Решение № 372 от 01.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Плевен, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500536 по описа за 2025 година

С решение № 183/27.05.2025г.,постановено по гр.д.№ 691/ 2024г. Районен съдЧервен бряг ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. П., с ЕГН ********** от гр. С. и И. Н. Н., с ЕГН ********** от гр. К., със съдебен адрес: гр. С. п.к. 1000, ул. „Т. у.“ № * против Б. Г. М., с ЕГН ********** от гр. П., ул. „К. П.“ № *, вх.* и Ц.

Г. М., с ЕГН *********** от гр. К., обл. П., ул. „А. С.“ № * иск с правно основание чл. 108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението на Поземлен имот с площ 680 кв.м., съставляващо парцел XXVII в кв.73 по плана на гр. К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Съобщението за това решение е било връчено на ищците К. Н. П. и И. Н.

Н. на 12.06.2025г. с оглед на което срокът по чл. 259, ал.1 от ГПК за неговото въззивно обжалване изтича на 26.06.2025г.

Още на 12.06.2025г. е постъпила въззивна жалба от К. Н. П. и И. Н. Н.,чрез пълномощника им адв. Г. Ч..Жалбата е подадена в срока за обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,поради което съдът я е приел за редовна и допустима и е насрочил делото в открито съдебно заседание за разглеждане на въззивната жалба по същество.

Не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от противната страна по делото.

Като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл.

269 от ГПК , Плевенски окръжен съд намира ,че Районен съд-Червен бряг е 1 постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от сочените във въззивната жалба пороци ,поради което същото следва да бъде потвърдено.

Всъщност по делото няма спор , а това се установява и от събраните писмени доказателства , че ищците са собственици на процесния недвижим имот Поземлен имот с площ 680 кв.м., съставляващо парцел XXVII в кв.73 по плана на гр. К..Това се установява, като се съобрази от една страна представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство ,делба и давност С № 110 ,том първи, дело № 322/ 1993 г. / вложен на л. 20 от делото на РС-Червен бряг / с който Б. М. И. е призната за собственик на процесия имот , а от друга страна като се проследи кои са нейните наследници по закон ,което се вижда от представеното удостоверение за наследници / вложено на л.18 от делото на РС/ от което се вижда ,че Б. И. след смъртта си е оставила за наследници И. Н. И. / съпруг / и Н. И. Н. /син/ ,както и че И. И. е починал през 2016г., а синът и Н. И. Н. е починал на 05.05.2023г. , като е оставил наследници по закон именно ищците – К. Н. П. и И. Н. Н..

Заедно с това ,от доказателствата по делото се установява ,че ответниците Б.

Г. М. и Ц. Г. М. са собственици на съседния недвижим имот – дворно място от 970 кв.м. съставляващо парцел ХХVI-1350 в кв. 73 на гр.К. ,като този имот им е бил дарен от техните родители - Н. Х. Б. и Г. М. Б. с нот.акт № 815, том първи,нот.дело № 1317/ 1993 г. / на л. 21 от делото на РС-Ч.Бряг / .

Твърдението на ищците от исковата им молба е,че Б. Г. М. и Ц. Г. М./ ответниците по иска / владеят без основание собствения на ищците недвижим имот ,като в случая е налице тази съществена особеност , ч е според ищците това владение се осъществявало посредством техните родители Г. М. Б. и съпругата му Н. Х. Б.,които след смъртта на бащата на ищците Н. И. Н. , започнали да не допускат ищците до собствения им имот ,като същата година -2023г. имотът бил заключен с голям катинар,както и че в имота била поставена оранжерия без съгласието на собствениците и имало две кучета –пазачи.

Това ,което ищците е следвало да докажат за да бъде уважен техния ревандикационен иск по чл.108 от ЗС в конкретния случай е на първо място обективния елемент на владението – упражняването на фактическата власт върху вещта , включващо фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик и извършването на такива фактически действия

,които да изпълват съдържанието на правото на собственост, и вторият , субективния елемент на владението – намерението за своене.

