Решение № 12 от 12.06.2026, Районен съд - Етрополе
- Съд
- Районен съд - Етрополе
- Дело
- Административно наказателно дело 12/2026
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Силвия Тодорова Евстатиева
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188,ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 235, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 235, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Етрополе, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20261830200012 по описа за 2026 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН, като е образувано по повод подадена в РС – Ботевград молба от И. Л. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ********, обл. *********, ул. „********“ № ** – чрез пълномощника му адв. Н. С. от САК, в която се твърди, че на 02.09.2025 г. същите са подали жалба /чрез ОД МВР – София/ срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № *******/07.10.2023 г.
В жалбата се твърди, че така издадения електронен фиш е неясен, незаконосъобразен, съдържащ невярна информаия и издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че съгласно чл. 189, ал.
5, т. 4 ЗДвП в електронния фиш /ЕФ/ трябва да е описан точно собственика на моторното превозно средство, като в оспорвания такъв това не е сторено; че от съдържанието му не става ясно, нито кой е този собственик, нито кое е санкционираното лице; че тъй като в ЕФ никъде не е посочена разпоредбата на чл. 188,ал. 2 ЗДвП и с оглед съдържанието му, не може да се установи по безспорен начин кое е санкционираното лице – ЮЛ – собственик на автомобила или неговият законен представител. Твърди се, че процедурата по издаването на ЕФ при тези обстоятелстве строго регламентирана в закона, с императивни правни норми и че наказващия орган няма право на избор дали да санкционира ЮЛ или неговия представител, като по отношение на последния такова се налага само и единствено ако същият е подал декларация, 1 че именно той е управлявал процессния автомобил, каквато, обаче, не е подавана и не е приложена към административно наказателната преписка.
Излагат се твърдения, че съгласно чл. 83 ЗАНН на юридическите лица се налага адм. наказание „имуществена санкция“, а не „глоба“, както е посочено в оспорвания ЕФ. Също така се твърди, че в хода на административнонаказателното производство по никакъв начин не е установено, че процесния автомобил – собственост на „Гриппа“ АД е било управлявано от И. М., по времето, в което е заснето от автоматизираното техничесско срество или система /АТСС/. Като нарушения на процесуалния закон се посочва, че съгласно разпоредбата на 165, ал. 3 ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., за да е законосъобразно използването на АТСС, респ. издаването на електронния фиш, се приспада максимално допустимата грешка за съответния вид АТСС /чл. 16, ал. 5 от Наредбата/; че тази грешка е ±3 km/h до 100 km/h или ± 3% от измерената стойност за скорости над 100 km/h; че в оспорвания ЕФ е посочена втората цитирана втората допустима грешка, което е абсолютно незаконосъобразно, предвид констатираната скорост на движение на процесния автомобил със 70 км./час. Твърди се, че е недопустимо в санкционен акт, какъвто е ЕФ да се посочва такова отглонение и че по този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, и най – вече правото му да размере за какво точно нарушение е санкциониран, респ. че е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Навеждат се доводи, че в оспорвания ЕФ не е посочено от коя страна на пътя /в коя посока/ е поставено АТСС, предвид обстоятелството, че път 37 е с двупосочно движение; не може да се установи в коя посока е снимала камерата и какво разстояние от поставения пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта; че не е посочено дали камерата е динамична или стационарна, респ. къде е била разположена и къде се е намирало процесното МПС. Излага се становище, че е нарушена и разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП, тъй като в оспорвания ЕФ не е изрично посочено каква е сумата, която % от стойността на глобата, с което е лишил жалбоподателя от съществено право, предоставено му от закона. Твърди се, че не е спазена процедурата по чл. 189, ал. 4-4г ЗДвП, тъй като наказващият орган е следвало първо да съобщи за издаването на посочения ЕФ в срок от 3 дни след издаването му, респ. че същият е антидатиран и не е издаден в сроковете и по законова процедура.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото в РС – Етрополе е постъпила молба-становище от жалбоподателя – чрез неговия пълномощник адв. Н. С. от САК, който поддържа жалбата, с наведените в нея доводи, които доразвива, като посочва, че към административнонаказателната преписка е приложен ЕФ – различен от този, връчен на жалбоподателя и с различно съдържание, т.е. фалшифициран и неавтентичен такъв; че двата фиша имат съществени различия в съдържанието /изчерпателно посочени в жалбата/ и ча съставени по различен образец; че приложената към същата преписка снимка 2 на автомобил е от друга дата – 20.10.2023 г., а не тази, за която се твърди, че е извържено нарушението – 07.10.2023 г. ; че приложеният към преписката протокол за използване на АТСС няма нищо общо с преписката и с процесния фиш, предвид обстоятеството, че МПС е заснето на 20.10.2023 г.; че от приложените по делото документи за сертифициране на преносимата АТСС е видно, че в случая издаването на ЕФ е недопустимо, тъй като е издаден в противоречие с чл. 189, ал. 4 ЗДвП; че в документите за сертифициране на техническото средство никъде не е посочено какъв е обхватът на уреда, нито кога изтича валидността на извършената му мерологична проверка; че не са представени никакви доказателства за наличие на ограничение на скоростта в конкролирания пътен участък на път 37 и че от начина на описание на нарушението и посоченият за нарушен пътен знак „Д11“ се установява, че нарушението е изършено извън населеното място. Претендират се разноски, за извършването на които се представя договор за правна защита.
