Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1294 от 10.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8796/2023
Вид
Определение № 1294
Подписан
10.01.2024
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. София, 10.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110108796 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № ...../03.11.2023 г., депозирана от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решение № 17685/30.10.2023 г. по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор.

Депозирана е и молба с вх. № 330673/17.11.2023 г., подадена от адв. Н.. И. И., процесуален представител на Б. Г. И., за изменение на решение № 17685/30.10.2023 г. по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Както е посочено в решението, с оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото производство в размер на общо ..... лв. /юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за ССЧЕ/ и разноски за заповедното производство в размер на общо .... лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно на уважената част от исковете.

1

От своя страна ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част от претенциите. Претендира се адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т.

1 ЗАдв. В заповедното производство е оказана безплатна правна помощ на ответника от адв. Б., а в исковото производство от адв. И.. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. Съдът приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т . 2 и ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав приема, че дължимото за исковото производство адв. възнаграждение е в размер на 602,80 лева, а за заповедното производство в размер на 451,40 лева. В този смисъл и при съобразяване цената на предявените искове, свързания им предмет, фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд в едно съдебно заседание и съобразно размерът на отхвърлената част от предявените претенции, настоящият съдебен състав приема, че дължимото за исковото производство адв. възнаграждение е в размер на 211,19 лева, а за 10 заповедното производство в размер на 158,15 лева.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.

С оглед изложеното молбите за изменение следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ...../03.11.2023 г., депозирана от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решение № 17685/30.10.2023 г. по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му 2 за разноските и молба с вх. № 330673/17.11.2023 г., подадена от адв. Н.. И. И., процесуален представител на Б. Г. И., за изменение на решение № 17685/30.10.2023 г. по гр. д. № 8796/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3