Протокол № 2943 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 2943 гр. Варна, 12.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова и прокурора Н. М. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Христова - Желева Частно наказателно дело № 20253110202166 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ЛИЦЕТО ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА В. Е. В. – явява се лично, води се от служители на Психиатрична клиника при УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна.

СВИД. Т. Р. М. – явява се лично.

СВИД. Н. Е. М. – явява се лично.

СВИД. Е. Н. М. – явява се лично.

ПСИХИАТЪР ДОЦ. Д-Р С. В. В. – явява се лично.

В съдебната зала се явява адв. Н. Д. Д., определен от Председателя на ВАК за служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска.

ЛИЦЕТО ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА В.: Нямам упълномощен защитник.

Желая адв. Д. да ме представлява.

СЪДЪТ като взе предвид изявлението на лицето, чието настаняване се иска В. Е. В., с оглед характера на производството и разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от ЗЗ счита, че на същото следва да бъде назначен служебен защитник, поради което и на осн. чл. 94 ал. 1, т. 2 от НПК

1

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адв. Н. Д. Д., определен от Председателя на ВАК за служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На осн. чл 272 от НПК СЪДЪТ провери самоличността на явилите се лица.

ЛИЦЕТО ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА В. Е. В. – роден на ***г. в гр.

Габрово, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН ***.

СВИД. Т. Р. М. – родена на ***г. в гр. Русе, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********, майка на лицето, чието настаняване се иска.

Председателят на състава разясни на свид. Т. М. правото да откаже да дава показания като майка на лицето, чието настаняване се иска.

СВИД. Т. М.: Желая да давам показания.

СВИД. Н. Е. М. – родена на ***г. в гр. Варна, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********, сестра на лицето, чието настаняване се иска.

Председателят на състава разясни на свид. Н. М. правото да откаже да дава показания като сестра на лицето, чието настаняване се иска.

СВИД. Н. М.: Желая да давам показания.

2

СВИД. Е. Н. М. – роден на ***г. в гр. Варна, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********, баща на лицето, чието настаняване се иска.

Председателят на състава разясни на свид. Е. М. правото да откаже да дава показания като баща на лицето, чието настаняване се иска.

СВИД. Е. М.: Желая да давам показания.

Председателят на състава предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърдят неистина или премълчат някои обстоятелства.

Обещават да говорят истината.

ПСИХИАТЪР ДОЦ. Д-Р С. В. В. – 47г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство с лицето, чието настаняване се иска. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК СЪДЪТ провери срока за връчване на съдебните книжа и съобщения и констатира, че същия не е спазен.

АДВ. Д.: Не правим възражения относно срока за връчване на книжата. Да се разгледа делото днес.

На осн. чл. 273 НПК СЪДЪТ отстрани свидетелите от съдебната зала.

На осн. чл. 274 от НПК СЪДЪТ разясни правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени.

На осн. чл. 275 от НПК СЪДЪТ разясни правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното следствие, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

3

ПРОКУРОРЪТ докладва искане по чл. 157 от ЗЗ.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на лицето, чието настаняване се иска В. Е. В., със снета по-горе самоличност.

ЛИЦЕТО, ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА В.: От 07.05. вечерта съм в болницата. Бях много неадекватен, срещнах няколко офицера на улицата вечерта в тъмното.

Малко се бъзиках с тях и те ме прибраха. Заведоха ме в Терапията в Психиатрична клиника.

Заболяването ми е параноидна шизофрения вследствие на наркотици. Вечерта в тъмното обикалях, разхождах се. Аз бях в приюта тогава. Малко се чувствам в не безопасност вкъщи.

Не ме е страх от родителите ми, но не се чувствам вкъщи. Не е заради лекарствата, но просто сякаш нещо не е наред в тази къща. Така го усещам. Къщата е на Ракитника. Сега може да е по-добре, не съм ходил отдавна. Сега усещам, че нещата ще са добре и искам да отида там. Пиех малко лекарства, ама понякога. Самопризнанието води до поощряване на личността. Взех наркотици преди да ме закарат в болницата. Метамфетамин взех и малко сякаш съм изтрещял. Сега съм по-добре. Лекуват ме, редовно си пия хапчетата. Нямам зъби понеже от малък не съм добре със зъбите.

Страните и психиатъра заявиха, че нямат въпроси към лицето, чието настаняване се иска.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. Т. Р. М., със снета по-горе самоличност.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.

СВИД. М.: Вкъщи си беше две години, като наистина след престоя в Карвуна имаше подобрение и си изпълняваше това, което трябва. Пиеше си лекарствата. Ходехме заедно да му вземаме социалната пенсия и така две години се позакрепиха тези неща, но на 07.03.2025г. с една раничка съседката ми го закарва до града и ми звънна да ми каже, че го е закарала до града и от тогава го няма в къщи. Два месеца го нямаше, но се свързваше със сестра си. Аз я молех да му дава лекарствата и се надявах, че осъзнава, че трябва да ги пие.

Разбрах, че се е настанил в приют. Интересувах се, защото трябваше да знам какво се случва. Комуникираха със сестра си и тя каза, че се държи добре. След това моя приятелка го вижда на центъра в криза. Явно не си е вземал лекарствата. Аз вкъщи не го следя постоянно, но колкото можем го гледаме, но имаше период, в който казваше „остави ми ги стаята“.

Повече доверие ми се искаше да имаме, но явно не трябва. Трябва да съм по-контролираща.