Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 320 от 06.10.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 392/2022
Вид
Протокол № 320
Подписан
06.10.2023
В сила
06.10.2023
Състав
Светослава Костова

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 320 гр. С., 05.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20222200100392 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата Т. Р. К., редовно призована, се явява лично и с адв. В. с пълномощно представено по делото.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи“, редовно призовано, се представлява от адв. Д.

М. Д. с пълномощно по делото.

Свидетелят, пор. № 6 – Х. Ю. А., редовно призован, се явява лично.

ЕТ „Мирта“ - Л. С., редовно призована, не изпраща представител.

АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са нА.це процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Съдът констатира, че в съдебно заседание проведено на 22.06.23г. е изпратена съдебна поръчка до Апелативен съд - Букурещ, като са изискани описани подробно писмени доказателства, приложени по наказателно дело № 2473/Р/2019 г. по описа на прокуратурата при РС Гюргево.

Съгласно определение № 349 от 26.06.23 г. изготвеният формуляр е преведен и изпратен чрез български пощи, като до настоящия момент отговор не е изпратен.

Във връзка с установяване на обичайното пребиваване на деликвента и 1 на пострадалата, съдът е задължил същите да се явят лично.

ИЩЦАТА Т. Р. К.: Процесното ПТП се случи преди 4 години, на 25.06.2019 г. Към този момент живеех и работих в Англия. 5-6 месеца бях в Англия. Около Нова година 2018 г. заминахме заедно със съпруга ми за Англия. Той после се върна в България, а аз останах да си работя в Лондон.

Работих като баничарка. Плащах си квартира там при братовчед на съпруга ми. Там стоях, там работих. Бях в микробуса, тъй като пътувах завръщайки се в България. От Лондон се качих на този автобус. След катастрофата повече не съм се връщала да живея и работя в Лондон.

Заминахме за Лондон заедно със съпруга ми да работим, защото ни предстоеше сватба на дъщеря ни. Отидохме да изкараме пари. Не сме имА. намерение да се установим там да живеем. Преди това също съм ходила два, три пъти да работя като баничарка, все на едно и също място съм била. Ходих да работя в Англия, заради пари. Моят дом е в кв. „Н.“, ул. „К. К.“ № *, гр. С..

Винаги там съм живяла, там се прибирам. Там живее моето семейство.

Предишните ми ходения, за да работя в Англия, също са били за период от по 3-4 месеца.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Х. Ю. А. - 44 г., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, без родство със страните.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм водача на микробуса. Това е мой личен микробус. Нямам фирма. Взех ищцата Т. да пътува с нас от Лондон за България. ПТП настъпи на 25.06.2019г. в Румъния. Аз работя в Лондон от 910 години. Имам фирма за чистота. Все още съм там в Лондон. Там живея.

Възнамерявам да продължа да живея там и моята фирма там да се развива.

Адресно регистриран съм там. Плащам си социални осигуровки, всичко си плащам. Когато имам работа, се прибирам в България. Имам дом в България.

Намира се в гр. С., ул. „К. К.“ № **. Съседи сме с Т. К.. Някога съм изпълнявал такава работа да превозвам хора. Баща ми, жена ми и сина ми живеят в дома в С.. Това е моето семейство. Имам установени трайни връзки със семейството.

2

Фирмата за чистота съм учредил след катастрофата.

Преди катастрофата обаче също съм живял в Англия. Работих там, но не постоянна работа, а почасова. Синът ми също беше при мен, но не постоянно.

Сега вече е в България. Жена ми също беше с мен там.

Общо, считано от днес назад, вече пребивавам в Англия 10 години.

Основно там живея, там работя. Идвам си тук, когато имам работа и пак се прибирам. По-голямата част от годината съм в Англия. Преди катастрофата бях с намерение трайно да бъда там.

Преди катастрофата се връщах 5-6 пъти в България. Повечето празници празнувах в България. Прибиранията ми са за интервал за от 7 до 10 дни.

Тук са повечето хора от нашата фамилия, затова съм се прибирал аз по празниците, а не са пътувА. те при мен.

Аз живея в Англия. Животът ми повечето време е в Англия. Към момента на катастрофата пак живеех в Англия. Животът ми е уреден в Англия. Старая се по-малко време да бъда в България.

Разпитът на лицето Х. Ю. А. продължава по отношение на процесното ПТП.

СВИДЕТЕЛЯТ Х. А.: Два дена продължи пътуването от Англия до момента на катастрофата. Това беше на втория ден. С друг човек шофирах, с братовчед ми. Двамата се сменяхме. По време на катастрофата бях аз. Тъкмо се бяхме сменили. С. Х.ов се казва братовчед ми. На 3-4 часа се сменяме. Ние тъкмо се бяхме сменили на Букурещ. Оттам до Букурещ има 50 км.

