Определение № 291 от 28.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. София, 23.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600251 по описа за 2023 година

С протоколно определение постановено в разпоредително заседание на 01.02.2023 г. СГС, НО, 1-ви състав е прекратил съдебното производство по НОХД № 4554/2022 г. като е върнал делото на СГП за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Л..

Това определение е протестирано от прокурор от СГП с оплакване, че същото е незаконосъобразно и необосновано. В протеста се твърди, че е неправилна преценката на СГС, относно допуснати нарушения на чл. 246, ал.2 от НПК. На практика в протеста се преповтаря твърдението в ОА, относно размера на установени при извършената ревизия липси, а в последствия и в хода на ДП, установени чрез надлежна счетоводна експертиза. Прокурорът твърди в протеста, че в ОА са изписани всички факти и обстоятелства, които обосновават състава на обвинението по чл. 219, ал.3 вр. чл. 26 ал1 от НК за обвиняемата Л.. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което Апелативният съд да не възприеме като обосновани, правилни и законосъобразни изводите на СГС затова, че на ДП са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили процесуалните права на обвиняемата в ДП, които са отстраними. Т.е. прокурорът изразява несъгласие с приетото от СГС основание, което в разпоредително заседание му дава право в рамките на своите компетенции по чл. 248 от НПК, да прекрати съдебното производство и да прецени качеството на акта на държавното обвинение, който, според изложеното в протеста, отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК.

Постъпило е възражение против протеста от обвиняемата Л., чрез адв В.

С., защитник на същата. Във възражението се подкрепят правните изводи за наличието на основание на чл. 249, ал.3 от НПК. Акцентира се върху 1 установените до момента фактически положения. Твърди се, че е правилна преценката на първоинстанционния съд, относно това, че не са спазени изискванията освен на закона и на тълкувателно Решение № 2/2002 година.

Иска се потвърждаване на определението на СГС.

Апелативният съд като се занима с оплакванията в протеста и при направената служебна проверка, приема следното:

Протестът е допустим. Подаден е в срок. Разгледан по същество същият е абсолютно неоснователен.

Запознавайки се с материалите по делото и ОА обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода за това, че ОА не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК и критериите, посочени в тъл.

Твърди се, че е правилна преценката на първоинстанционния съд, относно това, че не са спазени изискванията освен на закона и на тълкувателно Решение № 2/2002 година. Иска се потвърждаване на определението на СГС.

Апелативният съд като се занима с оплакванията в протеста и при направената служебна проверка, приема следното:

Протестът е допустим. Подаден е в срок. Разгледан по същество същият е абсолютно неоснователен.

Запознавайки се с материалите по делото и ОА обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода за това, че ОА не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК и критериите, посочени в тълкувателно Решение №2/2002г на ОСНК.

Основните забележки, които СГС е отправил към държавното обвинение, се свеждат до това, че описаните в ОА факти и обстоятелства не дават отговор на въпроса за това, по кое време е извършено всяко едно от деянията по чл. 219, ал.3 от НК, включени в периода на продължаваното престъпление.

Първоинстанционният съд е изразил несъгласие и относно това, че държавното обвинение не е посочило „генезиса на възникналата вреда“ и начина, по който тази вреда е причинена през инкриминираният период, за времето от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 година, в който период съгласно постановлението за привличане на Л. като обвиняема и ОА са включени две деяния – първото от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г., за който период се твърди че щетата е 9 700,68 лева и второто деяние в рамките на продължаваната престъпна дейност от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., за който период значителната щета за ДАНС е 79 978,65 лева.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите в протестираното протоколно определение, постановено в разпоредителното заседание след поредното внасяне на ОА. Прокуратурата е свободна в рамките на своите правомощия да насочи обвинение срещу това лице, което тя счита, че е извършило престъпление и за конкретното престъпление. В рамките на установените по ДП фактически положения, факти и обстоятелства държавното обвинение има суверенното право да обоснове обвинение според материално правните норми предвидени в специалната част на НК.

В обстоятелствената част на ОА обаче прокурорът при изписването му и 2 съобразявайки критериите, които тълкувателно Решение № 2/2002г. е въвело, следва ясно и точно да изпише фактическото обвинение, което да е съответно на правната квалификация. Обвиняемото лице има право да узнае в какво се обвинява и при какви точно обстоятелства и по какъв начин е извършило деянието, за да може да организира своята адекватна защита. Задължение в същото време на държавното обвинение е да се придържа към принципа на обективната истина и да изчерпи съобразно установените факти и обстоятелства, всички възможни квалификации за извършено престъпно деяние от обвиняемото лице.

Апелативният съд приемайки за правилни констатациите на СГС намира за правилен извода, че големият обем от факти, описани в ОА, не са гаранция за спазване на нормата на чл. 246, ал.2 от НПК. нито пък начина по който са поднесени при изписването на този ОА съответства на изискванията в тълкувателно Решение № 2/2002 г.

Деянието по чл. 219, ал.3 – умишлена безстопанственост задължава прокурорът в ОА да посочи и да обоснове наличието на всички обективни и субективни признаци на това деяние. Или ако не може да стори това да се опита да обоснове евентуално друго обвинение, съответно на установените фактически положения, които по настоящото дело изобилстват.

