Решение № 261086 от 18.02.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………… гр.

София, 18.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 4148 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2618/07.01.2020 г. на СРС, 173-ти с-в, по гр. д. № 23311/2019 г. е отхвърлен, като неоснователен предявения от Ц.И. К., ЕГН ********** срещу Н.Г.Ц., ЕГН **********, иск с правно основание чл.

76 ЗС за осъждане на ответника да ѝ предаде владението върху отнетия от него според твърденията на ищцата по скрит начин недвижим имот, а именно – гараж с площ от 20,00кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и Р, одобрени със Заповед

№ РД-18-739/21.11.2017г. на

Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор № *** на ул.******в гр.София, ведно със съответните прилежащи площи и права.

Недоволна от решението е останала ищцата Ц.И. К., която го обжалва с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно постановено, без да се направи преценка в цялост на събраните по делото доказателства. Позовава се на нарушения на материалният и процесуален закон при постановяване на решението. Поддържа, че съдът е допуснал процесуални нарушения на правата й, тъй като се е произнесъл по непредявен иск. Чрез изложените в исковата молба факти и отправено до съда искане се установява, че търсената от ищцата защита на нарушеното й владение на описания недвижим имот е по реда на чл.108 ЗС –собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. Претенцията на ищцата била за осъждане на ответника да й върне владението след като се установи отнемането му по описания скрит начин. В случая първоинстанционният съд не е извършил правилна правна квалификация на спора, а се е доверил на посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация, която не е задължителна и не обвързва съда. По този начин, според въззивника, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Чрез събраните в производството гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.К.и Л.Ц.е установено, че ответникът държи и ползва гаража, както и че е подменил катинара на гаража. С оглед това и при установяване, че ищцата е собственик на гаража, неправилно СРС е отхвърлил предявения осъдителен иск, като неоснователен.

Моли да се отмени решението, като се уважи иска по чл.108 ЗС и ответникът бъде осъден да й предаде владението на имота. Алтернативно - да се върне делото на СРС за разглеждане и уважаване на предявения иск по чл.108 ЗС. Претендира разноски.

В срока за отговор въззиваемата страна - ответникът Н.Г.Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че при постановяване на решението СРС не е допуснал нарушение на процесуалните правила и материалния закон, решението е постановено при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства. Поддържа, че съдът се е произнесъл по фактите изложени от ищцата и при съобразяване отправеното от нея искане. Постановено е правилно и законосъобразно решение, като изложените в жалбата доводи са неоснователни. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Ищцата е твърдяла, че като собственик на имота, представляващ гараж с площ от 20,00кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и Р, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор № *** на ул.******в гр.София след смъртта на майка си Неда Пенчева Б.-Н. /починала на 12.12.2017 г./ е владяла имота до 26.01.2019 г. На така посочената дата по твърдения отишла с превоз да опразни имота и на място установила, че поставения от нея катинар е премахнат, като на негово място е поставен друг. Незабавно сигнализирала органите на реда за това /04 РУ София/, като за това била образувана преписка приключила с предупреждение към нея и ответника да не се саморазправят помежду си. Поддържа, че и към настоящия момент не може да ползва гаража, тъй като ответникът отказва да премахне катинара. Отправя искане до съда за установяване отнемането на владението от нея на посочения обект по скрит начин и осъждане на последния да го върне.

Отправя искане и за осъждане на ответника да преустанови нарушението, което е извършил, както и да му бъде наложена глоба по реда на чл.360 ГПК. Претендира предварително изпълнение на решението.

В допълнителни молби от 04.10.2019 г. и от

05.11.2019 г. пояснява, че владението, което е осъществявала върху имота е било отнето от нея по скрит начин. Поддържа, че единствена е притежавала ключ от катинара, с който се заключва гаражната врата и от дворната врата с подстъп към гаража. Поддържа, че на 26.01.2019 г., когато е отишла с нает превоз да опразни имота, тъй като е имала уговорка с агенция да направят снимки и да го предложат за продажба е установила, че поставения от нея нов катинар е премахнат и ответника е поставил друг катинар. Около месец преди това ищцата е била там, отключила и заключила със своя ключ и поставила нов катинар, тъй като стария бил ръждясал и заяждал. Изложила е фактически твърдения, че не обитава постоянно имота, а периодично го е посещавала след смъртта на майка си. Не се е срещала с ответника, а опитите и да се свърже с него останали без резултат. Поддържа, че през м.март 2018 г. три месеца след смъртта на майка си отишла в общината да заплати данъка на гаража и там и пояснили, че следва да декларира същия, като приложи към декларацията скица и схема на имота. На 07.06.2018 г. подала искане в АГКК София за издаване на скица и схема. За издаване на последната й било обяснено, че следва да извърши заснемане на обекта с помощта на геодезист. Така се обърнала към инж.Калоян Ц. от София, с който се уговорила в края на м.юни 2018 г. за извършване на заснемането. В периода м.март – м.юни 2018 г. освободили гаража от вещи на майка й. Заснемане било извършено на 25.08.2018 г., като на 02.10.2018 г. й била издадена схема на обекта. Поддържа, че в периода м.март 2018 г. до 26.01.2019 г. необезпокоявано е владяла гаража без противопоставяне на когото и да било.

