Протокол № 25 от 22.02.2022, Районен съд - Тутракан

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. гр. Тутракан, 21.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова Сложи за разглеждане докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100383 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищец Т. С. Д., редовно призован по ел. поща на адв. С.С. от АК – Р. на 13.01.2022 г., явява се лично, представлява се от упълномощения адв. С..

Ответник Е. К. К., редовно призован на 17.01.2022 г, явява се лично, представлява се от адв. Р. АК - С.

По хода на делото:

Адв. С.: Уважаеми господин съдия, считам че не са налице процесуални пречки да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът, счита че предвид редовното призоваване на страните няма процесуални пречки да се даде ход на делото, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва: Делото е образувано по редовна искова молба с вх. № 1

2116/16.07.2021 г. на Т. С. Д. с ЕГН ********** срещу Е. К. К. с ЕГН ********** и уточняваща искова молба с вх. № 2308/28.07.2021 г. В срока за отговор Е. К. К. дават отговор на искова молба с вх. № 2864/07.09.2021 г., като в отговор на искова молба предявяват насрещен иск с вх. № 2866/07.09.2021 г. В отговор на насрещния иск Т. С. Д. представя становище по отговор на исковата молба и отговор на насрещен иск с вх. № 3319/12.10.2021 г. На основание чл. 146 от ГПК съдът следва да изготви доклад по делото. Такъв е направен като проект за доклад и е съобщен на страните с Определение № 12 от 12.01.2022 г.

Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по проекта за доклад, по това дали поддържат исковата молба, както и да направят своите доказателствени искания:

Адв. С.: Господин съдия, поддържам предявения иск, както и отговора на насрещния иск. По доклада считам, че е пропуснато да се разпредели доказателствената тежест за обстоятелството дали доверителят ми е собственик на процесното ремарке или не е.

Адв. Р.: Това е спорния момент за делото. Запозната съм с доклада.

Поддържам си насрещната исковата молба така както е предявена.

Депозираният писмен отговор от нас към първоначалната искова молба.

Считам, че именно моя клиент е собственик на въпросното ремарке, тъй като са извършени разпореждания. Тази вещ не е с особения режим, при която трябва да се прехвърля с нотариална заверка на подписите и така това са неща, които са по предмета на делото.

Съдът: И двамата процесуални представители сте съгласни, че спорно е чия е собствеността, но имате ли възражения по това, което е описано като не нуждаещо се от доказване, че ремаркето е било собственост на родителите на ищеца Д. – С. Д. и Й. Д., имате ли спор по това обстоятелство?

Адв. Р.: Не.

Адв. С.: Не.

Съдът: Имате ли спор по другия въпрос, който съдът е преценил проекта за доклад като ненуждаещ се от доказване, че между К. и бащата на ищеца Д. няма сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите?

2

Адв. Р.: Нямаме такъв спор.

Адв. С.: Нямаме спор по този въпрос.

Съдът: Имате ли спор, че понастоящем фактическата власт на ремаркето се осъществява от ответника К.?

Адв. Р.: От години.

Адв. С.: Не.

Съдът след като изслуша становищата на страните счита, че следва да допълни проекта за доклад обективиран в Определение № 12/12.01.2022 г., като го допълни с това, че остава като правен спор чия е собствеността на ремаркето понастоящем и възлага доказателствена тежест за този факт на ищеца по първоначалния иск.

Адв. Р.: Господин съдия, може ли само едно изречение да кажа. Бихте ли изяснили въпроса дали се приема за спорно или безспорно факта, че моят клиент е плащал данъците на това ремарке от 2018 г. насам.

Съдът: Доколкото в отговора на насрещния иск го оспорват този факт, той е спорен и затова е посочен и в доказателствената тежест.

Адв.

Р.: Т. е. оспорват писмените доказателства, които сме представили, така ли?

Адв. С.: Да. Оспорваме кой ги е платил данъците.

Съдът: Ответникът е представил доказателства, че данъците са платени, но в разписките не пише от кого.

Адв. С.: Това считам, че следва да се изясни в хода по същество.

Адв. Р.: Добре, оставям го така този въпрос.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА за доклад по делото проекта за такъв, обективиран в Определение № 12 от 12.01.2022 г., като го допълва с това, че е спорно чия е 3 собствеността на ремаркето понастоящем и възлага доказателствена тежест за този факт на ищеца по първоначалния иск.

Адв. С.: Не водим свидетели, ние не сме искали.

Адв. Р.: Водя един свидетел, който ще моля да бъде разпитан в днешното с. з. Другият свидетел за съжаление е с положителен ковид тест.

След като разпитаме този свидетел ще взема отношение дали за отлагаме делото или не.

Адвокат Р. показва на съда и на адв. С. от телефона си електронен документ – резултат от лабораторен тест на 14.02.2022 за ковид-19 на М. С. Б.

Съдът, с оглед на това, че с определението за насрочване на делото е допуснал и приел представените писмени доказателства и е допуснал двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника, не намира за необходимо да чете ново определение за приемане на писмените доказателства и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към разпит на единия свидетел воден от ответника за установяване на факта, че сумата от 400,00 лв.е предадена на бащата на ищеца Д. с уговорка между двамата, че това е цена на ремаркето.

Съдът покани в залата и сне самоличността на Г. Х. Р., на ***., ЕГН:

**********, ***.

Съдът напомни на свидетелят отговорността, която носи по реда на чл.

290 от НК. Същият обеща да говори истината.

На въпроси на адв. Р., свидетелят отговори следното:

Свид. Р.: Познавам С. Д. Началник ми беше. Шеф. Знам, че имаше отношения с Е., продаде му едно ремаркенце, двуосно за кола. Това стана, дядо С. беше жив, бог да го прости, коя година беше ще ви излъжа сега, може да има 4 г. назад. Аз бях свидетел на това нещо. Видях Е., направиха пазар, 4 уговориха се и му даде 400,00 лв. Видях Е. като даде тия 400,00 лв. Оттогава това ремарке е в бат Е. Според мен данъците на ремаркето би трябвало да ги плаща бат Е. Не съм виждал С. да ползва това ремарке.

На въпроси на съда, свид. отговори следното:

Свид. Р.: Ремаркето е двуосно /адв. Р.: едноосно/…едноосно, с две колела, имах предвид, на една ос. Става въпрос за тези малките ремаркета за лека кола, до тон и половина от 500 кг. По време на този пазар между двамата бях там, защото от работа се върнахме и случайно бях там. Еленчо го познавам, колеги сме. Преди да стане пазарлъка съм чувал бат Е., че искаше ремарке и него ден шефа се съгласи и стана пазарлъка. Бат Е. го бъзикаше много, че много му трябва такова ремаркенце и дядо С. каза, бог да го прости, каза: „Добре Е., ще ти го дам“. Дядо С. щом го е продал ремаркето значи е нямал нужда от него. Не присъстваше друг човек, когато стана пазара.

Адв. С.: Нямам въпроси към свидетеля.

Адв. Р.: Нямам повече въпроси.

Съдът: Нямам повече въпроси.