В случая доказателствената задача на ищците се усложнява от твърдението им ,че лицата ,които упражняват фактическата власт върху чуждия имот - Г.

М. Б. и съпругата му Н. Х. Б. всъщност не го владеят за себе си , а за своите синове – ответниците Б. Г. М. и Ц. Г. М.. Това усложняване е налице , като се има предвид законовата презумпция на чл. 69 от ЗС според която „ Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че 2 я държи за другиго“.

В конкретния случай ,от свидетелските показания на В. Г. П./ който е съпруг на ищцата К. П. /, може да се приеме за установено /доколкото няма други доказателства в противен смисъл /

,че процесния недвижим имот действително се обработва от Г. М. Б. и съпругата му Н. Х. Б./които са родители на ответниците / и че именно те са поставили катинар на входната врата на имота и не са допуснали ищците до имота им най –малко на два пъти през 2023г. според показанията на свидетеля ,дадени в о.с.з. на 21.11.2024г.

Същото се отнася и до поставения в имота на ищците парник, който свидетелят е видял, че се намира в имота . Свидетелят изрично заявява „обработва се имота от Н. и Г. ,те го ползват „ . Така ,че упражняването на фактическа власт върху процесния имот от страна на Г. М. Б. и съпругата му Н. Х. Б. може да се приеме за установено от тези свидетелски показания.

Все в т.вр.,обаче , следва да се посочи ,че Няма никакви доказателства самите ответници Б. Г. М. и Ц. Г. М. лично да упражняват каквато и да било фактическа власт върху процесния имот. Свидетелят В. Г. сочи ,че „знам ,че Б. живее в гр.П. , а Ц. в гр.С. „ , както и ,че „не бяха лично / братята ответници /там те , а бяха майка им и баща им ..“. Няма и никакви други доказателства за това ответниците лично да са упражнявали каквато и да било фактическа власт върху имота , да са извършвали каквито и да било действия върху него ,в т.ч. да са поставяли оранжерия там или да са заключвали имота с катинар.

Доказването на иска не е направено успешно и по отношение на субективния елемент на владението , а именно ,че ответниците Б. Г. М. и Ц. Г.

М. упражняват фактическа власт върху имота чрез своите родители ,респ. че последните не владеят имота за себе си , а за своите синове –ответниците по иска. Именно тук следва да бъде съобразена презумпцията на чл. 69 от ЗС от която следва ,че трябва да се предполага ,че именно Г. М. Б. и съпругата му Н. Х. Б.,които упражняват фактическата власт върху имота ,го правят с намерение да го своят ,т.е. ,че го владеят именно за себе си , а не за друго лице –за синовете си ,както се твърди в исковата молба. Тази законова презумпция не е опровергана по никакъв начин от ищците по делото , а именно върху тях пада доказателствената тежест за нейното опровергаване ,т.е. те са тези ,които следва да докажат,че Г. М. Б. и съпругата му Н. Х. Б. владеят имота не за себе си , а за своите синове – ответниците. Това ,обаче ,не е доказано с никакви допустими доказателствени средства. Такива доказателства не са събрани пред първата инстанция , а няма събрани и пред въззивната инстанция,като в това отношение ПлОС е постановил изрично определение по чл. 267 от ГПК в което е обяснено подробно защо не се допускат исканите от жалбоподателите доказателства за събиране пред въззивната инстанция .

От изложеното дотук следва от една страна ,че не са събрани доказателства за това ответниците Б. Г. М. и Ц. Г. М. лично да упражняват фактическа власт върху процесния имот , а от друга страна пък не е установено упражняваната върху имота фактическа власт от Г. М. Б. и съпругата му Н. Х. Б. да е упражнявана не за тях самите , а да е упражнявана в полза на техните синовет.е. не е оборена от ищците презумпцията на чл. 69 от ЗС. И в двата случая искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен,както е 3 сторил и Районен съд-Червен бряг .

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Червен бряг е правилно и следва да бъде потвърдено. Поради изложеното , Плевенски окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 183/27.05.2025г.,постановено по гр.д.№ 691/ 2024г. на Районен съд-Червен бряг.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4