Решение № 214 от 25.10.2022, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Гражданско дело 275/2021
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 25.10.2022
- В сила
- 03.12.2022
- Състав
- Георги Манолов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Тутракан, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20213430100275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителни, с евентуално обективно съединени осъдителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страна на ищеца „АСВ” ЕАД, представлявано от юрисконсулт И. Н. Н., за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 70/12.03.2021 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 117/2021 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:
1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за потребителски кредит № PLUS15562316 , сключен на 14.12.2017 г между БНП ППФ ЕАД и А. М. А. (кредитополучател), в размер на 4 763,90 лв.;
2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, в размер на 492,64 лв.;
3. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода:
21.11.2019 г. – 28.02.2021 г. (вкл.) - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в размер на 505,90 лв.;
4. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд - гр. Силистра (01.03.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението.
1
5. в условията на евентуалност, да осъди ответника да заплати сумите по предмет на вземанията по т. 1.1, 1.2 и 1.4, като по отношение на вземането по т. 1.3 се претендира осъждането на ответника да мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 21.11.2019 г. – 08.06.2021 г. (вкл.) - датата на подаването на исковата молба, в размер на 629,88 лв. (ако съдът приеме, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост).
6. Твърди се, че е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.01.2020 г., сключен между „БНП ППФ“ ЕАД и „АСВ” ЕАД, по силата на което вземането на „БНП ППФ” ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS15562316 , сключен на 14.12.2017 г, е прехвърлено на „АСВ” ЕАД. „БНП ППФ” ЕАД е упълномощило „АСВ“ в качеството си на цесионер от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
7. „АСВ“ ЕАД е уведомила с писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15562316 от 15.01.2020 г. и с изх. № УПИ-С-БНП/PLUS-15562316 от 17.02.2021 г. Писмата са върнати в цялост, като неполучени.
8. Твърди се, че на 14.12.2017 г. между „БНП ППФ” ЕАД - заемодател и А. М. А. заемател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS15562316 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателят и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателят. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателят парична сума в размер на 6000 лв. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 6 000 лв.
9. Застрахователната премия била в размер на 1 612,80 лв. Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 13 187,04 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 5 364,24 лв. На основание сключения между страните договор кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2021 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 2
274,73 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
10. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.12.2021 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 17.01.2020 г. (получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост).
11. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 505,90 лева, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
2. Ответникът А. М. А. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като исковата молба за нередовна и недопустима.
1. Оспорва се получаването на уведомления от кредитора и цесионера.
2. Твърди се, че била изпаднала в невъзможност да заплаща кредита по здравословни причини.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. Н а 14.12.2017 г. между „БНП ППФ” ЕАД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски 3 кредит № PLUS15562316, съгласно който „БНП ППФ" ЕАД са се задължава да предостави на кредит в размер на 6 000 лв. (л. 6).
4. Н а 19.08.2019 г. между „БНП ППФ” ЕАД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (л. 14). Процесните вземания са включени в обхвата на договора, на поз. № 112 от Приложение № 1 към договора за цесия (л. 23). Ищцовото дружество е упълномощено от цедента да уведоми длъжниците от името на последния за извършената цесия (л.
25).
5. От ищеца са изготвени уведомителни писма до ответника относно прехвърлянето на вземанията, които обаче не са получени от адресата (л. 26 - 29).
6. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ) (л. 70), която е установила размера на заплатените от ответника суми.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
1. По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.
2. По основателността – общи положения
8. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит, по който не се спори, че кредитодателя е изпълнил задълженията си да предостави сумата по кредита.
9. По отношение на релевираната предсрочна изискуемост:
3. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
4. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на 4
ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно - логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на потребителските кредити (заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по - неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити (Решение № 188 от 22.05.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 141/2019 г.).
5. Поради тази причина съдът намира, че последиците на предсрочната изискуемост възникват в момента, в който тя е обявена на длъжника.
6. В Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о. е прието, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена и с връчването на исковата молба.
10. Изискуемост на вземанията по установителните искове 1. В конкретният случай се установява, че предсрочната изискуемост не е съобщена надлежно на ответника преди завеждането на исковото производство, поради което съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на ответника - 27.07.2021 г.
2. Независимо от това в. т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че е допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на 5 пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Разпечатката съдържа 52 от 201 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67b23b3e-2524-466b-a8d1-cc5afb33a803