Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 1275 от 24.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1121/2023
Вид
Протоколно определение № 1275
Подписан
24.06.2024
В сила
24.06.2024
Състав
Ненка Цветанкова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1275 гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220101121 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

Ищецът С. С. Б. – редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. А. Д. от САК - надлежно упълномощена с ИМ.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“- София - редовно призован, се представлява от юрк. Р. Р. - надлежно упълномощен с ОИМ.

Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, се явява лично.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Л. С. Ц. с вх. № 14654/07.06.2024 г.

СТРАНИТЕ

/по отделно/:

Да

1 пристъпим към изслушване на заключението на в.л. Л. С. Ц., запознати сме с него.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО

ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Л. С. Ц. – на ** години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. Л. С. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.

Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.

АДВ. Д.: Съгласно чл.16д цитиран на няколко места в заключението на експертизата работното време на служителите в наряд се изчислява и отчита в часове сумирано за 3-месечен период.

Ако следваме последователността на действията изброени в конкретната правна норма, означава ли часовете положен труд от ищеца първо да трябва да се изчислят и отчитат и чак на последно място да бъдат сумирани за тримесечен период?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Изчисленията съм направил, като в отработеното време съм включил отработеното от служителите време в наряд, което съм умножил по продължителността на наряда съответно -12 часа и 30 минути и 24 часа и 30 минути. Добавил съм часовете отработени в редовна смяна, часовете, отработени в занятие и към всеки наряд съм добавил съответно 30 минути или 25 минути. Така съм получил отработените часове. От отработените часове съм приспаднал нормативно полагащите се часове за този период и по този начин съм получил часовете, които са над норматива или под норматива. След това тези, които са над нормативни часове, съм умножил по ставката, която се изплаща за извънреден труд на 1 час.

АДВ. Д.: По този начин ли е изчисляван положеният от служителите 2 труд в счетоводството на ответника?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: По този начин са изчислявани, като не са добавяни тези 30 минути, съответно 25 минути на наряд и оттам идва разликата за доплащане.

АДВОКАТ Д.: При извършване на изчисленията на всеки наряд сте добавил 30 минути, съответно 25 минути допълнително време, как сте ги сметнал тези 30 минути, съответно 25 минути като извънреден труд или като обикновен труд ли са пресмятани/преизчислени, за да получите крайната сума за доплащане?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Тези 30 минути, съответно 25 минути, съм ги отчел като отработено време, а не като извънреден труд.

АДВ. Д.: Бихте ли могли да кажете в такъв случай, ако се приеме, че тези 30 мин., съответно 25 мин., са извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът за сумата на доплащане и размерът на лихвите?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В колонка 9 съм посочил броя на нарядите, те трябва да се умножат по времето, което се приеме за извънреден труд /30 мин., съотв. 25 мин. или по 1 ч./ и полученият брой часове да се умножи по тарифната ставка за 1 час.

АДВ. Д.: Може ли в момента съгласно действащото законодателство в Република България да се приеме, че най-малката мерна единица за количество отработено труд е 1 час и евентуално във вашата практика налагало ли Ви се е до сега да изчислявате отработено време или извънреден труд за по-малко от е час?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В моята практика нямам такъв случай да изчислявам за по-малко от 1 час отработено време или извънреден труд.

ЮРИСК. Р.: Тъй като вещото лице каза, че при изчисляването е записал, не по-малко от 1 час отработеното време или извънреден труд е изчислявал, дали е имало отчитане на времето за по-малко от 1 ч. при сумарно изчисляване.

3

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В заключението, което съм записал за нарядите при сумиране на нарядите съответно - 12 ч. и 30 минути и 24 часа и 30 минути не винаги се получава цяло число, закръглил съм ги съответно, например: на страница 13 от заключението в таблицата за 4-тото тримесечие на 2021 г. нарядите 18 като се умножат по 24,5 дава 441. Закръглянето правя, когато разликата за доплащане в колонка 16 не е кръгло число и в случая се е получило 8,5, и съм закръглил на 9 часа, в таблицата за доплащане на извънреден труд съм закръглил към по-голямо число извънреден труд.

ЮРИСК. Р.: По същия начин ли е извършено закръглянето за извънреден труд на тримесечие към по-голямото число от Затвора Пазарджик?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Съгласно показанията, които е дал свидетелят служител на Затвора Пазарджик - Гроздан Ф. по същия начин се извършва закръглянето на извънреден труд на тримесечие.

