Решение № 1080 от 14.05.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 176/2026
- Вид
- Решение № 1080
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Кирил Чакъров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 1080
Перник, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20267160700176 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М. В. К., адрес: [населено място], [улица], вх. „***“, ет. ***, ап. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1920-000080 от 06.03.2026 г., издадена от К. С. В. на длъжност ст. полицай към 01 РУ Перник, при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване регистрацията на ППС“, за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и, че описаните в акта обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. М. – АК Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата, по изложените в същата аргументи. В допълнение твърди, че в оспорената заповед, неясно и противоречиво са изложени обстоятелствата свързани с констаираното нарушение, тъй като от една страна органът сочи, че жалбоподателят е водач на процесното МПС, като в същото време посочва, че друго лице е управлявало автомобила и не се е отзовало на взуковия сигнал подаден от органите на реда. Счита, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическата обстановка, съответно не е доказно авторството на вмененото нарушение. По изложените съображения моли съда да отмени процесната заповед и да присъди разноски по представен списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – К. С. В. на длъжност ст. полицай към 01 РУ Перник, при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за валидност, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство и издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода и до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 4241306 от 19.02.2026 г. (л. 16), съставен от Д. Е. В. на длъжност ст. полицай към 01 РУ Перник, при ОД на МВР – Перник, в присъствието на свидетеля П. Е. П., е прието за установено, че на 12.09.2025 г., в 21:50 часа, в [населено място], [жк], с посока на движение от блок № 3, към блок № 6, И. В. И. [ЕГН] управлява лек автомобил [Марка], модел „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на М. В. К., като водачът - И. В. И. осуетява полицейска проверка, като ускорява скоростта на МПС и не спира на подаден звуков и светлинен сигнал. След извършена проверка е установено също, че водачът никога не е притежавал СУМПС. Извършеното от И. В. И. е [жк], в АУАН, като административни нарушения по чл. 103 и чл. 150 от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя и подписан от същия без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 25-1920-000080 от 06.03.2026 г., предмет на настоящия съдебен контрол, К. С. В. на длъжност ст. полицай към 01 РУ Перник, при ОД на МВР – Перник, прилага спрямо М. В. К. принудителна административна мярка – „Прекратяване регистрацията на ППС“, за срок от 6 месеца. От фактическа страна ЗППАМ е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на АУАН серия GA, № 4241306 от 19.02.2026 г., но в същото време се сочи, че ПАМ се прилага спрямо М. В. К., в качесвтото му на водач и собственик на процесното МПС. Извършеното е квалифицирано като административни нарушения по чл. 103 и чл. 150 от ЗДвП, съотвевно като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на М. В. К. на 11.03.2026г. (разписка л. 17 гръб), жалбата срещу същата е депозирана директно пред съда на 24.03.2026г.
Като доказателства относими към премета на делото, се приобщиха още: Сведения на лицето И. В. И. (л. 23); Сведения на лицето М. В. К.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 41), с която, в т. 1.3, съответно т. 1.3.3, са определени да осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 или т 2 от ЗМВР (патрулно-постова дейност), включително в Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия; Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОД на МВР – Перник (л. 43), с която в т. 8, са определени да прилагат с мотивирана заповед – ПАМ, по реда на Глава шеста от ЗДвП, включително старши полицайте в сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Перник; Служебна бележка УРИ № 313р-7853 от 23.04.2026 г. (л. 45), издадена от началник сектор ЧРПО в ОДМВР – Перник, удостоверяваща, че считано от 28.06.2024г., до момента на издаване на документа, издателят на процесната ЗППАМ – К. С. В. изпълнява длъжността ст. полицай в сектор „Охранителна полиция“, към 01 РУ Перник, при ОД на МВР – Перник; Справка за нарушител водач – М. В. К. (л. 46); Справка от централната база на КАТ, относно собствеността върху процесния автомобил (л. 52) и Справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“ за лицето И. В. И. (л. 51).
С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 11.03.2026 г., съответно датата на депозиране на жалбата пред съда – 24.03.2026 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че атакуваният административен акт е издаден от К. С. В. на длъжност ст. полицай към 01 РУ Перник, при ОД на МВР – Перник, служба определена от министъра на вътрешните работи (т. 1.3, съответно т. 1.3.3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.) да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен на свой ред и от директора на ОД на МВР – Перник - (т. 8 на Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025г.), в посоченото му длъжностно качество да прилага с мотивирана заповед ПАМ, включително по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.
Чисто формално при издаването на оспорената заповед е спазена и установената от закона форма. Обжалваният акт е издаден в писмена форма, мотивиран е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като отговаря и на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК - съдържа посочване на адресат и издател, датиран е, подписан е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Доколко фактите обосновали издаването на оспорената заповед, съответстват на изпълнителното деяние, съответно очертват недвусмислено вмененото на жалбоподателя нарушение, ще бъде предмет на изследване в следващите редове на съдебния акт. Не са налице основания за отмяна в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката, дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ на собственик, който управлява МПС (1) без да е правоспособен водач, (2) не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, (3) или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, (4) или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4, или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс (4), както и на собственик, чието моторно превозно средство се управлява от лице, за което са налице тези обстоятелства (посочените в предходните четири предложения).
От анализа на цитираната разпоредба следва, че мярка от вида на процесната – „Прекратяване регистрацията на ППС“, може да бъде насочена спрямо две категории субекти – управляващия собственик на МПС и неуправляващия собственик на МПС, в случай че е предоставил за управление собственото си МПС на лице, спрямо което са налице обстоятелствата, сочени и за управляващия собственик, в някоя от цитираните по-горе четири хипотези.
Оспорваната заповед е издадена въз основана на АУАН GA, № 4241306 от 19.02.2026г. Актът е съставен на И. В. И. – водач несобственик на процесното ППС, за извършени от него административни нарушения по чл. 103 и чл. 150 от ЗДвП, поради неспиране на подаден звуков и светлинен сигнал от органите на реда и осуетяване на полицейска проверка, както и поради управление на МПС без да притежава СУМПС.
От своя страна процесната заповед, макар и формално мотивирана на база на съставения АУАН, съдържа двусмислено изложение на фактите, досежно, лицето водач на процесния автомобил. От една страна органа сочи, че М. В. К. е водач и собственик на ППС, от друга заявява, че И. В. И. е лицето, което не е спряло на подадения звуков и светлинен сигнал от органите на реда, съответно е осуетило полицейската проверка.
Както беше изложено в горните редове на съдебния акт, процесната ПАМ, може да бъде насочена спрямо две категории субекти – управляващия собственик на МПС и неуправляващия собственик на МПС. По делото липсват доказателства спрямо жалбоподателя М. В. К., да са налице предпоставките посочени в четирите хипотези на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В същото време от обстоятелствената част на оспорения акт, не може да се извлече еднозначен извод, че именно И. В. И. - неправоспособен водач, е лицето управялвало процесното ППС.
Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67aebb40-a64f-48f6-ba48-a117c4895ecf