Решение № 2629 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2629 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100513938 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца С. И. С. срещу решение № 11982 от 20.06.2025 г., постановено по гр. д. № 64044/2022 г. по описа на СРС, 140 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Мото Пфое“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на вземания в общ размер от 3401,47 лв., представляващи задължения по договор за лизинг, от които: 241 лева - незаплатена премия по застраховка „Каско“ за 2010 г., 93,78 лева сбор от дължим остатък за трета и четвърта вноска, 19,50 лв. - неплатен пътен данък за 2010 г., 1688,84 лв. - неустойка за забава в размер на 1 % на ден върху всяка просрочена месечна лизингова вноска, считано от падежа до заплащането й или до прекратяване на договора, 1210,55 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2011 г. на РС - Варна, на основание на който е образувано изпълнително дело № 20158410401694 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС.

1

В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради нарушение на правилата за местна подсъдност, евентуално за неговата неправилност поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост с доводи, че първоинстанционният съд е основал изводите си на оспорен по делото документ, не се е произнесъл по искането на ищеца да се приложи изпълнителното дело и е стигнал до погрешно заключение, че давността не е изтекла. Въззивникът счита, че давността за вземанията по процесното изпълнително дело е започнала да тече от 26.06.2015 г. предвид Тълкувателно решение № 3/2020 г. и следователно е изтекла на 26.06.2020 г., тъй като единственото предприето изпълнително действие е запор на банкова сметка от 11.02.2015 г. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Мото Пфое“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба чрез адв.

И.К., но към въззивната жалба не са приложени доказателства за учредена представителна власт, доколкото приложеното в първоинстанционното производство адвокатско пълномощно касае учредена представителна власт за процесуално представителство пред първата инстанция, като в дадения от въззивния съд срок страната не е представила по делото доказателства за надлежно учредена представителна власт за производството пред СГС. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че отговорът на въззивната жалба не е подаден валидно от упълномощен представител на ответника, поради което не следва да се обсъждат наведените в него доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите 2 във въззивната жалба следва да се отбележи, че неспазването на правилата за местна подсъдност на делото по чл. 113 ГПК не може да обоснове недопустимост на обжалваното решение, тъй като възражение за неподсъдност на делото не е направено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК, респ. към момента на подаване на въззивната жалба същото е преклудирано и подсъдността е стабилизирана.

Обжалваното решение е и правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на влязлo в сила съдебно решение № 1799/17.12.2012 г. по в.гр.д. № 2654/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, са признати за установени вземанията на „Мото Пфое“ ЕООД срещу С. И. С., за които е издадена заповед за изпълнение № 7777/13.09.2011 г. по ч.гр.д. № 13323/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, както следва: сумата от 241 лева, незаплатена премия по застраховка „Каско“ за 2010 г., сумата от 19,50 лв., неплатен пътен данък за 2010 г., сумата от 1688,84 лв., неустойка за забава в размер на 1 % на ден върху всяка просрочена месечна лизингова вноска, считано от падежа до заплащането й или до прекратяване на договора, както и сумата от 1210,55 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в сила на 12.09.2013 г. и въз основа на него и заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист за посочените суми, като на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД с влизане в сила на съдебното решение е започнала да тече нова давност за установените със сила на пресъдено нещо парични вземания, която е пет години.

Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на съдебното решение – 12.09.2013 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист и с молба на взискателя „Мото Пфое“ ЕООД от 06.02.2015 г. е образувано изп. дело № 20158410401694 по описа на ЧСИ Н.М.. За периода от образуване на изпълнителното дело на 06.02.2015 г. до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно 3 вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече образуваното изпълнително дело, като настоящият въззивен състав е длъжен да се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от върховната инстанция (арг. чл. 130, ал.

2 ЗСВ). Ето защо, едва от датата на постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. е продължила да тече започналата от 12.09.2013 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение) погасителна давност за установените вземания (спряла да тече за периода 06.02.2015 г. – 25.06.2015 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Следователно, с молбата на взискателя от 06.02.2015 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист и с връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника С. И. С. давността за вземанията не е била прекъсната. От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Н.М., е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от Агенция по вписванията, от Национален осигурителен институт и от НАП, които не са същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, спряла да тече по време на изпълнителния процес, е била прекъсната на 11.02.2015 г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. И. С. от работодателя „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД и върху банкови сметки на длъжника, както и с извършването на последващи действия по висящото изпълнително дело, както следва: на 12.01.2016 г. с насрочване на опис на движими вещи на длъжника; на 4

22.03.2016 г. с молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ (опис и продажба на движими вещи); на 19.01.2017 г., на 26.01.2018 г. и на 15.01.2019 г. с насрочени описи на движими вещи на длъжника; на 28.01.2019 г. с молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ (опис и продажба на движими вещи); на 14.01.2020 г. с насрочване на нов опис на движими вещи на длъжника; на 14.12.2020 г. с налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в „УниКредит Булбанк“ АД; на 21.12.2020 г. с молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ; на 20.09.2021 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодателя „ФМС Интернешънъл“ ЕООД; на 21.03.2022 г. с налагане на възбрана върху собствената на длъжника ½ идеална част от недвижим имот; на 08.02.2023 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодателя „Параходство Български морски флот“ АД, както и на 07.12.2022 г. с молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, а съобразно разпореждане на ЧСИ от 20.12.2022 г. изпълнителното производство е било спряно въз основа на издадена по първоинстанционното дело обезпечителна заповед.

Всички описани действия са годни да прекъснат давността, като насрочването на опис представлява действие, изграждащо избрания изпълнителен способ и представляващо активно поведение на съдебния изпълнител, насочено към конкретно имущество на длъжника, поради което несъмнено прекъсва давността, без оглед на обстоятелството дали впоследствие описът е бил извършен. Давността се прекъсва с всяко действие, което изгражда изпълнителния способ и което показва активно поведение на взискателя или съдебния изпълнител, насочено към принудително удовлетворяване на процесните вземания. В този смисъл, годни да прекъснат давността са и всички молби на взискателя, с които същият е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ несъмнено прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му, без оглед на обстоятелството дали впоследствие съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, като е реализирал поискания от взискателя изпълнителен способ (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).