Определение № 892 от 06.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. Ловеч, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500493 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК С определение №532/25.06.2025 г. постановено по гр.д.№246/25 г. РС-Тетевен е оставил без уважение искането на „Профи Кредит България“-ЕООД-София,за изменение на постановеното по делото решение Рег.№115/13.05.2025 по гр.д.№246/25 по описа на РСТетевен в частта за разноските.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№5048/3.07.25 г. от „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД-София против определение № 532/25.06.2025 г., по гр.д. № 246/2025 г. на РС Тетевен, с което е оставена без уважение молбата на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД-София за изменение на решение № 115/13.05.2025 г., по гр.д. № 246/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение в следните аспекти: присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, а освен това върху присъденото възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА не се дължи присъждане на ДДС. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на 200 лв. адвокатско възнаграждение общо, вместо присъденото с решението 720 лв. с ДДС.

В срока по чл. 276 ГПК от Еднолично адвокатско дружество Е. И.-Пловдив е постъпил писмен отговор, в който се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, с поставяне на акцент върху определяне на възнаграждението от районния съд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на спора по делото. В писмения отговор се прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът е спрял производството по делото на основание чл.631 ал.1 от ГПК с 1 определение №696/31.07.2025 г. до приключване на производството по дело С-744/23 г. на СЕС, като след постановяване на решение от 23.10.2025 г. на СЕС с определение от 28.10.25 г. е възобновено производството по делото.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в частната жалба и отговора съображения, намира за установено следното:

ЕАД Е. Василева като пълномощник на ищцата И. Т. П. е подала искова молба пред ТРС против „Профи кредит България “ЕООД-София с искане да бъде прогласена нищожността на договор за кредит №********** като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК и да бъде осъден ответника да върне недължимо платената сума от 50 лв., платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване н а исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Впоследствие е направено увеличение на втория иск с молба вх.№3045/28.04.25 г. на сумата 1019,83 лв.с ДДС.

ЕАД Е. Василева защитава ищцата при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА безплатно. С нарочна молба претендира по реда на чл.80 от ГПК присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 310 лв. с ДДС за всеки един от предявените искове.

От страна на ответника „Профи кредит“ЕООД-София в писмената защита преди последното съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, като счита, че размер от 200 лв. е достатъчен за извършената от адвоката дейност.

Постановено е съдебно решение №115/13.05.25 г. по гр.д.№69/25 г. по описа на ТРС, с което прогласява за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗД клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри“ от ДПК № 4000941**** от 10.05.2022 г., сключен между И. Т. П., ЕГН ********** от **** и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н., Н. М. Л., Я.К.Ч., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1750.00 лева. прогласява за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗД клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 4000941**** от 10.05.2022 г., сключен между И. Т. П., ЕГН ********** от **** и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н., Н. М. Л., Я.К.Ч., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2000.00 лева.; отхвърля като неоснователен и недоказан, установителен иск, в частта за прогласяване нищожност на клаузите на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 4000941**** от 10.05.2022 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД гр. София ЕИК ********* и И. Т. П., ЕГН ********** от ****, предвиждащ Годишен лихвен процент от 41.00% и Годишен процент на разходите от 49.98 %. ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, 2 представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н., Н. М. Л., Я.К.Ч., да заплати на И. Т. П., ЕГН ********** от **** сума в размер на 389.80 лева, представляваща недължимо платена сума по Раздел VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит № 4000941**** от 10.05.2022 г., сключен между страните, за предоставяне на услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“ ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля за разликата от присъдения размер на иска, до претендираният такъв, в размер от 1019.83 лева, като недоказан, осъжда на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н., Н. М. Л., Я.К.Ч. да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И. - М. от ПАК сумата от 720 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на И. П. по гр.д. № 426/2025 г. по описа на РС – Тетевен и осъжда на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н., Н. М. Л., Я.К.Ч. да заплати на РС – Тетевен сума в размер на 750.60 лева разноски по делото.

Подадена е молба за изменение на решението на основание чл.248 от ГПК с вх.

№3871/23.05.25 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“- ЕООД, ЕИК: ********* в частта му за разноските и определено възнаграждение на адв.И. в размер на 200 лв, тъй като присъденото с решението такова е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се позовава на практика н СЕС и съдилищата в страната по този въпрос, като не следва да се начислява ДДС с оглед практиката на ВКС, която цитира.

С определение №532/25.06.2025 г. постановено по гр.д.№246/25 г. РС-Тетевен е оставил без уважение искането на „Профи Кредит България“-ЕООД-София,за изменение на постановеното по делото решение Рег.№115/13.05.2025 по гр.д.№246/25 по описа на РСТетевен в частта за разноските.

Частната жалба на „Профи Кредит България“-ЕООД-София досежно прекомерност на присъдения адвокатски хонорар от 720 лв. с ДДС на адв.Е. И. се явява основателна. С решение на СЕС С-38/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4 §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта,“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да 3 откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следва да се подчертае, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК, поради което и съдът следва да направи преценка дали нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към Наредба №1/04 г, задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено лице е съответна на правото на ЕС. В този смисъл настоящата инстанция съобразява актуалната практика на ВКС, отразена в определение №50015/16.02.24 г. по т.д.№1908 и опр.№211/10.05.24 г. по ч.т.д.№1378/23 г.

Безспорно адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд, като той може да предостави безплатно адвокатски услуги и на материално затруднени лица по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Определянето на адвокатското възнаграждение от съда при безплатна правна защита и намаляването му при прекомерност на уговореното е ограничено до минималният размер на Наредба №1/04 г. Следва да се съобрази обаче, че по реда на ЗПП се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, за които липсата на достатъчно средства не им позволява това, като тази правна помощ също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за адвокатската защита по договор, сключен по ЗА, а заплащането на тази правна помощ се извършва съгласно Наредба по чл.37 от ЗПП.

В тази връзка следва да се отбележи, че възнагражденията, предвидени в Наредбата по ЗПП са значително в по-нисък размер от тези в Наредбата по ЗА за един и същи вид работа. След анализ на правната уредба на адвокатските услуги може да се направи извода, че е налице непропорционалност при заплащане на оказваната адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Това несъответствие се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представително за материално затруднени лица по ЗА, без да е възможно да се преценява от съда икономическото състояние на тези лица, като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП. В този смисъл се приема, че социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, представа да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.

Несъразмерност се открива и при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК и това на адвокат по чл.38 ал.2 от ЗА, като в тези хипотези възнаграждението също се определя от съда, който е обвързан от размерите на две различни наредби. От изложеното се прави извод, че въведеното с чл.38 ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от 4 приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101 §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22. Следователно посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е последната и актуална съдебна практика, отразена в определение №1239/13.05.24 г. по ч.т.д.№1555/23 г. ТК на ВКС, определение №2948/12.06.24 г. по ч.гр.д.№1567/24 г. на ГК на ВКС и определение рег.