Определение № 3569 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3569 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110127295 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 233 ГПК.

Образувано е по иск на „***“ АД срещу „***“ ЕАД за заплащане на сумата от 4263,32 лв. - главница, представляваща изплатеното от „***” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, преписка № ***, ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С молба от 13.11.2025 г. ищецът се отказва от иска.

Молбата за отказ от иска е допустима като подадена от надлежна страна чрез надлежно упълномощен по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК представител (л. 7), поради което валидно десезира съда.

По разноските

С молба от 04.12.2025 г. ответникът твърди, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като въпреки че уведомил ищецът за плащането на процесния дълг, последният продължил да поддържа висящността на спора за в няколко месеца, след което ответникът получил препис от исковата молба. При евентуалност прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед съвсем ранния етап на делото с искане за присъждане разноски нему.

По правило ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото независимо от основанието за това – десезиране по волята на ищеца, недопустимост на иска или неотстраняване в срок на указани нередовности на исковата молба (чл. 78, ал.

4 ГПК и Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014 г., I г. о.;

Определение № 410 от 12.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 366/2012 г., III г. о.;

Определение № 509 от 21.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 504/2010 г., II г. о.).

В хода на производството след подаването на исковата молба могат да възникнат нови обстоятелства, зависещи не от ищеца, а от ответника, които да погасят предявеното спорно право и да доведат до отпадане необходимостта от съдебната защита на това право (например плащане на претендираната сума). Въз основа на тези обстоятелства ищецът може да оттегли или да се откаже от иска, което да предизвика прекратяване на производството. Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, производството по което бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, разноските за производството се възлагат в тежест на ответника (арг. от противното от чл. 78, ал. 2 ГПК и Определение № 143 от 18.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1975/2020 г., II г. о.; Определение № 537 от 9.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4373/2019 1 г., III г. о.; Определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о.;

Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3186/2014 г., III г. о.;

Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о.;

Определение № 98 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., IV г. о.; Определение № 220 от 9.05.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1172/2018 г., I т. о.; Определение № 314 от 23.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 733/2016 г., II т. о.; Определение № 1176 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 560/2012 г., II т. о.; Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 251/2012 г., II т. о.; Определение № 518 от 15.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 156/2011 г., II т. о.; Определение № 571 от 14.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 558/2010 г., II т. о.).

В хипотезата на признато от ответника право и отхвърлен поради плащане в хода на процеса иск ответникът няма право на разноски, доколкото е станал повод за завеждане на делото, а отхвърлянето на иска се опира на неговото поведение, проявено в хода на процеса, а не преди датата на подаване на исковата молба (арг. чл.

78, ал. 2 и чл. 78, ал. 4 ГПК, Определение от 13.02.2023г. по ч.гр.д. № 477/2023 г. на ВКС, IV г.о., както и горецитираната практика).

Неоснователно е искането на ответника за присъждане разноски нему за настоящото производство с оглед твърдението на ответника за погасяване на дълга след датата на подаване на исковата молба на 13.05.2025 г. чрез прихващане, установено с представено към отговора на исковата молба от ответника и неоспорено от ищеца писмо с изх. № 92-902/03.06.2025 г. на ответника, за което липсват данни за връчване на ищеца, като най-ранната възможна дата за това е 03.06.2025 г., тоест към датата на подаване на исковата молба процесният дълг все още не е бил погасен от ответника.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния интерес по делото, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.), с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски о т 250,53 лв., от които 170,53 лв. – държавна такса и 80 лв. - юрисконсултко възнаграждение при липса на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и основателност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК в молба от 04.12.2025 г. на ответника.

С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми следва да бъдат присъдени в български левове съгласно принципа на диспозитивното начало, но и в еквивалент на официалната парична единица от 01.01.2026 г. в Република България, доколкото и актът бива постановен през м. 01.2026 г. – преходен период, през който българският лев е все още законно платежно средство съгласно въведения с чл. 24 ЗВЕРБ принцип на двойно обращение на лева и еврото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 27295/2025 г. на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: ***, адрес: гр. София, бул. „***“ № 89Б, да заплати на „***” АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 68, сумата от 250,53 лв.

2

(128,09 евро) – разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3