Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2061 от 23.02.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2143/2025
Вид
Определение № 2061
Подписан
23.02.2026
Състав
Здравка Диева

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 176а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.176а ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.176а ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2061

Пловдив, 23.02.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180702143 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 176а АПК.

С молба от 13.02.2026г. на Община Перущица, представлявана от Кмета с пълномощник адв. Г. Б. е заявено искане за допълване на Определение № 1103/29.01.2026г. по адм.д.№ 2143/2025г. в частта за разноските.

С Определение № 1103/29.01.2026г. по адм.д.№ 2143/2025г. са оставени без разглеждане жалбите на Н. И. В., [населено място], [улица] и на О. П. против Решение № ПВ-141-ПР/2025г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив и е прекратено съдебното производство по адм.д.№ 2143/2025г., АС-Пловдив със заличаване датата на насроченото съдебно заседание – 04.02.2026г., 13.30ч.

Заявено е, че при прекратяване на производството по делото, жалбоподателят също има право на разноски, вкл. и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му /Определение № 4763 от 2024г. по д. № 3151/2024г., ВАС/. Посочено е, че по отношение т.11 от Т.Р. № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. ОСГТК ВКС, последващата съдебна практика на ВКС и ВАС приема, че тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания, доколкото устните състезания са краен момент, в който може да се прави искане за разноски. В тази вр. – когато делото е прекратено в закрито заседание, устни състезания не се провеждат и поради това разрешението по т.11 от Т.Р. № 6/2013г. е неприложимо. Когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание, страната може да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК, респект по чл.176а АПК.

Поискано е допълване на определението в частта за разноските с осъждане на РИОСВ – Пловдив да заплати в полза на община Перущица сума в размер на 1 559,44 евро, представляващи направени в производството пред Административен съд – Пловдив разноски.

Към молбата са приложени : списък на разноските – 50лв. / 25,56 евро държавна такса [рег. номер]. / 1 533,88 евро адвокатско възнаграждение; договор за правна защита и съдействие от 12.11.2025г. с договорено възнаграждение 3000лв. / 1 533,88 евро, платимо по банкова сметка; преводно нареждане за договорената сума от 16.12.2025г.

В отговор от ответника Директор на РИОСВ - Пловдив от 18.02.2026г. е заявено, че искането не е основателно и следва да бъде оставено без уважение. Счита се, че при прекратяване на делото на основание чл.159 т.1 АПК, подателят на жалбата няма право на разноски съгласно чл.143 ал.2 АПК. Посочено е, че производството пред съда е образувано паралелно с административното обжалване пред Министъра на околната среда и водите и отмяната на оспорения акт е извършена от по-горестоящия орган по съображения за целесъобразност. Поради това се поддържа, че съдебното производство не е резултат от поведение на административния орган, което да обуславя ангажиране на отговорност за разноски. Изтъкнато е, че нарочна жалба от община Перущица до съда няма и общината е конституирана като страна по делото на 19.11.2025г., а делото е образувано по жалби на Н. В. и Здр. Н.. Поради това се твърди, че община Перущица не е направила съдебни разноски по инициатива за защита и няма причинно-следствена връзка между поведението на административния орган и процесуалното действие на общината по образуване на делото.

Алтернативно е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 533,88 евро, поради несъответствие с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените процесуални действия.

1. При разглеждане на молбата съдът съобрази следното :

С Определение № 1103/29.01.2026г. по адм.д. № 2143/2025г. са оставени без разглеждане жалбите на Н. И. В., [населено място], [улица] и на О. П. против Решение № ПВ-141-ПР/2025г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив и е прекратено съдебното производство по адм.д.№ 2143/2025г., АС-Пловдив.

Административното дело е образувано на 30.09.2025г. и жалбата на община Перущица, подадена от кмета е отправена до Министъра на околната среда и водите /л.12 и сл./, при което в същата не е заявено искане за присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание, проведено на 19.11.2025г. /протокол, л.230 и сл./ бе прието с позоваване на Т.Р. № 2/2015г. по т.д.№ 1/2014г., ВАС, че прилагането на правилата в ал.1 и в ал.2 от чл.129 АПК, не е обвързано със задължително изискване за идентичност на оспорващите лица по административен и съдебен ред. По тези съображения е конституирана като жалбоподател О. П.. В първото съдебно заседание – 19.11.2025г. е присъствал адв. И. А., преупълномощен от адв Г. Б. /пълномощно за преупълномощаване, л.221/. Във второто съдебно заседание, проведено на 17.12.2025г. община Перущица е представлявана от адв. А. и адв. Б. /протокол, л.244 и сл./. В съдебното заседание на 17.12.2025г. от страна на жалбоподателя община Перущица не е заявено искане за присъждане на съдебни разноски.

След образуване на настоящото дело – 30.09.2025г., на 26.01.2026г. в АС – Пловдив постъпи Решение № 10 / 14.01.2026г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отменено Решение № ПВ-141-ПР/2025г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционно предложение „Обособяване на площадка за съхранение и третиране на излезли от употреба гуми“ в УПИ I – 165 /ПИ с [идентификатор]/, [населено място], [улица], като преписката е върната за ново произнасяне от директора на РИОСВ – Пловдив при спазване на указанията, дадени в мотивната част на отменителното решение и са оставени без разглеждане като процесуално недопустими жалбите на Зр. Н. и Ю. Д. – Т. с прекратяване на административното производство по обжалване на Решение № ПВ-141-ПР/2025г. по отношение на тези лица.

