Решение № 13134 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13134 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110152360 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от „***************с“ АД против „К и К ******************“ ЕООД искове с пр. основание чл. 232, ал. 2, пр.

1 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:

Сумата от 11 311 лв. – наемна цена по договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда /28.09.2022 г./ до погасяване на вземанията, както и лихва за забава в размер на 1 991 лв. върху вноските за периода 05.12.2019 г. – 27.09.2022 г.; сумата от 4 669,20 лв. – обезщетение за използване на имот по прекратен договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. за периода 01.01.2022 г. 28.09.2022 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда /31.10.2018 г./, както и сумата от 176,23 лв. – лихва за забава върху главницата за период 01.01.2022 г. - 28.09.2022 г.

Претендира разноски.

Ищецът твърди в исковата молба и уточнителна молба от 03.10.2022 г., че по договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. е предоставил на наемателя ответник за временно ползване помещение № 310 на трети етаж от сграда в гр. София, р-н „Оборище“, ****************************, за срок от една година, т.е. до 20.03.2019 г. По силата на анекс № 1 към договора от 15.03.2018 г. действието на договора е продължено до 31.12.2020 г. След тази дата ползването на вещта продължило със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца, поради което 1 договорът се счита за продължен за неопределено време. Според ищеца договорът е действал до 16.12.2021 г. Сочи, че поради неплащане на наемната цена в срок, на осн. чл. 7,3 от договора, с нот. покана акт 35, том 7, рег. № 12374/2021 г. по описа на нот.

...................... с район на действие СРС, на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД е развалил договора.

Поканата е получена от ответника на 13.12.2021 г., в предоставения срок от кредитора до 16.12.2021 г. задълженията не са погасени, поради което договорът е развален. По този начин използването на вещта от ответника е продължило въпреки противопоставянето на ищеца – наемодател вкл. и до подаване на исковата молба в съда.

Исковата молба е връчена за отговор на ответника. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

С приетия при липса на възражения доклад по делото като безспорно е отделено, ч е по силата на сключен между ищеца в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. на ответника е предоставен за временно ползване недвижим имот – ползване помещение № 310 на трети етаж от сграда в гр. София, р-н „Оборище“,

****************************, за срок до 31.12.2020 г.; че ответникът е получил покана акт 35, том 7, рег. № 12374/2021 г. по описа на нот. ...................... с район на действие СРС на дата 13.12.2021 г.

Служебно известно е, че с решение № 6088/19.04.2023 г. по гр.д. № 57330/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът „К и К ******************“ ЕООД е осъден ДА ПРЕДАДЕ на „***************с“ АД държането върху наетия по прекратения договор за наем № РД-19 от 20.03.2018 г. недвижим имот - помещение № 310, находящо се на трети етаж в сграда собственост на ищеца с адрес: гр. София, район Оборище, .............................., с площ от 36,54 кв.м.

В тежест на ищеца е възложено да докаже, че след дата 31.12.2020 г. вкл. и до 28.09.2022 г. ответникът е продължил да използва вещта; че договорът е действал именно до 16.12.2021 г.; размера на уговорения наем; изпадането на ответника в забава и размера на лихвата за забава.

Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства, че между ищеца в качеството на наемодател и ответника /променена фирма, но ЕИК е същото/ в качеството на наемател е сключен договор за наем № Р-Д-19 от 20.03.2018 г. недвижим имот, по силата на който на ответника е предоставено за временно ползване помещение № 310, находящо се на трети етаж в сграда собственост на ищеца с адрес: гр. София, район Оборище, .............................., с площ от 36,54 кв.м. Именно на този адрес считано от 09.03.2018 г. е адресът на управление на дружеството – ответник. По силата на чл. 2 от договора същият е с първоначален срок до 20.03.2019 г. По силата на анекс № 1 към договора от 15.03.2018 г. действието на договора е продължено до 2

31.12.2020 г.

