Решение № 380 от 18.11.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. гр. Червен бряг, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. П. като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20244440100273 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „***“ – ***, ЕИК *** чрез адв. Н. К. против К. Б. П., ЕГН ********** от гр. Червен бряг за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №1426/2023 г. на Районен съд-Червен бряг.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване съществуване на вземане от ищеца в размер на 1 147.37 лева, от който 866,57 лева главница и 280.74 лева – лихва за забава срещу ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между *** ЕАД и К. Б. П., по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 1000 лв. и поради изтичане на крайния срок в него, вземането е станало изцяло изискуемо на 30.01.2019 г.

След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от усвоения кредитен лимит, след което е преустановил плащанията си, като остана непогасена главница в размер на 866.57 лв.(осемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) и съответните лихви. Изложено е, че на 06.11.2023 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между *** ЕАД, *** и „***- ***“, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 30.01.2018 г., е изкупено от ищеца.Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1147.31 лв., от които: главница - 866.57 лв. и лихва за забава - 280.74 лв. за периода от 11.12.2020 г. до дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в Pайонен съд - Червен бряг - 07.12.2023 г., представляваща неизплатена сума по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението до окончателно й изплащане. Претендира съдебни разноски в настоящото и заповедно производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не подава писмен отговор.

В съдебно заседание, ищецът - не се явява и не изпраща представител. В писмено становище адв. Н. К. заявява, че поддържа исковата молба.

В съдебно заседание, ответникът – не се явява и не се представлява. Депозира 1

„възражение по определение №326/08.07.2024 г.“, в което оспорва вземането.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2018 г. е сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между *** ЕАД и ответницата, по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 1 000 /хиляда лева/ лв. Срокът на действие на договора е бил 12 месеца. Поради изтичане на крайния му срок вземането е станало изцяло изискуемо на 30.01.2019 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от усвоения кредитен лимит, след което е преустановил плащанията си, като остана непогасена главница в размер на 866.57 лв./осемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ ведно с лихва за забава. На 06.11.2023 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между *** АД и „***“ – ***, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от процесния договор е изкупено от ищеца.

Видно от Приложение №3 към процесния договор, *** АД е упълномощило ищеца като последният представлява първоначалния кредитор по отношение на вземанията предмет на договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г. между *** АД и „***“ – ***. По силата на упълномощаването адвокатското дружество уведомява съгласно чл. 99, предложение 3 от ЗЗД и съгласно приложение №1 към посочения горе договор, всички длъжници, сред които и ответницата /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ за сключения между страните договор , по силата на който вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят към дружеството ищец по делото и същото може да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията предмет на договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г., както и да преупълномощава други с горните права.

Следователно цесионерът *** „***“ са изрично упълномощени от цедента - *** ЕАД да извършват уведомяване от името на цедента. Уведомление за цесия е изпратено на 05.12.2023 г. на постоянния адрес на кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в договора. Видно от представеното писмо, същото е върнато в цялост, като на известието за доставка е отбелязано, че същото е непотърсено. При горните обстоятелства, ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на 07.12.2023 г. на заявление до Районен съд - Червен бряг за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано е ч.гр.дело №1426/2023 г. Ответницата е подава възражение по реда на чл. 415 ГПК, за което ищецът е бил надлежно уведомен на 02.02.2024 г.

По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че усвоените суми по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 30.01.2018 г, сключен между ответника К. Б.

П. и кредитор *** ЕАД са в размер на 1020 лева, от които 1 000 лв. разрешен кредитен лимит, усвоен на 16.02.2018 г. и 20 лвева изтеглени на 26.03.2018 г. на АТМ, която сума е била налична след направена на 22.03.2018 г. вноска по кредитния лимит в размер на 75 лв.

За издължаване на кредитния лимит от ответника по сметка на цедента и кредитор *** ЕАД до 21.01.2020 г. са направени 13 бр. вноски на обща стойност 795 лв. Със внесените суми са покрити ежемесечни такси, свързани с кредита и ежемесечното договорено олихвяване на използвания кредитен лимит. След 21.01.2020 г. и към настоящия момент няма направени вноски към кредитора *** ЕАД или към цесионера „*** - ***“ АД гр. Стара Загора. Вещото лице прави заключение, че към 07.12.2023 г., която дата е датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в Pайонен съд - Червен бряг, дължимата главница по сключения договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити е в размер на 866,57 лева. Лихвата за забава върху неиздължената главница за периода от 11.12.2020 г. до датата на подаване на горното заявлението от 07.12.2023 г. е в размер на 280,74 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, изготвено от лице с нужната квалификация и неоспорено от страните в производството.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни 2 изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл. 410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414 , ал.1 ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415, ал.1 ГПК, поради което са процесуално допустими.

По делото са представени Приложение № 1 и потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл.99 ЗЗД, от които се установява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.11.2023 г. цедентът „***“ ЕАД е прехвърлил на адвокатското дружество ищец вземанията по сключения на ответника договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит. Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича вземането, лице. Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера.

Неоснователно е изложеното твърдение от страна на ответника в депозираното „възражение“ за нищожност на договора за цесия. Визираната хипотеза от ответницата е по Решение № №50132/03.11.2022 г. по т.д. № 1959/2021 г. на ВКС, ТК., което съдът служебно издири. Видно от мотивите на цитираното решение, се касае за договор за цесия от 25.07.2016 г., с който страната кредитор е прехвърлила на другата своето вземане срещу застраховател за обезщетение във връзка с претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, като в цитираното решение изрично е посочено, че цесионерът е бил процесуален представител - адвокат на цедента по висящото към момента на сключване на договора гражданско дело с предмет правото на вземане за обезщетение за неимуществени вреди на увреденото лице – цедент срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. В тази връзка поддържаното становище от ответника визира съвсем различна хипотеза, която не е налице в настоящия казус.

*** ЕАД е упълномощил дружеството ищец по делото да го представлява по сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между тях от 06.12.2023 г. „***“ – *** е упълномощено да уведомява съгласно чл. 99, предл. 3 от ЗЗД всички длъжници за горепосочения сключен договор на 06.11.2023 г., по силата на който вземанията на първоначалният кредитор към конкретни длъжници, сред които и ответницата по делото, се прехвърлят на новия кредитор – ищец, както и последният да извършва необходимите действия по надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията вкл. да преупълномощават други адвокати. Следователно „***“ – *** действа в условията на представител на *** ЕАД.

Следва да бъде отбелязано, че уведомлението изпратено до ответницата за настъпилата цесия е върнато с отбелязване от български пощи като непотърсено.

Действително, за да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да му се съобщи от цедента - според изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД .

Уведомлението е приложено към исковата молба и е било връчено на страната с книжата по делото, поради което съдът приема, че тогава К. Б. П. е получила уведомлението за извършената цесия./В този смисъл Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I I т.о, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС , I т.о./ Съгласно изразеното в цитираните решения становище, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Следователно извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Налице е надлежно уведомяване на длъжника - ответник за цесията.

/Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/ 3

По отношение на основното съдържание на договора не са налице неясни клаузи или съкращения.За формиране на сочените изводи въззивният съд възприема практиката на СЕС (Решение от 09.11.2016 г. по дело № С-42/15), с оглед тълкуването на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. В цитираното решение се приема, че "в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи падежите на тези вноски, както и че "в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителеннплан каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването нантази главница". От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор и изпълнението на задължението на кредитора да предостави отпуснатата по договора сума на кредитополучателя. Оттук следва и задължението на ответницата да я върне при условията и в сроковете, уговорени в договора.