Определение № 3030 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3030 гр. София, 07.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502619 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 50611/14.04.2026 г. на Г. С. К. срещу определение № 4676/26.02.2026 г. по в.ч.гр. д. № 3855/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1849 от 28.01.2026 г. на Г. К. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 6440 от 25.04.2024 г., постановено по същото дело.

В частната жалба се иска произнасяне по същество по молбата за възстановяване на срок.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане, като просрочена, молбата на Г. К. за възстановяване срока за обжалване на определение №6440/2024г. на същия съд, с което е потвърдено определение от 29.12.2023г. по гр.д.

№19036/2022г. на СРС за връщане на исковата молба на Г. К., поради неотстраняване на нейната нередовност. С определение № 1383/21.03.2025г. по ч.гр.д.№ 755/2025г. на ВКС, І г.о. е потвърдено разпореждане № 14442/2024г. по ч.гр.д.№ 3855/2024г. на СГС, с което е върната като просрочена частна касационна жалба на Г. К. срещу определение № 6440/25.04.2024г. С определение № 6440/2024г.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Така постановеното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата на Чл.64,ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала установен от закона или определен от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства/напр. природни стихии, внезапно тежко заболяване, бедствия и т.н./, които тя не е могла да преодолее.

Съгласно чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок 1 от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.

В конкретния случай настоящият състав на съда споделя като правилни изводите на първостепенният съд, че меродавен за преценка за допустимостта на искането е моментът на узнаването за извършването от съда на следващото процесуално действие, чрез което е възможно да се породи знание за пропуска- такава е и константната съдебна практика/ така напр. Определение № 4215 от 23.09.2025г. по ч.гр.дело № 330/2025г. на ВКС, 3 ГО/.

Следователно правнорелевантният начален момент за подаването на молбата за възстановяване на срок следва да се счита, че е узнаването на срока, а в разглеждания случай това съвпада с момента, с който на жалбоподателката е бил връчен препис от обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба, което е датата 08.07.2024г. и тя определя единствения правнорелевантен момент за началния срок на подаването на молбата по чл.64, ал.2 ГПК.

Този срок към момента на подаване на заявлението с вх.№ 1849/28.01.2026г./, именувано като „частна жалба с иск“/ по гр.дело № 1849/28.01.2026г. на ВКС, 1 ГО, в което имплицинтно, освен другото, се съдържа и искането за възстановяване на срок за обжалване на Разпореждане № 14442/13.06.2024г. по ч.гр.дело № 3855/2024г. на СГС, вече е бил изтекъл на 15.07.2024г., поради което и както правилно е преценил въззивният съд молбата за възстановяване на срок е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.

Подадените към частната жалба документи- заявления, молби и болнични листове, не доказват спазването на срока по чл.64, ал.2 ГПК отпреди изтичането на този релевантен момент. Същите са адресирани до друг съдебен състав, подадени са били по съвсем друг повод и не съдържат изрично искане за възстановяване на срок по настоящото дело, за да се счита, че с тях съобразно правилото на чл.62, ал.2 ГПК срокът за подаване на молба за възстановяване на срок да е бил действително спазен.

По изложените съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4676/26.02.2026 г. по в.ч.гр. д. № 3855/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1849 от 28.01.2026 г. на Г. С. К. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 6440 от 25.04.2024 г., постановено по същото дело.

Определението може да се обжалва с касационна частна жалба от жалбоподателя при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му заедно с препис от него.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3