След тази дата ползването на вещта продължило със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца считано до 16.12.2021 г. Относно това страните не спорят, а и се установява и е установено с влязлото в сила с решение № 6088/19.04.2023 г. по гр.д. № 57330/2022 г. по описа на СРС, 36 състав. До 12.04.2023 г. ответникът е използвал имота. Така договорът се счита за продължен за неопределено време считано до 16.12.2021 г., когато е прекратен на осн. чл. 7,3 от договора поради неплащане на наемната цена в срок.

Изпратена е нарочна нот. покана акт 35, том 7, рег. № 12374/2021 г. по описа на нот. ...................... с район на действие СРС, получена на 13.12.2021 г., с която на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД ищецът е развалил договора считано от 16.12.2021 г. Поканата е получена от ответника на 13.12.2021 г., в предоставения от кредитора срок до 16.12.2021 г. задълженията не са погасени, поради което договорът е развален.

В чл. 3,1 от договора е уговорена наемна цена от 518,80 лв. на месец с вкл. ДДС.

Ответникът не доказа за периода 03.12.2018 г. – 01.12.2021 г. да е заплащал наемната цена. Ищецът е издавал помесечно фактури, които са останали незаплатени. За месеци 03, 04, 05 и 06.2020 г. по силата на анекс от 20.07.2020 г. на ответника – наемател е направена отстъпка предвид Ковид пандемията, поради което дължимият наем за периода 03.12.2018 г. – 01.12.2021 г. е в размер на 11 311 лв. , до която сума искът за главница е основателен.

Ответникът е изпаднал в забава /уговорен падеж в договора/и искът по чл. 86 ЗЗД също е основателен, до размера от 1 991 лв. – лихва за забава върху вноските за периода 05.12.2019 г. – 27.09.2022 г.

Установява се от показанията на свид. ....................., че ответникът е продължил да използва вещта и след 16.12.2021 г. въпреки противопоставянето на наемодателя, като до 28.09.2022 г. имотът не е бил предаден на ищеца. С влязлото в сила с решение № 6088/19.04.2023 г. по гр.д. № 57330/2022 г. по описа на СРС, 36 състав ответникът е осъден да предаде имота на ищеца. Така, дължи се обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на 4 669,20 лв. , колкото се и претендира.

Искът за лихва за забава върху главницата от 4 669,20 лв. – обезщетение по обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, обаче следва да бъде отхвърлен. Вземането по чл.

236, ал. 2 ЗЗД се основава на института на неоснователното обогатяване и за да изпадне длъжникът в забава е необходима покана на осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Представената покана не касае това вземане. Искът за 176,23 лв. – лихва за забава, следва да бъде отхвърлен.

Ищецът претендира разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 747,87 лв. дт и 1460 лв. адв. възнаграждение, изплатено по банкова сметка. С оглед уважената част от претенцията се дължат 2 186,42 лв. разноски. Водим от горното, съдът РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „К и К ******************“ ЕООД ЕИК ********************, с със седалище и адрес на управление: гр. София, ........................................., да заплати на ***************С

АД

ЕИК

............................................, с адрес:

***************************, по предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 11 311 лв. – наемна цена по договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда /28.09.2022 г./ до погасяване на вземанията, както и лихва за забава в размер на 1 991 лв. върху вноските за периода 05.12.2019 г. – 27.09.2022 г. и сумата от 4 669,20 лв. – обезщетение за използване на имот по прекратен договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. за периода 01.01.2022 г. - 28.09.2022 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда /31.10.2018 г./, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 176,23 лв. – лихва за забава върху главницата от 4 669,20 лв. за период 01.01.2022 г. - 28.09.2022 г.

ОСЪЖДА „К и К ******************“ ЕООД ЕИК ********************, с със седалище и адрес на управление: гр. София, ........................................., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ***************С АД ЕИК ............................................, с адрес: ***************************,, сумата от 2 186,42 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4