Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1335 от 15.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2068/2023
Вид
Решение № 1335
Подписан
15.11.2023
В сила
15.11.2023
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Христо Руменов Митев, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. Варна, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502068 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 40353/01.09.2023 г. от „Свобода – Варна“ АД гр. Варна, представлявано от k К., ЕГН **********, чрез адв. Н. К., съдебен адрес: гр. София, бул. „*********“ № 28, ет. 6, офис 10, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. 724/2017г. на ЧСИ Илиана Станчева. Посочва, че на по ч.гр.д. 5930/2017г. на Районен съд Варна, е бил издаден изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК в полза на „Енерго Про Продажби“ ЕАД срещу „Свобода-Варна" АД, за сумата от 207,30 лв., представляваща незаплатена електроенергия, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2017, ведно с мораторна лихва в размер на 10,01 лв. ведно с 82,10 лв. разноски по делото. На 21.08.2017 г., по издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. 20177120400724 по описа на ЧСИ Илиана Станчева. На 23.08.2017 г., по делото е наложен запор на сметки на длъжника, а на 11.09.2017 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника.

Други изпълнителни действия не са извършвани от взискателя. Подавани са само молби за проучване на имушествено състояние, с които се е целяло явно само избягване на перемция. На 11.09.2019 г. по делото обаче е настъпила перемция и изпълнителният процес е бил прекратен по право на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на действия от взискателя в продължение на 2 години. На 11.09.2022 г. вземането по изпълнителния лист пък е вече погасено изцяло по давност.

1

Извън срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, взискателя "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК: 103533691, чрез юрисконсулт Василики Сиапера е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Сочи, че в рамките на образуваното изпълнително производство са извършени множество изпълнителни действия, като всяко от тях е осъществено в период по - малък от две години. На 23.08.2017г. е наложен запор на банкови сметки, на 11.09.2017г. е наложена възбрана върху имоти, собственост на задълженото лице. Посочва, че с молби от 30.05.2023 г., 23.08.2021 г. и от 04.07.2023 г. е поискал извършването на нови изпълнителни действия. Моли да се остави без уважение депозираната жалба като неоснователна и недоказана. Моли, на дружеството да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ е представил мотиви по жалбата.

Намира я за неоснователна и моли да се устави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №724/2017 г. е образувано на 21.08.2017 г. в кантората на ЧСИ Илиана Станчева въз основа на подадена писмена молба от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД ведно с приложен изпълнителен лист, издаден на 09.07.2017 г., от ВРС на основание Заповед за изпълнение по ЧГД №5930/2017 г. на ВРС, с която „Свобода – Варна“ АД, е осъдена да заплати на взискателя 207,30 лева, представляваща дължима сума за доставена и неплатена електроенергия, сумата от 10,01 лева представляваща мораторна лихва, както и направените по делото разноски в размер на 82.10 лева. В молбата се моли да се образува изпълнително производство само за разноските по изпълнителния лист.

На 28.08.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „ Алианц Банк България“, на 18.09.2017 г. му е наложена възбрана върху недвижи имоти.

С молба вх. № 12201/30.05.2019 г. „ ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД е поискало от съдебния изпълнител, да извърши справка в БНБ относно наличието на банкови сметки открити на името на длъжника, както и да наложи запор на същите.

На 23.08.2021 г. взискателят е депозирал молба с вх. № 14740, с която е поискал да се извърши справка в БНБ относно наличието на банкови сметки открити на името на длъжника, както и да наложи запор на същите.

С молба вх. № 32453/04.07.2023 г. „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД е поискало от съдебния изпълнител, да извърши справка в БНБ относно наличието на банкови сметки открити на името на длъжника, както и да наложи запор на същите.

2

На 16.08.2023 г. в деловодството на ЧСИ Илиана Станчева е депозирана молба с вх. № 39126 от „Свобода-Варна“ АД съдържаща искане за прекратяване на изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение за прекратяване на изпълнителното дело.

По така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие.

По същество жалбата е основателна поради следното:

Основанията за прекратяване на производството са изрично предвидени в нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съобразно т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.

1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяване на съответните правно релевантни факти, тоест с изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действия производството се прекратява по силата на закона. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

В конкретния случай се установява, че с молба вх. № 12201/30.05.2019 г. е поискано налагане на запор на банковите сметки открити на името на длъжника, от този момент е започнал да тече двугодишния срок по чл. 433 ал.

1, т. 8 от ГПК. Докато е текъл срокът на основание чл. 3, т. 1 ЗМДВИП е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Срокът е изтекъл на 07.08.2023 г., на която дата по силата на 3 закона се е прекратило процесното изпълнително производство. Следваща молба с искане за налагане на запор е депозирана на 23.08.2021 г., след изтичането на двугодишния срок, поради което действието е извършено, след като е настъпила перемпцията.

Като е отказал да прекрати изпълнителното производство, съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразно действие, което следва да бъде отменено.

По разноските

Съгласно ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС, адвокатско възнаграждение се присъжда, когато страната го е заплатила. По делото не са предоставени доказателства, Свобода – Варна“ АД да е уговорила и заплатила на адв. Н. К. възнаграждение за настоящото производство. Поради което не следва да й се присъждат разноски.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 40353/01.09.2023 г., подадена от „ Свобода – Варна“ АД гр. Варна, ЕИК 10309657, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20177120400400 по описа на ЧСИ Илияна Станчева, отказа на ЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 25279/22.08.2023 г., да прекрати изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

ПРОГЛАСЯВА настъпило на 07.08.2023 г. прекратяване на изпълнително дело № 20177120400400 по описа на ЧСИ Даниела Петрова Янкова, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4