Решение № 1120 от 25.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300102821 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от ответника, с която се иска допълване на решението.

Заявява, че в мотивите има формирана съдебна воля, но същата не била изразена в диспозитива.

На страната бяха дадени указания за конкретизация на искането си, като с уточнението е посочено, че искането към съда е да допълни постановеното решение, изразявайки съдебната воля по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като видно от мотивите съдът се е занимал със същото, но в диспозитива липсвало произнасяне.

При така изложените обстоятелства искането следва да се квалифицира по чл.

247 ГПК, за поправка на о.ф.г. в съдебния акт, поради разминаване в мотивите и диспозитива. Очевидна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението.

Искането не е за допълване или изменение по чл. 248 ГПК, защото съдът се е произнесъл по искането за разноски и страната не излага съобразения за неправилност на това произнасяне. Съгласно разясненията по т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.

В срок не е постъпил отговор от ответника.

Като разгледа молбата съдът намира, че същата се явява допустима, но по 1 същество неоснователна по следните съображения:

По делото е постановено решение, с което предявения иск е отхвърлен. В тази хипотеза ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски, а представляващият адвокат на възнаграждение при безплатно представителство. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил причините, поради които искането за разноски не е уважено. При този извод съдът не дължи изрично произнасяне в диспозитива, каквото се дължи единствено при позитивно произнасяне по искането за разноски. В този смисъл Определение № 1327 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2022 г., IV г. о., като в тази насока са изложени съображения и в Решение № 7 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1556/2020 г., I т. о. относно искането за законна лихва.

С оглед изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 30.06.2026 г., уточнена с молба от 17.07.2026 г., подадена от адв. Г. К., пълномощник на ответницата А. П. Д., с която е направено искане за допълване на постановеното решение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 2