Решение № 110 от 29.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Смолян, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20255400500060 по описа за 2025 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ТП на НОИ-Смолян срещу Решение № 152 от 12.12.2024 г. по гр. дело № 20235420100273/2023 г. по описа на Районен съд Златоград .С посоченото решение е уважен предявения иск по реда на чл. 3 ал.2 от ЗУТОССР от С. Б. срещу ТП на НОИ-Смолян и НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация - гр.Неделино за установявано на обстоятелството, че Ст.Б. е работил в НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация в периода от 21.01.1981г до 10.08.81г като стругар при пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов стаж. В жалбата е посочено , че решението е неправилно , като искът е недоказан , неоснователен и следва да се отхвърли . Неправилно районният съд е уважил исковата претенция , като не е отчетел , че първата страница на представената по делото от ищеца трудова книжка не е надлежно оформена- липсва предприятие и дата на издаването й, поради което същата не следва да се възприема като годно писмено доказателство по смисъла на чл.

6 от ЗУТОССР. Налице е аргумент в полза на нарушена удостоверителна сила на представен от ищеца официален удостоверителен документ (трудова 1 книжка), единствено въз основа на който са допуснати до разпит процесните свидетели. Събраните по делото свидетелски показания не доказват по категоричен начин основателността на исковата претенция. Поради изложеното е поискана отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Неправилно съдът е осъдил двамата ответници да заплатят адв.възнаграждение на ищеца С. Б. сумата от 500 лева, като ТП на НОИ Смолян не е дал основание за завеждане на делото и разноските по него за заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени от другия ответник „Нова гора“ ЕООД - в ликвидация, който е допуснал ведомостите за заплати за процесния период да бъдат изгубени. При тези обстоятелства е поискано съдът алтернативно да измени обжалваното решение в частта за разноските.С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Срещу подадената въззивна жалба не е постъпил отговор по реда чл. 263 от ГПК от въззиваемите С.Б. и НОВА ГОРА ЕООД.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, като е постъпила писмена молба - становище от юр.Д. , като същата заявява че поддържа ВЖ.

Въззиваемият Б. не се явава в съдебно заседание , като пълномощникът му адв.Д. оспорва жалбатаи претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемият НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация се представлява в съдебно заседание от ликвидатора М.О. , като същата взема становище за неоснователност на подадената ВЖ .

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на С.Б. против ТП на НОИ - Смолян и "НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация за установяване на положен от ищеца трудов стаж в периода от 21.01.1981г до 10.08.1981г при работодателя "НОВА ГОРА ЕООД " . В исковата молба са изложени доводи, че ищецът поискал издаване на УП-13 от ТП 2 на НОИ-Смолян на 17.10.2023г, като с писмо от 19.10.2023г. му е отказано издаване на въпросното удостоверение, тъй като в архива на НОИ не са предавани ведомости за заплати и документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и осигурителен договор.Изложени са доводи, че ведомостите се съхранявали в Община Неделино, но за визирания период били изгубени .

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ТП на НОИ - Смолян е подал отговор на исковата молба, с който намира иска за недопустим .Изложени са доводи, че представената трудова книжка не се ползва с надлежна удостоверителна сила , като са изложени доводи против допускане на исканите свидетелски показания.Ответникът НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация е депозирал отговор на ИМ като са направени доказателствени искания като не е взето становище по основателността на иска.

С обжалваното решение съдът уважил предявения иск по чл. 1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, като осъдил ответниците да заплатят в полза ан ищеца разноски в размер на 500 лева .Съдът приел за установено , че в процесния период от време ищецът е работил като стругар в АПК ПП Нова гора, като кредитирал показанията на свидетелите М. и З..Съдът подробно анализирал доказатествената сила на представената по делото трудова книжка .

По делото не е спорно, че

"НОВА ГОРА" ЕООД-гр.Неделино е правоприемник на АПК ПП Нова гора, като ведомостите за работни заплати се съхраняват в Община Неделино.

За периода от 21.01.1981г до 10.08.1981г ведомостите за заплати са изгубени, като в тази връзка е представеното Удостоверение от

06.12.2023г , издадено от Община Неделино .

