Решение № 138 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. П., 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500150 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С

Решение

№19/07.01.2022г., постановено по гр.д.

№20215220102003/2021г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Р.

АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6, против „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк, ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, иск с правно основание чл.439 от ГПК- за признаване за установено, че Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.

„К.Ч.“ №6, не дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк, ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 сумата от 275,54лв., представляващи главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017г. по ч.гр. д. №2802 от 2017г. по описа на Районен съд- П. и образувано изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Г.С., като неоснователен.

Осъден е Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6, да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК 203037835, 1 със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.София Парк, ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р. АНГ. Т., чрез пълномощника му адв.С.М..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

Счита се за неправилно приложението на разпоредбата на чл.117 от ЗЗД, приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл се визира, че в ГПК заповедното производство не е приравнено с исковото, то е част от изпълнителния процес.

Заповедта за изпълнение не формира сила на присъдено нещо, както решенията. Тя се ползва единствено с изпълнителна сила, поради което не може по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД Твърди се, че заповедта за изпълнение и/или заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е предвидена в чл.116 от ЗЗД, като действие, водещо до прекъсване на давността. Заявлението нито е иск, нито е действие по изпълнението, което да формира изпълнението, което да формира изпълнителен способ. Заявлението прекъсва давността, ако е предявен иск по чл.422 от ГПК, ако е предявен иск по чл.422 от ГПК и ако същия бъде уважен, ако такъв не е предявен, давността не се счита за прекъсната.

Визира се, че от фактическа страна е установено, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 22.12.2017г. е образувано срещу ищеца изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Г.С., по което са извършени действия с наложен запор на 02.01.2018г. и на 17.05.2021г. е насрочен опис на движими вещи за 23.06.2021г. от 12.00ч.

Сочи се, че от изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника в размер на 275,54лв. произтича от договор за ползване на мобилни услуги и тогава погасителната давност е тригодишна, тъй като се касае за периодични платежи. Ето защо се приема, че погасителната давност за вземането е започнала да тече на 02.01.2018г., което е последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело и същата е изтекла на 02.01.2021г., преди насрочването на опис.

Твърди се, че от изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ 2

Г.С. се установява, че за периода от 02.01.2018г. до 02.01.2020г. не са искани и не са предприети изпълнителни действия, поради което е и настъпило прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 02.01.2018г.

Посочва се за пълнота, че насрочения за 23.06.2021г., съгласно призовка от 17.05.2021г. опис на движими вещи е след изтичане на погасителната давност, а и същата тази призовка сама по себе си не прекъсва погасителната давност, тъй като опис не е извършван.

Искането е да се постанови решение, с което се отмени като неправилно обжалваното решение, като се постанови ново такова по силата на което се признае за установено, че Р. АНГ. Т. не дължи на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, сумата от 275,54лв., представляваща главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017г. по частно гражданско дело №2902 от 2017г. по описа на РС- П. и образувано изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Г.С..

Моли се за присъждане на сторените съдебни разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, чрез процесуалния му представител адв.И.Л..

В него се визира, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна жалба се остави без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение, като правилно, законосъобразно и обосновани се потвърди.

Моли се за присъждане на сторените от него съдебно- деловодни разноски, съобразно представен списък.

В съдебно заседание, жалбоподателят Р. АНГ. Т., редовно призова не се явява. За същият се явява пълномощника му адв.М., редовно упълномощен.

От страна на последния се изразява становище с което се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.

Моли се да бъде отменено решението на първата инстанция, като неправилно и незаконосъобразно и неоснователно. Моли се за присъждане на разноски.

3

За ответникът по жалбата- „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, редовно призован, представител не се явява. От страна на процесуалния представител на последния адв.Л. е постъпило писмено становище в която са изложени съображения в насока, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение. Искането е за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на постъпила искова молба подадена от Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6, чрез адвокат С.Н. М. от АК- Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Ламартин“ №2, ет.1, офис 1 против

„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК/ПИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.София Парк, ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, с правно основание на предявения иск по чл.439 от ГПК.