Произшествието стана около обяд. Ние се бяхме сменили на около 50 км преди това. Това е приблизително около час. Аз съм спал, докато ме смени той, събудих се и аз минах на волана. Това е около 3-4 часа. В микробуса спахме. Не сме спирА. някъде да нощуваме. Бяхме спукА. един маркуч в Австрия. Там останахме около 7-8 часа. Спахме на по 3-4 часа интервА.. Така беше през целия този ден и половина. Към 10-11 часа тръгнахме от Лондон, не се сещам, но вечерен час беше. На по-предния ден беше. Лятно време беше, горещо. Отварят се стъклата като е горещо. Залюля ме ремаркето, хлъзнах се. Т. беше с нас през тези два дни. Придружаваше ни, беше на същия режим на почивки. Тя беше през цялото време с нас. Два реда седалки има микробуса. Общо два реда имаше за пътниците. Микробусът ми е 8+1.

Отпред двама до шофьора и другите два реда по трима. Т. стоеше отзад 3 някъде. Т. стоеше на задните седалки, но не мога да кажа точно къде. Беше седнала. С 80-90 км/ч беше скоростта, с която се движихме, тъй като съм с ремарке. В един момент поднесе ремаркето и микробуса зА.тна към канавката. Дръпнах волана, за да мога да избегна катастрофата. Дръпнах волана наляво. Докато ударя спирачки, бяхме паднА. вече. Пропаднах на една страна. Не съм се ударил. Микробуса беше на една страна, на дясната страна се обърна, но само един път и така спря. Влачеше се малко. Не се е удрял в дърво. 5-10 метра се влачеше и спря от само себе си. Микробусът е английски, с плъзгаща врата. От лявата страна се качваха. Микробусът е с десен волан. Помогнахме на Т. да излезе. Ръката й беше счупена. Детето беше мъртво на място. Отляво изкарахме пътниците. Всички бяха в микробуса, нямаше изпаднА. пътници. Т. искаше помощ от нас. Имаше дрехи върху нея.

Помогнахме й да излезе. Не беше много увреден микробуса, само отстрани стъклата. Деформации нямаше много. Малкото детенце беше затиснато, което почина.

Т. каза, че има болки. Аз бях тогава паникьосан.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

Адв. В.: Водим за разпит двама свидетели, допуснати от съда.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

С. М. А. – 51 г., българин, български гражданин, с основно образование, омъжена.

Свид. А.: Осъждана съм преди година и половина условно. Етърва съм на ищцата Т.. Заедно живеем. Желая да свидетелствам.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Повече от 25 години познавам Т.. Знам, че е претърпяла ПТП, повече от преди 4 години. Лятото беше. Ние бяхме на море.

Чухме за катастрофата и веднага се прибрахме от работа на морето. Беше в Окръжна болница, в гр. С., в Неврохирургия. С кола са я докарА. в болницата.

Ние като се върнахме от морето, аз за пръв път я видях в болница. Тя беше в много тежко състояние, неподвижна. Тя нищо не каза, плачеше. Каза, че я боли рамото, дясното. Долу-горе седмица, 5-6 дена изкара в болницата. Два пъти ходихме на ден, помагахме й, хранехме я. Не можеше да се храни, 4 защото двете й ръце бяха шити. Не можеше да става. Тя беше много стресирана, в шок беше, ревеше, викаше. Като я изписаха от болницата, се прибра в гр. С., в кв. „Н.“. Това е къща. Аз съм на горния, тя на долния етаж.

Свекърва ми е стара жена, не може сама да й помага. Пак така изглеждаше.

Не можеше сама да се обслужва. До тоалетната не можеше да ходи сама. До операцията й помагахме, после пак. И досега се грижим за нея. Постоянно идват дъщерите й да помагат. Т. лежа в С. за операция, за рамото. Първата операция мисля, че след един месец беше. Мисля, че моят мъж отиде и плати тези пари. На Т. мъжа й даде 1500 лв. да платим. Т. е баничарка. Всичко правеше до тогава. Не може да си вдига ръката, малко я повдига. Помагаме си, заедно живеем. Сякаш, че стана една агресивна, не е добре психически. Не говори, не общува, не излиза. Ние се имаме помежду си. Аз намирам промяна в нея и то доста. Има доста белези от операциите. Ние правим сватби. Тя иска рокли с дълги ръкави и започва да плаче. Преди излизаше на сватби, веселеше се. В момента Т. не работи. Понякога иска пари от бабата, иска от нас, ние не можем да дадем. Преди катастрофата сама си изкарваше пари. М. А. А. се казва съпруга ми.

Преди катастрофата Т. работеше. В Англия работеше банички и тук в една фирма, но не мога да ви кажа коя е фирмата. И на морето е работила банички. Не зная колко време е работила в Англия. Ние всички сме баничари.

Тя работеше и след това не. Ние работихме на морето със съпруга ми.