Ако се вземе, че не са 30 минути, а е отработен допълнително един час при сумарното отчитане на работното време и трябва да се съобрази колонка 16 от таблицата.

ЮРИСК. Р.: На страница 24 от заключението на експертизата 4-тото тримесечие на 2021 г. в колонка 4 са посочени 5 дни отпуска. По наши данни е 3 дни отпуска.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ : Така се е получило, защото 2 дни са пуснати след отчитане на работните заплати за текущия месец, затова са отчетени в следващия месец.

ЮРИСК. Р.: На страница 27 от заключението на експертизата първото тримесечие на 2023 г., последния месец, тъй като не са взети всички отработени 23 дни с оглед края на исковия период, администрацията на Затвора Пазарджик е отчитала за целия тримесечен период, въпросът ми е, ако за тези общо 7 дни до края на месеца даже са 8, служителят е трябвало да даде 2 наряда по 12 часа, които са му били отчетени като компенсация и не е 4 следвало да се явява по тях, крайната сума за тримесечието от 13 щеше ли да се запази или щеше да падне под минус.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Щеше да падне под минус, аз съм съобразил исковия период.

ЮРИСК. Р.: Ако служителят е бил един ден наряд компенсация за този период, в крайна сметка пак ли ще е на минус или ще е на плюс.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: След исковия период до края на месец март 2023 г. ако се вземат предвид всичките работни дни до края на месец март 2023 г. нормативът с часове за 1-во тримесечие на 2023 г. следва да се увеличи с 40 часа или от 320 часа да стане на 360 часа. До 24 март 2023 г. той е отработил 338 часа и ако през оставащото време не даде наряд излиза на минус.

Допуснал съм техническа грешка в заключението на експертизата във вариант 2, колона 14 от таблицата да се чете допълнителни 25 мин. на наряд вместо 30 мин.

АДВ. Д.: Оспорвам експертизата по отношение на въпрос 2–ри и на въпрос 3 - ти, тъй като както стана ясно в днешното съдебно заседание, не са направени изчисления за извънреден труд, а всичко, което е над 12 ч. и 24 ч., е отчетено като отработено време. В този смисъл, считам че не е даден точен отговор съответно на въпрос 2-ри и въпрос 3 - ти и бих искала на вещото лице да бъде поставена допълнителна задача: С оглед на това, че съгласно българското законодателство, а и в целия свят най-малката мерна единица за количество отработено труд е 1 час, в случай, че се приеме, че ищецът е положил 1 ч. извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на сумата за заплащане и съответно размерът на лихвите? Така ще имаме хипотетичен вариант в случай, че се приеме че въобще има извънреден труд, която сума ще бъде меродавна по делото.

ЮРИСК. Р.: Оспорвам въпросите на вещото лице за всеки наряд да бъде отчетен по 1 час, тъй като съгласно чл. 16д ППЗИНС (и цитира се чл. 16д ППЗИНС).

5

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В момента технически не мога да отговоря на този въпрос. Но ако ми се зададе такъв въпрос ще умножа броя на нарядите по 1 ч., след това часовете, които получа като бро й ще умножа по тарифната ставка, която е посочена в таблицата по точка 3 и ще получа дължимата сума за извънреден труд в случай, че ищецът е положил по 1 ч. извънреден труд на всеки наряд. В таблицата тарифната ставка е посочена с увеличението за извънреден труд.

На страница 11, ако вземем например периодът на 1-вото тримесечие на 2021 г., броят на нарядите 6 се умножават по 1 ч. или съответно по 30 минути, съответно 25 минути, и се получа колко часа е извънредният труд, ако се приеме, че тези 30 мин., съответно 25 мин. или 1 час над 12/24 часа представляват извънреден труд. След това получените часове се умножават по тарифната ставка за съответния период –11.17 лв. в случая и се получава сумата за извънреден труд.

АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице. По-горе изложих становище по приемането заключението на СИЕ.

ЮРИСК. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

СЪДЪТ намира, че заключението на изготвената по делото С И Е следва да бъде приета. С оглед разяснението на вещото лице относно алгоритъма, който трябва да се следва, за да се даде отговор на поставения от адвокат Д. въпрос и с оглед на това какво приема съдът по същество, е въпрос на аритметика - колко часа извънреден труд би бил положил ищецът, ако отработеното над всяко едно 12 часово, респективно или 24 часово дежурство, е извънреден труд. В този смисъл не следва да бъде възлагана допълнителна задача на вещото лице.