Решение № 48 от 12.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. С., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Т. Р. Вутева като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20231800900153 по описа за 2023 година

Ищцата Т. Д. Д. с ЕГН********** с адрес гр.Г. ул.“Космонавт“ №17, чрез упълномощения процесуален представител адв.С. Н., е предявила иск по чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ срещу „Г.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, за осъждането му да й заплати следните суми:

26000,00 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, застрахователно обезщетение за претърпените от мен неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да ми присъдите направените по делото разноски.

На 11.11.2022г. около 05:55 часа ищцата Т. Д. Д. пострадала в резултат на ПТП в гр.

С.. Пресичала бул. „Сливница” в района на кръстовището с ул. „д-р Петър Дертлиев” на маркирана пешеходна пътека М8.2, когато била ударена от неустановен лек автомобил, който се движел по бул. „Сливница” с посока от бул. „Константин Величков” към ул.

„ген.Владимир Димчев”. След ПТП водачът напуснал местопроизшествието и не изчакал компетентните органи.

Виновен за настъпване на ПТП е водач на неизвестен автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата, не спрял на маркирана пешеходна пътека, за да я пропусне да премине и станал причина за настъпване на местопроизшествието.

В резултат на ПТП получила изключителни тежки травматични увреждания, изразяващи се в контузия на коляното, контузия на лакътя, контузия на долната част на гърба и таза и травма на окосмената част на главата. Била закарана в ЦСМП във ВМА с главоболие и болки по цялото тяло. Била прегледана от лекар-неврохирург и травматолог.

Направени й били изследвания - рентгенография на носни кости, лицева рентгенография на 1 долна челюст нос-чело, полуяксялна рентгенография на цял череп, профилна рентгенография на цял череп - десен профил. След извършените изследвания й била поставена диагноза навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Предписано й било да носи шийна яка, като й били дадени указания за покой. Изпитвала силни болки и имала ограничени движения в областта на врата. Във връзка с контузията на коляното ми били извършени рентгенография на дясна коленна става, рентгенография на дясна лакетна става, рентгенография на лумбални прешлени и рентгенография на таза. След направените изследвания й било препоръчано да постави туторна шина на коляното, като по този начин бе обездвижено. Изпитвала болки както при пасивни, така и при активни движения в медиалната област на дясното коляно. Следвало да приема веносмил, обезболяващи и да използва фиброзинал гел. От силния стрес станала силно тревожна и изпитвала паника. Налагало се да има придружител, когато излиза навън за дълъг период от време. Продължава да има проблеми със съня, които се изразяват в будуване през нощта, а когато заспи сънувам кошмари. Поема силни лекарствени средства.

И към настоящия момент продължава да изпитва силни болки и движенията й са затруднени. Налице са непрестанни болки, за което се налага да приема обезболяващи медикаменти. Лечението й продължава. Все още не е излекувана.

Търпяла е изключителни болки и страдания, търпи ги и сега, ще ги търпи и за в бъдеще. Неимуществените й вреди са в размер на 26000,00 лв./двадесет и шест хиляди/ лева.

Съгласно чл.557, ал.1, т.1 от КЗ ответникът носи отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, когато неимуществените вреди са причинени от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/. Отговорността на ответника е в пълен размер, т.е. до размера на действителните ми неимуществени вреди, но не повече от 10000000 /десет милиона/ лева. Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ искът може да бъде насочен и направо срещу застрахователя, а в случаи, когато ПТП е причинено от неидентифицирано МПС с неизвестен водач и срещу ответника.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Г.“, който е депозирал писмен отговор.

Г. е създаден през 1997 г. , като основна цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на Фонда са- обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както деликвентът, така и Г. в случаите на липса на застраховка „Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или причинено ПТП по вина на неизвестен извършител, в което се изразява и неговата социална функция. Функции, които категорично го различават от 2 застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била търговска дейност.

Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Г., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и е образувана щета № 23210063/20.04.2023 г., сме уведомили ищцата, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането, представени в ГФ по щетата.

Липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

Оспорва изцяло твърдения от ищцата механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

Протоколът притежава единствено формална доказателствена сила, която би обвързала Съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител.

Ангажираните по делото доказателства не са достатъчни да обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съставеният за процесното ПТП констативен протокол има характера на официален удостоверителен документ само за лично установените от полицейските служители и удостоверени в протокола обстоятелства - мястото на произшествието, участници, месторазположението на ППС и настъпилите увреди. Същият няма доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още повече, че в случая такива констатации липсват. Констативният протокол установява единствено настъпило на посочената дата ПТП, но не и факта на извършено от посочения за виновен водач на л.а. противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.

В тази връзка оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

3

Видно от представения констативен протокол с пострадали лица единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на Т. Н., която вероятно се е движела неправилно по пътното платно и/или е предприела пресичане на коридора за движение на л.а., с което е поставила водачът му в невъзможност да реагира. Ищцата се е намирала на пътното платно,

В тази връзка счита, че вина за процесното ПТП има единствено Т. Н., която не е предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, пресичайки коридора на движение на л.а. и/или се е движела неправилно по пътното платно.

Тъй като липсват каквито и да било данни, прави възражение за съпричиняване на пострадалата, която е преминала на забранителен сигнал на светофарната уредба в района.

Освен това, счита, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие спрямо водача на л.а., тъй като Т. Н., пресича внезапно коридора му на движение, без да е изпълнила изискванията на ЗДВП, се е явявала непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на л.а.

В случай, че приемете, че вина за процесното ПТП няма единствено Т. Н., то прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата в размер на поне 80 %, която се е движела неправилно по пътното платно и/или е предприела пресичане на неопределено за целта място в нарушение на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Достатъчно е с поведението си пострадалият обективно да способства за настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Принос за настъпване на вредата е налице и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране.

Поведението на Т. Н. следва да се определи като рисково според дефиницията, че на „всяко съзнателно или несъзнателно контролирано поведение с възприемана несигурност относно неговия резултат и/или относно възможните ползи или разходи за физическото, икономическото или психологическото благосъстояние на себе си или на околните“; рисковото поведение е социално неприемливо волево поведение е отрицателен резултат, при което не са взети предпазни мерки.

С оглед доказателствената тежест, моли Съда служебно да изиска от Столична Община Дирекция „Управление и анализ на трафика“ данни за фазите на посочената от ищцата светофарна уредба в посочения от нея ден и час.

В предявените размери исковете са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на ищцата и трайната съдебна практика за процесната 2022 година на ПТП.

4

Исковите претенции не кореспондират със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ТПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано е преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.