Решение № 1361 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100502367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1621/09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 8408/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, е прието за установено в отношенията между страните, че „Електроразпределение Север” АД дължи на „Търговко-Логистичен Комплекс Г.О.“ АД сумата от 7848 лв., представляваща недължимо платена на 20.09.2022 г. сума за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД“ на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект:

ФЕЦ с инсталирана мощност 0,176 MW, находяща се в ПИ *** /УПИ XXI, кв.

50/, гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ - 2175, поръчка № 2202007149, което плащане е направено по проформа фактура №1312051523, към която е издадена фактура № 1318320473/20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед № 2484/13.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4431/2024 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, както и е осъдено „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 7848 лв., представляваща платена на 20.09.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФвЕЦ с мощност 0,176 МW, находяща се ПИ *** /УПИ XXI, кв.50/, гр.

Горна Оряховица, общ. Велико Търново, ПВИ - 2175, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на иска - 29.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ответника „Електроразпределение Север“ АД в частта по уважения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, навеждайки оплаквания за неговата неправилност. Като се позовава на чл. 116 от ЗЕ и Наредба № 6/24.02.14 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към 1 разпределителните ел. мрежи жалбоподателят счита, че съгласуването с „ЕСО“ ЕАД няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. Излага се, че „Електроразпределение Север“ АД е извършило вменените му по закон задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с „ЕСО“ ЕАД и е издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на ел.енергия извън тези по ЗЕВИ, поради което и изводът на Районен съд – Варна за платена без основание сума бил необоснован и противоречащ на материалния закон. Моли с е да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира присъждане на всички извършени в производството разноски.

В срока по чл. 263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „Търговко-Логистичен Комплекс Г.О.“ АД е постъпил отговор, с който се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част. Твърди се, че за услугата по съгласуване условията за присъединяване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. на КЕВР не е предвидено заплащане на такса, както и че процесната такса е произволно определена, без нормативно основание за изискването й. Претендира разноски.

С въззивната жалба, подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, се обжалва решението в неговата цялост. Оспорват се изводите на съда за това, че таксата е недължимо платена. Сочи, че съдът не е приложил действащата материалноправна уредба. Счита, че в процесния случай се е искало присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната, а не на обект на производител. Сочи, че когато мощността на централата е под 5MW, тя се присъединява към разпределителната мрежа, а „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД присъединява електропровода, чрез който се осъществява присъединяването на централата. В случая се присъединяват производствени мощности, които предстои да работят в паралел с електроенергийната система, поради което и на осн. чл. 102, ал. 4 от посочената наредба процедурата по присъединяване не се изчерпва само със съгласуване по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредбата, а се извършва и проучване. Именно за целите на проучването е заплатена процесната такса съгл. чл.

2.1. от Решение № Ц-27/2016 г. на КЕВР. Поддържа и че присъединяването на обекта изисква сключване на предварителен договор между двата мрежови оператора.

Въпросното договаряне следва при всички случаи да се предхожда от определяне условията за присъединяване, извършвано на етапа на проучване. Въз основа на изложеното счита, че таксата е заплатена именно за изготвено проучване. Заплатената цена за услугата съответства на действително извършените от оператора разходи за проучване. В заключение се настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК от „Търговко-Логистичен Комплекс Г.О.“ АД е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна. Въззиваемият намира за законосъобразни изводите на съда за това, че проучване е извършено от електроразпределителното дружество, а не от оператора на мрежата. Акцентира, че не е налице равнозначност на термините по чл. 56 от Наредба № 6 (отм.) „съгласуване“ на условията за присъединяване и „проучване“ на тези условия. Намира за неотносимо обстоятелството, че ищецът е сключил предварителен договор за присъединяване към ФвЕЦ, доколкото това действие касае следващ етап от процеса на присъединяване.

Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „Електроразпределение Север“ АД, с който се споделят аргументите в жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 19 състав, е бил сезиран с главен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. За да уважи предявения главен иск, първоинстанционният съд е приел, че неразграничаването на етапите „проучване“ и „съгласуване“ и смесването на правната уредба на две различни по своята същност процедури по присъединяване /на обект на оператор на електроразпределителна мрежа към електропреносната мрежа и присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа/ е довело до неправилното прилагане от страна на „ЕСО“ ЕАД на цени по ценоразпис, утвърден от КЕВР с Решение № Ц-27 от 28.07.2016г. и до заплащане от страна на ищеца на сума без основание. Направен е извод, че предвиденото съгласуване на условията за присъединяване в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. не съставлява „присъединяване на обект на оператор на електроразпределителна мрежа“ към електропреносната мрежа по смисъла на чл. 116а от Закона за енергетиката и за него не се дължи такса, която в конкретния случай е заплатена в размер на 7848 лв.

Районният съд е приел също така, че уважаването на главния иск обуславя основателност и на предявения обратен иск., който също следва да бъде уважен с оглед на извършеното плащане в полза на системния опертаор.

Досежно релевантните за спора факти спорът не е пренесен пред настоящата инстанция, поради което настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение досежно установената фактическа обстановка, доколкото същите са формирани след правилен и всестранен анализ на доказателствения материал. Спорът между страните се явява правен и е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени срещу извода на първоинстанционния съд за липса на основание за заплащане на сумата, въз основа на аргументи, че съгласуването с електроенергийния системен оператор съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.

Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, разположени на съответната територия в хипотезите на т. 1-4 от същата разпоредба. Според чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, приета от КЕВР. Действаща към момента на подаването на искането за проучване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. От своя страна мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването: 1. становище за условията и начина на присъединяване; 2. предварителен договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало присъединяването; 3. договор за 3 присъединяване, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на обекта. Присъединяването на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи е уредено в част Трета на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 се предвижда, че писменото искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1. Оператора на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е над 5 МW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW.

В настоящия случай не е спорно между страните, че процесната ФЕЦ е с мощност под 5 MW, а именно 0,176 MW, поради което според цитираната разпоредба искането се подава до оператора на разпределителната мрежа, тоест ответника по главния иск. Според чл. 51, ал. 6 от Наредба № 6 всяко проучване се заплаща по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР.

Съгласно чл. 53, ал. 1 Наредба № 6 мрежовият оператор, в случая „Електроразпределение Север” АД, определя условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа, в случая електроразпределителната, а според ал. 2 мрежовият оператор съгласува с оператора на преносна мрежа, в конкретния случай - „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Съгласно чл. 53, ал. 3 след съгласуването операторът на преносната мрежа подготвя предварителен договор за присъединяване и изпраща писмена покана до оператора на разпределителната мрежа за сключването му.