В Определение № 1103/29.01.2026г. по адм.д. № 2143/2025г. съдът прие, че жалбите на Н. В. и О. П. против Решение № ПВ-141-ПР/2025г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като в конкретния случай не е налице актът – предмет на съдебно оспорване, поради настъпването на юридическия факт – отмяна на обжалваното Решение № ПВ-141-ПР/2025г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив с Решение № 10 / 14.01.2026г. на Министъра на околната среда и водите. Този нов факт от значение за делото, настъпил след издаване на акта и въздействащ върху правното действие на оспорения индивидуален административен акт, бе зачетен.

2. Определението е съобщено на община Перущица на 13.02.2026г. - молбата е подадена в срока по чл.176а ал.1 ГПК.

Съобрази се, че съгласно чл.176а ал.1 АПК /нов – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 5.08.2025г./ : „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.“. Установени са две хипотези – за допълване на съдебния акт и за изменението му. В случая съдът е оставил без разглеждане жалбата на община Перущица и не е постановил осъдителен диспозитив по отношение разноските, поради което правилно искането на жалбоподателя е подадено като допълващо.

Към молбата от община Перущица, подадена от пълномощник адв. Г. Б. са приложени описаните по-горе документи, като договорът за правна защита и съдействие от 12.11.2025г. е с предмет – процесуално представителство в производството по адм.д. № 2143/2025г., Административен съд – Пловдив, пред първа инстанция.

При тези данни се съобрази, че незаявяването на претенция за разноските в жалбата не лишава оспорващия от правото на такива /Определение № 7251/2018г. на ВАС, адм.д.№ 5261 от 2018г./. Отчете се, че съгласно т.8 от Т.Р. от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г., ВКС : „Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.“.

В случая съдът не се е произнесъл по искане за разноски на жалбоподателя община Перущица, тъй като искане в тази насока не е било заявено в жалбата, която е до горестоящ административен орган, както и в съдебно заседание от 17.12.2025г.

Предпоставката за прекратяване на съдебното производство е настъпила след подаване на жалбата. В тази хипотеза единствената възможност на жалбоподателя е да представи списък на разноските по реда на чл. 176а АПК - след уведомяване за постановеното прекратително определение. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на дата, следваща подаване на жалбата и предхождаща дата на издаване на прекратителния съдебен акт. Пълномощното и договорът предхождат датата на прекратителното определение – 29.01.2026г.

По арг. от чл.143 ал.3 АПК : „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай следва да бъде прието, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като макар да е издал оспорения административен акт в изпълнение на правомощията си по ЗООС, същият е отменен от министъра на околната среда и водите. Съобрази се, че в чл.143 ал.2 АПК не е посочено изрично коя хипотеза се има предвид при прекратяване на производството, поради което случай като настоящия попада в обхвата й, като жалбоподателят има право на разноски при отменен акт – предмет на спора, основание за което е поведението на ответника.

Договореното процесуално представителство не е осъществено в цялост, но към момента на подаване на жалбата и при подписване на пълномощното и договора за правна защита, жалбоподателят не е могъл да предвиди развитието на съдебния процес във вр. с оспорване на акта и по административен ред.

Извън посоченото и от значение за конкретния случай са следните обстоятелства : В първото съдебно заседание пълномощникът на община Перущица не заяви искане за присъждане на разноски /19.11.2025г./ и община Перущица е конституирана като жалбоподател по делото, а в молбата за конституиране на адв. Б. от 13.11.2025г. /л.215 и сл./ не се съдържа искане за присъждане на разноски, макар договора за правна защита от 12.11.2025г. да е приложен /л.220/. В съдебно заседание на 17.12.2025г. пълномощниците на жалбоподателя Община Перущица също не заявиха искане за присъждане на разноски.

Правото на страната за присъждане на разноски не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане, направено до приключване на производството по делото. В проведеното открито съдебно заседание на 17.12.2025г. жалбоподателят община Перущица е представляван, поради което се приема, че страната е имала правна възможност, включително и с писмена молба, да заяви претенция за разноски, което не е направено /с позоваване на Определение № 8706/2022г. по д. № 8729 / 2022г. : възприето е, че при прекратяване на делото, но с проведено открито съдебно заседание, в което не е даден ход - страната е имала правна възможност „в т.ч. и с писмена молба“ да заяви претенцията за разноски, което не е направено, затова направеното искане след приключване на производството по делото е недопустимо/.

При проведено открито съдебно заседание е налице хипотеза, при която страната е имала възможност да заяви искане за присъждане на разноски. Поради отсъствие на искане за присъждане на разноски в жалбата и в съдебно заседание, както и в подавани по делото молби, следва, че правната възможност не е била ограничена и е осъществена след приключване на производството по делото. Предвид тези факти искането е направено след приключване на съдебното производство и не е допустимо.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.176а АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане искане на Община Перущица, представлявана от Кмета за допълване на Определение № 1103/29.01.2026г. по адм.д.№ 2143/2025г. в частта за разноските.