Твърди се от страна на ищецът, чрез неговия пълномощник, че на 18.09.2017г. ответното дружество се е снабдило против ищеца с издаден по ч.гр.дело №2802/2017г. по описа на PC- П. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изпълнителен лист за следните суми, а именно:

275,54лв.- главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД; 6,98лв.- лихва за забава за времето от 05.05.2017г. до 21.07.2017г.; 339,40лв.- наказателна лихва за периода от 10.10.2012г. до 05.07.2013г., законна лихва от 24.07.2017г.; 385лв.- съдебни разноски.

Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 22.12.2017г. е образувано против ищеца изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Г.С., по което са искани и извършени следните действия, а именно: на 02.01.2018г. е наложен запор на банкови сметки; на 17.05.2021г. е насрочен опис на движими вещи за 23.06.2021г. от 12.00 часа.

Твърди, че вземането на ответника в размер на 275,54лв.- главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД е погасено по давност на 02.01.2021г. с изтичане на три години от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, а именно от 02.01.2018г.

/запор на банкови сметки/.

Твърди се, че вземането по изпълнителния лист представлява 4 периодични платежи по договор за ползване на мобилни услуги и доколкото същото не е установено със сила на пресъдено нещо, то погасителната давност за него е три години, която е започнала да тече на 02.01.2018г., което е последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело.

Сочи се, че видно от изпълнително дело №973/2017г. по описа на ЧСИ Г.С. е, че за периода от 02.01.2018г. не са искани и не са предприемани изпълнителни действия, поради което и е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 02.01.2018г., поради което и тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 02.01.2018г., като насроченият за 23.06.2021г., съгласно призовка от 17.05.2021г. опис на движими вещи не прекъсва погасителната давност, тъй като опис не е извършен. Изходираната на 17.05.2021г. призовка не прекъсва давността. Освен това описът е насрочен по прекратено вече изпълнително дело, поради което и представлява ненадлежно изпълнително действие.

Твърди се, че въпреки това обаче към настоящия момент изпълнителното дело против ищеца е висящо, като дори е насрочен опис на движими вещи, което обосновава правния интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

По отношение на местната подсъдност ищецът се позовава на разпоредбата на чл.113 от ГПК, доколкото същият е потребител с адрес в гр.П..

Искането е да се постанови решение, по силата на което признае за установено, че Р. АНГ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ №6 не дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК/ПИК

203037835, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.София Парк, ул.“Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 сумата от 275,54лв., представляващи главница по договор за ползване на мобилни услуги сключен с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017г. по ч.гр.д.№2802 от 2017г. по описа на РС- П. и образувано изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Г.С..

Моли се да бъдат присъдени сторените съдебни разноски по следния списък, а именно: 50лв.- платена държавна такса; 300лв.- платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на 5 исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му. С него се изразява становище, че искът с правно основание чл.439 от ГПК е процесуално допустим, но изцяло неоснователен.

Излагат се доводи, че ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че вземането на ответника е погасено по давност с изтичане на три години от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, осъществено на 02.01.2018г.

Сочи се, че според ищеца вземането на ответника представлява периодично плащане и същото не е установено със сила на пресъдено нещо, то погасителната давност за него е три години.

Твърди се, че от 02.01.2018г. не са искани и не са предприемани други изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поради горното, ищецът счита, че са настъпили последиците на чл. 111, б.„в“ от ЗЗД.

Твърди се, че възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.

Сочи се, че производството по ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на РС- П. е образувано на основание чл.410 от ГПК. Съгласно чл.411, ал.3 от ГПК, в случаите когато съдът уважи депозираното заявление, издава заповед за изпълнение и връчва заповедта на длъжника.

Посочва се, че срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл.414 ГПК и тя е влязла в сила на основание чл.416 ал.1, предл.1 ГПК.

Твърди се, че на 18.09.2017г. е издаден изпълнителен лист.