Решение № 98 от 13.04.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Б.С., 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20211410101171 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв. В. Г., със съдебен адрес гр.С., бул.България №81В, ет.8, ап.22, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника И. Р. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.Златия № 81, за общата сума от 286,69 лв., от която: 224,23 лв. главница, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор от 10.09.2018г. за мобилни услуги с абонатен номер 006237141 и по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 02.01.2019г. за ползване на мобилен номер 359896471430, за които са издадени фактури за периода от 15.06.2019г. до 14.11.2019г., 62,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.01.2019г. за мобилен номер 359896471430, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.04.2021г./виж пощенско клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника И. Р. И., с ЕГН **********, не е открит на посоченият в и.м. адрес, поради което съдът с разпореждане № 818/13.12.2021г. е допуснал правна помощ на ответника И. Р. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.Златия № 81, за процесуално 1 представителство.

С определение № 449/30.12.2021г. съдът е назначил на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП адв.М.

Ц. М. за особен представител на ответника И. Р. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.Златия № 81, да го представлява по гр.д.№ 1771/2021г. по описа на БСлРС с определено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. внесено от ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК адв.М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца, като твърди, че липсва подпис на ответника върху представените с и.м. писмени договори и общите условия на ищцовото дружество, поради което не е ясно върху какви документи е положил подписа си.

На второ място прави възражение относно неустойката, поради което същата се начислява при предсрочно прекратяване на договора. По делото лисват данни ищеца да е уведомил ответника за предсрочно прекратяване на договора, поради което счита, че исковете са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 499/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника И. Р. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул.Златия № 81 е издадена заповед № 260273 от 20.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от сумата от 286,69 лв. – главница, от които 224,23 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури за периода от 15.06.2019г. до 14.09.2019г., 62,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.01.2019г. за мобилен номер 359896471430, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.04.2021г./виж пощенско клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това производство - държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.

Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като на заявителя. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Между ответника и мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от 10.09.2018г. за мобилни услуги и Допълнително споразумение към него от 02.01.2019г. за ползване на мобилен номер 359896471430.

Ответникът за отчетния период на потребление не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти съобразно ползваните услуги.

Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез 2 индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.

Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор „Теленор” и т.11 от договорите за услуги, оператора е прекратил договорите и е издал крайна фактура с начислена дължима сума за потребени услуги и неустойка Ответника качеството си на потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.

Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по тях с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на ответника.

Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към тях. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/пакет.

От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях договор за мобилни услуги, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.

По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между 3 ищеца и ответника са уредени от сключеният между тях договори, от които са произтекли насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на предоставените услуги.

От представените преписи от горепосочените договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях се изяснява и съдържанието на съответните отношения през процесния период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови условия, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.

Със сключване на процесните договори страните са поели насрещни задължения, като основното задължение на ответника е именно заплащането на уговорената месечна абонаментна такса, което произтича пряко от договорите. Ползваните от абоната услуги, които не са включени в месечния абонамент, подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор, в случай, че такива са ползвани по инициатива на абоната.

При сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя, когато са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на договора, със сключването му ответникът е направил волеизявление, че е имал възможност да се запознае с общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите по договори за мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след като се е възползвал от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят надлежно доказа това обстоятелство чрез представената „Декларация-съгласие" към договорите за мобилни услуги. Ответникът е изразил съгласие с общите условия и е удостоверил, че е получил, запознал се е и приема общите условия на дружеството-ищец в Декларациясъгласие приложена към всеки един от договорите, приета и неоспорена от страна на същия.

Освен това в изпълнение на изискванията на чл. 235, ал. 5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ общите условия на дружеството са публикувани на неговата интернетстраница, като това задължение е насочено към предоставяне на постоянна възможност за лицата, спрямо които те се прилагат, да имат достъп до съдържанието им както преди, така и след пораждането на качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни услуги, предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за неуредените в съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна част от него и имат задължителна сила.

Съгласно чл.4 от ОУ потребителят се счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях от датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите.

Ответника към настоящия момент не е изпълнил изискуемите и ликвидните си задължения за мобилни телефонни услуги по процесиите фактури, начислени на основание сключените 4 договори за мобилни услуги и договори за лизинг, формирани като сбор от задълженията по всички фактури.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договорите, тъй като не е заплатил на кредитора получените от последния мобилни услуги и лизингови вноски. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги и лизингови вноски. Ето защо, тази сума се явява дължима. Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен, като следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане й изплащане.