Установено е, че Л. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б“б“ от НК и този извод е добре обоснован в ОА и от доказателствата на ДП. в случая Апелативният съд е на становище, че в съзнанието на прокурора е налице неяснота относно обективните и субективни признаци на престъплението умишлена безстопанственост. Може да се приеме от установените факти, че длъжностното лице Л., която е била назначена като Началник се Може да се приеме от установените факти, че длъжностното лице Л., която е била назначена като Началник сектор 51, в дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността“ /ФСУС/ при ДАНС, е получила парични средства в големи размери, които са й били поверени да ги пази и управлява.

На практика и по същество това длъжностно лице е изпълнявало фактически длъжност на касиер, който предоставя на агентите на ДАНС средства за особени разходи, или за специални оперативни нужди с гриф „поверително“.

Същата е била длъжна, според длъжностните си качества и характеристика, да предоставя на съответните агенти на ДАНС такива средства и да води счетоводна отчетност за разходването на тези средства. От изложеното в ОА става ясно, че обвиняемата е отчитала неправилно предоставените на агентите на ДАНС средства за специални нужди и експертизата по делото е установила ЛИПСИ. Щетата за държавата, защото средствата са от държавния бюджет, се изразява в липси, които общо възлизат на 89 679,33 лева. Държавното обвинение е било длъжно в ОА да обясни с доказателствата, с които разполага, механизма по който се е получила тази липса. Длъжно е било да посочи и изясни в ОА субективната страна на престъплението, какво е било намерението на длъжностното лице Л. и какво е направила с липсващите средства. Т.е. дали в случая се касае за създаване на безпорядък в счетоводната отчетност при раздаването и отчитането на паричните средства, с цел да бъдат прикрити липси на повереното 3 обществено имущество – пари, или става въпрос за неполагане на достатъчно грижи за отчитането на тези парични средства, от което са произлезли значителни щети за ДАНС.

По делото не е установено дали в тази дейност на обвиняемата Л. следва да се включат и други длъжностни лица, които са били длъжни да упражнят контрол, но не са го сторили в разрез със задълженията си като такива. В ОА има изложени факти и обстоятелства, от които става ясно точно за неупражнен контрол от длъжностни лица, натоварени със задължения да упражнят контрол върху обвиняемата Л., която в крайна сметка е била един обикновен касиер, раздаващ пари за специални нужди на агентите на ДАНС.

Апелативният съд констатира, че в ОА не е отразено точно на коя дата и на кои агенти обвиняемата е раздавала пари за специални нужди в периода касаещ обвинението. Тези данни се съдържат в досъдебното производство и в икономическата експертиза. Съдържат се на екселска таблица, но не са намерили място във фактите, които прокурорът е бил длъжен да изнесе в ОА.

След като има установен ред за „захранване на касата“, която е поверена на обвиняемата Л., за контрол от други длъжностни лица над нея, като материално отговорно лице и длъжностно лице, правила за даване на средства на служителите на ДАНС за специални нужди, то задължително в обстоятелствената част на ОА прокурорът следва да отрази тези факти – кога, на коя дата, на кой агент от ДАНС длъжностното лице Л. е предоставила парични средства и по какъв начин и с какъв документ тези парични средства са отчетени по правилата на ЗФУКПС и задълженията на Л. според длъжностната й характеристика.

Следва в ОА да настане яснота при следващото му внасяне, относно това е ли е налице липса и дали щетата е установената липса.В ОА и протеста се твърди за констатирани липси,както бе отбелязано по-горе.Не са изложени никакви съображения за произхода на липсата и механизма реализиране на липса и дали тя е в резултат на разпореждане с чужди парични средства,поверени да длъжностното лице в случая държавни. Следва да се изясни от какво произхожда щетата – от липса и намерения за присвояване или щетата е резултат от умишлено създаден безпорядък в счетоводната отчетност при приемане, раздаване и отчитане на паричните средства. Само по този начин прокуратурата ще въведе яснота в делото по отношение на квалификацията на обвинението и ще осветли обвиняемото лице, съобразно неговите права в НПК, в какво точно го обвинява. Абсолютно правилен е изводът на СГС, че липсва достатъчно фактическо описание в ОА за обективните и субективни признаци на деянието, в което Л. е обвинена, както и механизмът по който е осъществено престъпното деяние. Изключително важно е в ОА да бъде описан механизмът на престъпното деяние, защото това е основната стъпка към охраняване процесуалните права на обвиняемия и правилното приложение на материалния закон.

В протеста на прокурора се цитират и преповтарят изводите на СГС от протоколното определение от разпоредително заседание. Оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт са банкетни и декларативни. Не се сочат конкретни правни доводи, които да са относими 4 към твърдението за незаконосъобразност и грешни правни изводи на СГС при преценка въпроса ,предмет на обсъждане в разпоредително заседание- този по чл.248 ал.1 т.3 НПК

Водим от изложеното Апелативният съд намира за неоснователен протестът на СГП, поради което съдебният акт трябва да бъде потвърден и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪЖДАВА протоколно определение постановено в разпоредително заседание на 01.02.2023 г. СГС, НО, 1-ви състав е прекратил съдебното производство по НОХД № 4554/2022 г. като е върнал делото на СГП за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Ф. Л..

Определението е окончателно.