити по ЗАНН.Препис от акта е връчен на нарушителя,като му е дадена възможност да ангажира адекватна защита.В АУАН жалбоподателят е вписал,че няма възражения и не е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл.5 ал.1 т.3 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.В случая безспорно е доказано,че жалбоподателя М. З. М. с ЕГН ********** е употребил алкохол,установено след извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ Фабр.№ ARPM0835,като уреда отчита 1,24 промила алкохол в кръвта,чрез издишания от водача въздух.Издаден е талон за медицинско изследване с № 101505 от 08.04.2023г.Резултатът от химическото изследване доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,95 промила в кръвта на водача,съгласно протокол за химическа експертиза № 360/11.04.2023г.За несъмнено доказано съдът намира и обстоятелството,че жалбоподателят М. З. М. с ЕГН ********** е имал качеството на водач на пътно превозно средство съгл.т.25 на параграф 6 от ДР на ЗДвП,което същият е управлявал привеждайки го в движение по улиците на гр.Шабла,при това под въздействието на алкохол.Тона се потвърди от непротиворечивите,последователни и логични показания на свидетелите Г. Н.,С. В. и А. К.,които съдът кредитира с доверие.Безспорно и лекият автомобил БМВ 525 с рег.№ ***,управляван от жалбоподателя,има характеристиките на пътно превозно средство по смисъла на т.10 на параграф 6 от ДР на ЗДвП.

Нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП според настоящата инстанция е подведено правилно и от актосъставителя в АУАН и от административнонаказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма.Изложени са всички обстоятелства за това нарушение в описателната част на НП.Правилно според съда административнонаказващият орган е приложил съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП предвиждаща административни наказания за управляващия МПС с концентрацията на алкохол над 0,8 промила до 1,2 промила,какъвто е и настоящия случай,имайки предвид концентрацията на алкохол-0,95 промила.

В мотивите на атакуваното Наказателно постановление № 23-0283000089/22.05.2023г. на Началник в РУ ОДМВР Добрич,РУ Каварна са описани всички факти от момента на установяване на нарушението с техническо средство до окончателното установяване чрез медицинското химическо изследване на концентрацията на алкохол,с която водачът е управлявал МПС.Изрично в мотивите на НП е посочен установеният от химическото изследване резултат от 0,95 промила,който попада в хипотезата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

От съдържанието на НП не може да се направи друг възможен извод освен този,че административнонаказателната отговорност на водача М. З. М. е 3 ангажирана след прекратяване на наказателното производство именно,заради установения резултат от химическото изследване от 0,95 промила концентрация на алкохол в дадената кръвна проба,който факт от обективна страна е елемент на деянието по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП-законов текст обявяващ го за административно нарушение,а не за престъпление.

Съгласно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,водач на МПС който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта,установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство ,определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда,се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева.

Действително разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП съдържа две хипотези,но от обстоятелствената част на НП е видно,че водачът е санкциониран за нарушение по първата хипотеза на текста.В случая в наказателното постановление изрично е указано,че водачът е управлявал МПС под въздействието на алкохол,констатирано с химическо изследване на кръвта,а не с техническото средство.С това са очертани обективните елементи на състава на нарушението и не са създадени каквито и да е било пречки за реализиране правото на защита на санкционираното лице,което следва да се защитава срещу фактите,а не срещу правото.

Атакуваното Наказателно постановление № 23-0283-000089/22.05.2023г. на Началник в РУ ОДМВР Добрич,РУ Каварна в частта му относно наложеното на М. З. М. с ЕГН ********** административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,според настоящия съдебен състав се явява незаконосъобразно,тъй като жалбоподателят М. З. М. не притежава право да управлява МПС,защото изначално не е придобивал такова право и този факт е отбелязан в атакуваното наказателно постановление,че М. З. М. е неправоспособен-не притежава СУМПС.

Съгласно т.6 б.“а“ от постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.№ 8/82г. на Пленума на ВС,един от основните въпроси относно лишаването на водач на МПС от право на управление за извършено престъпление по транспорта е въпросът може ли да бъде лишено от такова право лице,което няма свидетелство за управление.Тълкувайки съдържанието на чл.37 от НК,ВС приема,че по българското наказателно право извършилите престъпления следва в определените от закона случаи да бъдат лишавани само от права,които те притежават,не и от евентуални бъдещи права.За това деец,който няма правоспособност да управлява моторно превозно средство,не може да бъде лишен от такова право.По-нататък в ППВС се казва,че наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се налага на правоспособните водачи,на притежаващите свидетелство за управление,макар и не от същата категория и на водачи,които временно са били лишени от това право,защото последните поначало не са го загубили,а временно им е било забранено да го притежават.От това ППВС се налага извод,че административното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“/не само това налагано по НК/ може да се наложи:1.На правоспособните водачи,т.е. на такива,които са придобили правоспособност 4 за управление на МПС,а не на такива,които изобщо не са придобивали такава правоспособност.

С оглед гореизложените мотиви,настоящия съдебен състав приема,че следва да потвърди Наказателно постановление № 23-0283-000089/22.05.2023г. на Началник в РУ ОДМВР Добрич,РУ Каварна,в частта му с която е наложено на М. З. М. с ЕГН ********** с адрес с.***,общ.Шабла улица „***“ № 9 административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева и да отмени

Наказателно постановление № 23-0283-000089/22.05.2023г. на Началник в РУ ОДМВР Добрич,РУ Каварна,в частта му с която е наложено на М. З. М. с ЕГН ********** с адрес с.***,общ.Шабла улица „***“ № 9 административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН,съдът в настоящия си състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0283-000089/22.05.2023г. на Началник в РУ ОДМВР Добрич,РУ Каварна,в частта му с която е наложено на М. З. М. с ЕГН ********** с адрес с.***,общ.Шабла улица „***“ № 9 административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева,като законосъобразно и правилно.