Същите ведомости не са предавани в архива на НОИ по реда на чл. 5 ал.10 от КСО .

По делото е приложена трудова книжка № 274 в оригинал, издадена спрямо С. Б..В трудовата книжка не е отразено кое предприятие е нейн издател , като е посочено , че Б. е работил като стругар в АПК ПП Нова гора-гр.Неделино в периода от 21.01.1981г до 10.08.1981г .В положения правоъгълен печат е положен подпис на служител личен състав и счетоводител, без да е положен подпис на ръководител.

3

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите М. и З. като същите еднозначно сочат , че ищецът е работил като стругар на пълно работно време в една бригада заедно с тях в АПК ПП Нова гора през 1981г за период от около няколко месеца .

При така установените правнорелевантни факти съдът намира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, предвид ан следното:

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т.3 от ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 1999 г. .

По правило трудовият стаж се установява с определени документи: трудова книжка или съответните удостоверение УП, издадени въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или други документи, в които трудовият стаж се вписва от работодателя и които имат материална доказателствена сила .

Когато тези документи липсват, установяването на трудов стаж се извършва по съдебен ред в рамките на нарочно съдебно производство.

За да е допустим искът / съгласно чл. 5ал.1 от ЗУТОССР/ следва да се установи, че ведомостите за заплати са изгубени или унищожени . по делото не е спорно , че ведомостите за заплати на предприятието АПК ПП Нова гора/НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация/ за процесния период са изгубени, като това обстоятелство обуславя допустимостта на иска .

Основателността на иска предполага ищецът да е полагала труд при посочен работодател през претендиран период от време и на посочената длъжност.

Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.

Съгласно чл. 6 ал.1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът и по време на полагане на стажа. Законодателят е предвидил допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които 4 установяват вероятността на същия.Това могат да бъдат само писмени доказателства, които отговарят едновременно на две кумулативни условия: да са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа. Само при наличие на писмен документ, издаден от работодателя през периода на полагане на стажа, съществува вероятност, че стажът действително е положен.Трудовата книжка е посочена в чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТООСР като писмено доказателство, правещо вероятно полагането на трудовия стаж.

По делото е представена трудова книжка, като от нейното съдържание може да се направи извод, че е издадена преди 1979г , когато е нанесен друг трудов стаж на ищеца .

Представена трудова книжка не е оформена съобразно изискванията на нормативната уредба .Липсва информация за издателя на трудовата книжка .

В графа положен тр. стаж в АПК ПП Нова гора не е положен подпис на ръководител.Липсата на тези реквизити обуславя невъзможността трудовия стаж да се установи единствено въз основа на отразената информация в трудовата книжка .Съдържанието на тези записи обаче обуславя допустимостта на свидетелски показания за доказване на положения трудов стаж , съобразно чл. 6 ал.1 т.3 от ЗУТОССР .

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал факта , че е положил труд в предприятието АПК ПП Нова гора гр.Неделино в периода от 21.01.1981г до 10.08.81г на длъжността стругар.В тази насока са анализираните и съпоставени свидетелски показания и отразената информация в трудовата книжка.Изводите на съда относно положения труд в това предприятие се споделят изцяло и от въззивната инстанция .

С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е уважил исковата претенция, като решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.Присъдените разноски с първоинстанционното решение не са оспорени по реда на чл. 248 от ГПК , като настоящата инстанция няма правомощия се произнася по отношение техния размер и дължимостта им.

С оглед изхода на спора в полза на Ст.Б. следва да се присъдят разноски за въззивното производство .Въззиваемият Б. е направил 5 разноски за заплатено адв.възнаграждение в размер на 650 лева, като въззивникът ще следва да бъде осъден да ги заплати .Неоснователно е възражението за прекомерност, като претендираното възнаграждение е в размер , който съответства на естеството и качеството на положения адвокатски труд .

Воден от изложеното съдът .

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло съдебно Решение № 152 от 12.12.2024 г. по гр. дело № 273/2023 г. по описа на Районен съд - Златоград.

ОСЪЖДА ТП на НОИ -Смолян ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Б. ЕГН ********** направените разноски за въззивното производство за заплатено адв.възнаграждение в размер на 650,00 лева .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6