При тези твърдения, правилно и в съответствие с материалния закон СРС е приел, че е сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 76 ЗС - за защита на нарушено владение върху имота отнето по скрит начин.

В случая не се спори, че законният

6-месечен срок за предявяване на иск за защита на отнето владение е спазен по делото. Владението се твърди да е отнето на 26.01.2019 г. /чрез смяна на катинара на входната врата на гаража/, исковата молба е депозирана в деловодството на СРС на 17.04.2019 г., поради което следва да се приеме, че 6-месечния преклузивен срок е съобразен.

Доводите поддържани в жалбата, че СРС не се е произнесъл по искането, с което е сезиран, съдът намира за неоснователни.

Предявен е иск за защита на отнето владение по реда на чл. 76 от ЗС, а не иск за защита правото на собственост по реда на чл.108 ЗС. Съгласно разпоредбата на закона владелец или държател, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин владяната или държана вещ може в 6-месечен срок да претендира връщането й от лицето, което я е отнело.

Правото на защита по реда на чл. 76 от ЗС е предоставено както на владелецът, който владее една вещ лично или чрез другиго, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, така и на държателя, който упражнява фактическата власт върху вещта, без да я свои. Правото на защита е предоставено и на двамата субекта, които могат или чрез които може да се упражнява фактически съдържанието на правомощието владение върху една вещ.

Техните права не са конкуриращи се или взаимоизключващи се. Законът не ограничава правото на всеки един от посочените две лица- владелец и държател-да упражни правото си да защити владението върху спорната вещ.

Доводите за недопустимост на постановеното решение са неоснователни. Недопустимо е произнасянето на съда, по непредявен иск, тогава когато съдът не се е произнесъл по правопораждащите факти, изложени в исковата молба и не е отговорил на искането- петитума- формулиран от ищеца в исковата молба. Доколкото исковата претенция се индивидуализира чрез страните, правопораждащите факти, съдържанието на спорното право и искането към съда, когато произнасянето на съда е въз основа на факти, различни от описаните от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и за право, различно от претендираното в исковата молба тогава има произнасяне по непредявен иск. В разглеждания случай няма произнасяне по непредявени факти и диспозитива на съдебното решение отговаря на искането на ищеца в исковата молба. Районният съд се е произнесъл именно по фактите, посочени от ищеца като правопораждащи- бил ли е той владелец на спорния имот, сменен ли е катинара на входната врата на обекта, отнето ли е на ищеца владението върху имота от ответника по скрит начин. От ищеца не са били изложени факти за оспорване правото му на собственост и за установяване на фактическа власт върху собствената на ищеца вещ от ответника без основание, като същевременно не е отправено искане за признаване правата на собственост на ищеца, оспорени от ответника с посоченото поведение, както и за връщане на отнетото владение.

От своя страна неправилната квалификация на спорното право не е основание за недопустимост и обезсилване на постановеното решение, а е дейност по правилно приложение на закона от съда, в който смисъл съдът дължи произнасяне при преценка правилността на постановеното решение с оглед изложените оплаквания.

В случая, както бе посочено, следва да се приеме, че постановеното решение е допустимо, същото разглежда фактите изложени от ищеца в исковата молба и отговаря на искането на ищеца към съда, поради което липсва основание за неговото обезсилване, като постановено по непредявен иск.

При тези изводи, съдът намира че следва да се обсъдят доводите относно правилността на съдебното решение. По същество по иска по чл. 76 ЗС въззивният съд намира следното:

В своята трайна практика на ВКС се приема, че владелческата (посесорната) защита представлява уредено от закона средство за възстановяване на владението като фактическо състояние. Искът по чл.76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид ( владение или държане ), без значение дали се упражнява правомерно или неправомерно и дали лицето, което я отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта. Целта на подобна защита са преди всичко съображения от обществен ред - да се предотврати самоуправно изменение на фактическото положение, а всяка подобна промяна да се извършва само по съдебен ред. Следователно, защитава се самото фактическо състояние, поради което по тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му - по аргумент от чл. 357, ал. 1 ГПК. Вида на упражняваната от ищеца фактическа власт ( дали е владение или държане ), както бе посочено по-горе не е част от основанието на иска. От правно значение е единствено да се установи, че фактическа власт върху вещта е съществувала и е била отнета по скрит начин или насилствено.

При защита на владението като фактическо състояние по чл. 76 ЗС въпросът за собствеността на имота също е без правно значение и не следва да се обсъжда. (така според решение № 124 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г., г. к., ІІ ГО на ВКС). Същият извод произтича и от разпоредбата на чл. 357, ал. 1 и 2 ГПК, съгласно която по делата за защита и възстановяване на нарушено владение съдът проверява само факта на владението и на нарушението му. Документите, удостоверяващи правото на собственост, могат да се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.

Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67b0292b-05b8-41a1-b10f-e60d74585415