Въззиваемата страна – Директора на ОД МВР - София, редовно призован, не се явява не се представлява. Преди съдебното заседание по делото, в РС – Етрополе е постъпила молба – обозначена като писмена защита, с която така подадената жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Отправя се молба за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразени се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро/150,00 лева. На основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
В писмото, с което в РС – Етрополе са изпратени материалиет по административнонаказателната преписка се излагат аргументи относно неоснователността на така депозираната жалба и такива – относно законосъобразността и правилността на оспорвания ЕФ. Навеждат се доводи, че същият следва да бъде отличаван, както от административните актове по АПК, така и от АУАН по смисъла на ЗАНН; че за него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити; че оспорвания ЕФ притежава всички необходими по закон такива; че нерушението е заснето от АТСС в остъствие на контролен орган, поради което на наршителя е издаден ЕФ за налагане на глоба; че описаната в същия фактическа обстановка е действителната такава, както и други аргументи относно законосъобразнността на оспорвания индивидуален административен акт. Прави се възражение за прекомерност на претендираниет от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение с изричното искане съдът да съобрази поставките на Решение на СЕС от 5.01.2024 г. по дело С-438 от 2022 г.
В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства са приобщени следните документи: заверено копие на ел. фиш серия К, № ************/07.10.2023 г. на ОДМВР – София /ел. вариант/, ведно с разписка за връчването му от 19.08.2025 г.; заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС – лек автомобил марка „*******”, модел „********” с 3 рег. № **********; писмо от Началника на РУ – Етрополе, постъпило в РС – Етрополе с вх. № *****/20.05.2026 г., с което се изпращат всички материали по административнонаказателната преписка, а именно: жалба срещу горепосочения ел. фиш, деловодно заведена в РУ – Етрополе с вх. № **************/03.09.2025 г.; заверено копие на ел. фиш серия К, № **********/07.10.2023 г. на ОДМВР – София /ел. вариант/, ведно с разписка за връчването му от 19.08.2025 г.; заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС – лек автомобил марка „********”, модел „*******” с рег. № *********и адвокатско пълномощно; ел. фиш серия
К,
№
*********/07.10.2023 г. на ОДМВР – София; копие на протокол № **********/11.05.2023 г. за проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1; фотоснимка на лек автомобил марка „*******”, модел „*******” с рег. № *******; копие на заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № ********/29.02.2016 г., ведно с образци; копие на заповед на Министъра на вътрешните работи № ********/30.08.2016г., ведно с образци; копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № ****** от дата 07.09.2017 г.; копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № *******/09.10.2023 г., съставен от ОДМВР – РУ – Етрополе и справка – разпечатка от АИС КАТ – МВР, относно собствеността на лек автомобил марка „********”, модел „*******” с рег. № *********и адвокатско пълномощно.
Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Търговското дружество „ГРИППА“ АД, ЕИК 11267178, със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, обл. Софийска, бул. „Цар Освободител“ № 37 притежавало товарен автомобил марка „******“ модел „********“ с рег.
№ *********/
На 07.10.2023 г., за времето от 15,15 часа до 16,25 часа, на път II – 37, в района на 16 – ти км., находящ се в землището на гр. *******, обл.
***********, от служители на РУ – Етрополе при ОД МВР – София било разположено автоматизирано техническо средство /система /АТСС/ за контрол на скоростта марка „АRH CAM S1“ с № 120ССDD, насочено в посока от гр.
*******към с. ******и настроено да снима и в двете посоки на движение, при стационарен режим.
Същият ден горепосоченият лек автомобил се движел в гр. *****, обл.
******, по път II – 37, в посока към гр. ******, като бил управляван от неустановено с категоричност в хода на административната проверка лице.
Като населено място, в началото на града била поставена „Д11“, а в края му – табела „Д12“. При движението на автомобила, в района на 16-ти км. на пътя, същият се движел със скорот от 70 км./час, независимо от обстоятелството, че 4 все още се намирал в рамките на населеното място. В 15,55 часа той преминал със същата скорост покрай горепосоченото АТСС, като в този автомобилът марка „******“ модел „*****“ с рег. № **********, бил заснет от устройството и то автоматично генерирало издаването на електронен фиш за налагане на глоба Серия К № *******/07.10.2023 г. за извършено от него нарушение по чл. 21,ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 50,00 лева/25,56 евро. В описателната част на фиша било посочено, че нарушението е извършено на 07.10.2023 г. в 15,55 часа в обл.
*******, общ. *******, гр. ********, на път II-37, км. 16, при въведено ограничение от 50 км. С пътен знак „Д 11“ в населено място и отчетен толеранс минус 3 км /%/, нарушението е устан. и засн. с техн с-во АRH CAM S1, насочено към гр. *******. Заснематено се извършва и в двете посоки, с МПС *********, вид – товарен автомобил регистрационен номер*********** е извъшено нарушение за скорост, установено и заснето с автомитизирано техническо средство № 120ссdd разрешена стойност на скоростта 50 km/h установена стойност на скоростта 70 km/h превишена стойност на коростта 20 km/h№ СО 0690 СР. Като нарушител бил посочен собственика, на когото е регистрирано МПС – фирма „ГРИППА“ АД с посочен адрес в гр. Ботевград, „Цар Освободител“ № 37, ЕИК 121267178, със законен представител И. Л. М. с ЕГН **********.