Решение № 23485 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23485 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110144414 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени установителни искове от М. П. П., чрез адв. Г., срещу „*******“ ЕАД, както следва:

1/. главен установителен иск за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ***** г., на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК;

2/. евентуални установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите по чл.

1, ал. 2 и чл. 7, както и на клаузите относно ГЛП и ГПР, уговорени в сключения между страните договор за потребителски кредит № ***** г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит на ***** г., като условие за отпускане на кредита било предвидено неговото обезпечаване.

Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с императивни материалноправно норми на ЗПК относно действително приложеният към кредитното правоотношение ГПР и посочения в договора такъв, като освен това търговецът използвал заблуждаваща потребителя търговска практика, което било в противоречие с изискванията на ЗЗП. Развива подробни съображения, че уговорената неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита, всъщност е разход по кредита, който не е бил включен при посочването на ГПР в договора за кредит. В договора за кредит липсвал дори формално посочен размер на отпуснатия заем, не било посочено и каква е общата сума, която потребителят се задължава да върне. Договорът за кредит не съдържал условията за издължаване на кредита, не бил посочен дължимият лихвен процент на ден, а освен това не била спазена и изискуемата от закона форма и същият противоречал на добрите нрави . До съда е отправено искане за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит от 28.12.2023 г. на заявените с исковата молба основания и за присъждане на разноски.

Ответникът „***************“ ЕАД оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Не отрича, че на 28.12.2023 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, както и че ищецът е усвоил сума в размер на 1000 лева при ГПР 42.97 %, който е следвало да върне на 12 вноски. Потвърждава, че кредитополучателят е 1 заплатил на 27.02.2024 г. сумата от 100.46 лева, които били разпределени както следва: 69.98 лева за главница и 30.48 лева – за възнаградителна лихва. Оспорва доводите на ищеца относно ГПР, който в случая бил в размер на 42,97 %. Оспорва да са налице неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото са обявени следните обстоятелства: че ищецът е сключил с "**** **********“ ЕАД договор за потребителски кредит тип кредитна линия № *****1, по силата на който ищцата е усвоила сумата от 1 000.00 лева, която следвало да върне на 12 месечни вноски, както и че на 27.02.2024 г. в постъпило плащане в полза на кредитора в размер на 100.46 лева.

Установява се от събраните писмени доказателства, че с чл. 1, ал. 1 от него е посочено, че дружеството предоставя на кредитополучателя описания в договора потребителски кредит под формата на кредит тип „кредитна линия“, а кредитополучателят го усвоява при предвидените условия и срок в съответствие с ОУ. Описано е, че кредитополучателят може да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността. В чл. 1, ал. 2 е предвидено, че кредитополучателят се задължава в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв.; одобрено от кредитодателя дружество – поръчител; или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка съгласно списък на одобрени банки, достъпен на уеб-страница. В ал. 4 са предвидени параметрите на кредита – минимална усвоена сума – 300лв., кредитен лимит – 2000лв., лихвен процент по кредита – 36,00%, условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума, ГПР – отразен в Приложение № 1 на договора, при допускания, посочени в договора: приема се, че кредитът се предоставя за една година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното усвояване; в случаите когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя, настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора.

В погасителен план към кредит № ******, представен по делото, не е отразен годишен процент на разходите. В същия е посочен размерът на усвоената сума от 1000 лв., срокът за връщането й – 12 месеца. Общата дължима сума възлиза на 1 205.52 лв. и е платима на равни месечни вноски от по 100,46 лв.

С исковата молба е предоставен и друг погасителен план на неустойка, която се дължи на кредитора при непредоставено обезпечение по усвоения кредит № ******, съгласно който се дължи разсрочено плащане на този допълнителен разход на 12 месечни вноски в размер на по 147.54 лева (във връзка с усвояването на сумата от 1000 лева, платима на 12 вноски със същите падежи). Така сборът на всички плащания по това усвояване е в размер на 1 770.48 лева или месечна вноска в размер на 248 лева при отпусната главница от 1000 лева.

При използване на общодостъпен лихвен калкулатор (Бързи кредити - калкулатор | Calculator.BG) съдът установи, че ако разходите за неустойка при непредоставяне на обезпечение се включат в ГПР, то същият би достигнал 1060.22%.

2

При така установената фактическа обстановка по приложението на правото съдът намира следното:

Твърденията на страната, съдържащи се в исковата молба и в отговорите, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, ев. пр. 3 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че с договора за поръчителство, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от същата дата се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при изначална липса на основание, като в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.

Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, съдът приема, че е необходимо първо да разгледа исковете на главните заявени основания – нищожност поради противоречие на договора за кредит с императивни норми на закона.

Установено е в производството, че между ищеца и "*******" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по отношение на който е приложима правната регламентация на ЗПК.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според 3 императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, но не е посочен размерът на ГПР. Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Не е спорно обаче, че на потребителя не е оповестен ГПР с включен елемент неустойка при непредоставяне на обезпечение, която съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.