Решение № 264 от 22.01.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. В., 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110113801 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн. ДВ бр. 27/2005 г.

Образувано е по молба на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„П.“ ****, с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие извършено на 13.09.2024 г., от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., с когото се твърди, че молителката имала интимна връзка, продължила четири месеца и с когото съжителствала, в продължение на един месец.

В молбата се сочи, че на 13.09.2024 г., около 16.00 – 16.30 ч. молителката се намирала в близост до ДКЦ 5, в гр. В., ***, когато ответникът, с когото тя не поддържала каквито и да е отношения след раздялата им през 2020 г., я пресрещнал. Мъжът започнал да я убеждава, че тя и детето им /в представения акт за раждане, детето на молителката е без вписан баща/ следвало да се преместят при него. Заплашил молителката, че ако не изпълнел каквото искала, той щял да убие нея, детето и нейните родители. Молителката му отказала, но ответникът агресирал и я хванал за златния синджир, който тя носела и започнал да го стяга около гърлото . Твърди, че се задушавала, като усетила силна болка в гръкляна си, но успяла да се освободи и да влезе в сградата на поликлиниката, където потърсила помощ. Заявява, че се страхува 1 от ответника, за когото твърди, че употребявал „бели прахообразни вещества“, като същият имал следи от убождания по ръцете си.

Ответникът не представя отговор на молбата.

В съдебно заседание, молителката, лично и чрез упълномощен процесуален представител, потвърждава изложените твърдения. Ответникът не се явява, не се представлява.

Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Молбата е допустима, като предявена от пострадало лице по чл.8 ЗЗДН, с интерес от постигане на търсената правна защита от извършител, с когото се е намирало в интимна връзка, продължила повече от 60 дни. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, с оглед твърдение за осъществен акт на физическо и психическо насилие, на дата 13.09.2024 г. Декларацията по чл.9, ал.3 вр. чл.13, ал.3 ЗЗДН, изхождаща от молителката и придружаваща молбата, образувана в настоящото дело, възпроизвежда фактическите твърдения, заложени в обстоятелствената част на молбата за упражнено домашно насилие, от страна на ответника.

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си. В процесния случай, обстоятелствата, които се установиха в хода на производството по делото, следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.2 ЗЗДН. Съгласно тази разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка с продължителност над 60 дни.

В открито съдебно заседание молителката заявява, че ответникът е отправял към нея закани и след процесната дата. Обаждал се по телефона и заявявал, че щял да убие и нея, и детето. Сочи, че е посещавал работното място, като я е заплашвал с нож.

2

Молителят и ответникът са неосъждани, като този факт се установява от приетите по делото справки за съдимост, издадени от Бюро за съдимост при Районен съд В..

От справка, предоставена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД В., се установява, че няма данни в болничната информационна система, за настаняване за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД В., на молителката и ответника.

От ангажираните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С. К. Д. и се установява, че ответникът е агресивен, като системно упражнява физическо и психическо насилие над молителката.

Според св. Д. – майка на молителката, чиито показания съдът цени като достоверни, при спазване изискването на чл.172 ГПК, се установява, че на процесната дата – 13.09.2024 г., ответникът нападнал нея и бащата на молителката, а след това и С. С.. Заявява, че молителката се страхува от ответника, тъй като последнията я следял, отивал без предупреждение на нейното работно място. Заявява, че два или три пъти го е намирала в дома си и е виждала, че души молителката. Ходел с такси до дома, в който живеели и стоял по няколко часа пред жилището им.

В показанията си св. К. заявява, че работи като социален работник във фондация в кв. „В. В.“, като молителката, заедно с нейното дете, са потребители на услуги, предоставени от фондацията. Заявява, че контактува често със С. С.. По отношение инцидента от м.09.2024 г. заявява, че молителката е пристигнала в центъра на фондацията, който се намирал в поликлиника „Хр. Б.“ и потърсила помощ от работещите там. Св. К. видяла, че пострадалата била следвана от мъж, за когото разбрала, че бил бащата на детето, на молителката. С. С. заявила, че силно се страхувала от него, че я е заплашвал и казала, че искала да избяга от него. Според свидетелката, мъжът бил във видимо нетрезво състояние и молителката била „ужасно изплашена“ от него. Сочи, че отключили заден вход на центъра и С. С. успяла да избяга.

От молителката знае, че ответникът я преследва, в т.ч. посещавал нейното работно място. Заплашвал родителите , като им казвал, че щял да ги заколи.

Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН вр. чл.8, т.1 ЗЗДН, събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че на посочената дата, в периода по чл.10, ал.1 ЗЗДН, ответникът е извършил над молителката 3 акт на домашно насилие – физическо и психическо.

Съдът намира, че поведението на ответника представлява реална заплаха за живота и здравето на молителката. Обстоятелството, че същият системно упражнява физическо и психическо насилие над молителката и над нейните близки, сочи на устойчив модел на поведение, с цел манифестиране на сила и безпардонно несъобразяване с елементарните правила на междуличностно общуване, при липса на каквото и да е критично отношение към извършеното. Очевидно ответникът не изпитва чувство на емпатия и грижа към човека, с когото се е намирал в изключително близки отношения, а демонстрираното желание да контролира поведението на молителката, и да го подчини на собственото си виждане и разбиране за състоянието на взаимоотношенията им, говори за незряло, дори примитивно възприятие на околния свят. Недопустимо е животът и ежедневието на молителката да бъдат подчинени на страха от евентуални действия на ответника. Доколкото последният не желае или не може сам да контролира изблиците си на агресия, съдът следва да осигури защита на пострадалото лице, като наложи мерки за защита по ЗЗДН.

Извършителят следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалата, като тази забрана е безсрочна. На същия следва да бъде забранено да приближава молителката на по-малко от 200 метра, в т.ч. нейното жилище, месторабота, места за социални контакти и отдих, както и всяко друго място, на което тя се намира. Съдът намира, че на основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да наложи мерките за защита по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за максималния срок от осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл.

18 ЗЗДН. Определеният срока е изцяло съобразен с вида и интензитета на упражненото насилие, като съдът намира, че същият ще допринесе за превенция на евентуални бъдещи насилствени прояви от страна на извършителя. Същият следва да бъде задължен да посещава и специализирани програми за извършители на домашно насилие, като продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН ще се определи от доставчика на услугата.

На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса по делото в размер на 25 лв.

Пострадалото лице претендира разноски, но не представя доказателства 4 за извършването на такива, поради което и независимо от изхода на спора, разноски, в полза на молителката, не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

НАЛАГА МЕРКИ НА ЗАЩИТА срещу домашно насилие, упражнено над С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ ****, от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П..

ЗАДЪЛЖАВА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПО

ОТНОШЕНИЕ на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ ****, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като УКАЗВА на от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., че мярката по чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН е БЕЗСРОЧНА.

ЗАБРАНЯВА на И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., ДА ПРИБЛИЖАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 200 МЕТРА, С. Д. С.,

ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ ****, нейното жилище, месторабота – сградата на Мол В., с адрес: гр. В., бул. „В. В.“ ****, местата за социални контакти и отдих, както и всяко друго място, на което молителката се намира, ЗА СРОК ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 22.01.2025 г., на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ със С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ ****, ПОД КАКВАТО И ДА Е ФОРМА , включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, ЗА СРОК ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 22.01.2025 г., на осн. чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.

ЗАДЪЛЖАВА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., ДА ПОСЕЩАВА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРОГРАМИ за извършители на домашно насилие, които да бъдат проведени при Фондация „SOS семейства в риск”, с адрес: гр. В., ул. „С.” ***, тел. *** или при друга организация, провеждаща специализирани програми с извършители на домашно насилие, на осн. чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН.

5

ПРЕДУПРЕЖДАВА от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ.

П., за последиците от неизпълнението на заповедта по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА НА СЪДА, ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ОРГАН, КОНСТАТИРАЛ НАРУШЕНИЕТО, ЗАДЪРЖА НАРУШИТЕЛЯ

И УВЕДОМЯВА НЕЗАБАВНО ОРГАНИТЕ НА ПРОКУРАТУРАТА.

ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД, която да се връчи на двете страни и на съответното полицейско управление. В заповедта да се укаже, че при неизпълнението на същата, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., в седмодневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

6