Решение № 181 от 16.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Благоевград, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200501189 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Г. З. Х., ЕГН **********, адрес с. ***, обжалва решение № 218 от 23.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 1045 от 2024 г. на Районен съд ***, в частта му, с която е осъдена да предаде на Б. Б. Т., ЕГН **********, адрес с.

***, фактическата власт върху първия жилищен етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, стопанската постройка и частта от дворното място, представляващо УПИ V-620 в кв. 31 по плана на с. ***, която част е заградила, заключила и владее без правно основА.е. В жалбата се твърди, че атакуваното със същата решение е неправилно, недопустимо и нарушаващо материалния закон. Двамата разпитА. свидетели, водени от ищеца, многократно посочили в показА.ята си, че Г. З. Х. ползва половината от дворното място, половината от стопанската постройка и първия жилищен етаж. При отговора по реда на чл. 176 от ГПК ищецът Б. Т. заявил същите обстоятелства, т. е. безспорно било, че половината от дворното място се ползва от ищеца и не се налага осъдителен диспозитив за цялото дворно място, а също и че половината от стопанската сграда се ползва от ищеца и също не се налага осъдителен диспозитив за цялата стопанска сграда.

Сторените по делото разноски били неправилно присъдени, тъй като било направено признА.е на иска в частта относно половината от дворното място, втория етаж от жилищната сграда и половината от стопанската постройка.

Нормите на ГПК сочели, че при признА.е на иска разноски не се присъждат.

Процесният имот бил наследствен от свекъра на Г. - *** Т. /Б. *** Т./, починал 1 на *** г. От сключването на брака със съпруга й *** Т. /*** Б. Т./, включително и към настоящия момент, винаги били живели и ползвали само и единствено първия жилищен етаж от къщата, половината от дворното място и половината от стопанската постройка. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на ревандикационния иск. Претендират се разноски и за двете инстанции.

Подаден е отговор от Б. Б. Т., ЕГН **********, адрес с. ***. В него се сочи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Районният съд обсъдил в съвкупност всички събрА. по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и дадените по реда на чл. 176 от ГПК отговори на поставени въпроси към ищеца досежно ползването на процесния недвижим имот. Предявеният иск бил доказан пълно и главно както по отношение на собствеността на ищеца, така и по отношение на осъществяваното владение от ответницата без правно основА.е. Исковата претенция била насочена не към целия имот, на който ищецът се идентифицирал като собственик с надлежни документи, а към изрично описаната в исковата молба част от него, спрямо която ответницата установила и осъществявала владение без основА.е. В предвидения срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата не депозирала такъв, не навела твърдения и не оспорила собствеността на ищеца нито по основА.е, нито по размер. Той притежавал процесния недвижим имот по дарение и наследство. При сключване на договора за дарение през 1999 г., със своята наследствена част се разпоредил и покойният съпруг на ответницата - *** Т.

/*** Б. Т./, ЕГН **********, починал на *** г. в гр. ***. Договорът за дарение не бил оспорен от стрА.те по него, не бил атакуван по съдебен ред и неговите правни последици настъпили, като правото на собственост върху процесния недвижим имот преминало в патримониума на ищеца още през 1999 г.

Първата инстанция правилно присъдила направените разноски. Твърдението за направено признА.е на иска от страна на ответницата било несъстоятелно.

Изрично изявление в тази посока липсвало, както и изявление за постановяване на съдебен акт при условията на признА.е на иска. Едва в хода по същество пред първата инстанция било направено такова искане. Моли се за потвърждаване на съдебния акт в атакуваната му част и присъждане на разноските във въззивното производство.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледА. в открито съдебно заседА.е.

Въззивната инстанция изслуша и прие заключение на техническа експертиза.

Решението на районния съд е валидно и допустимо в атакуваната му част.

От приобщените и неоспорени в първата инстанция писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът е собственик на дворното място, къщата и плевнята. Той е придобил 1/12 ид. ч. от тях по наследство от майка си, а останалите 11/12 ид. ч. са му дарени.

Във въззивното производство са спорни 2 въпроса - върху какво упражнява 2 фактическа власт ответницата и дали е налице годно правно основА.е за това.

От показА.ята на разпитА.те пред районния съд двама свидетели става ясно, че ответницата обитава първия етаж на къщата /свид. ***: „*** си живее на първия етаж“; свид. ***: „*** живее на първия етаж“/. Тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления за това, за което разказват. ПоказА.ята им не се оборват от останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирА..

Стопанската постройка /плевнята/ е обект на спорове между стрА.те. Свид.

*** споделя, че когато веднъж ищецът е искал да премахне старо сено, натрупано там, ответницата е осуетила замисъла му, като е направила голям скандал и е извикала полицията /стр. 2 от протокола от 24.04.2025 г./. Ищецът временно ползва част от плевнята посредством изградена от него външна стълба, но входът за цялата постройка е под контрола на ответницата, която е складирала багаж в същата /видно от обясненията на ищеца по чл. 176 от ГПК/. Като се има предвид естеството, предназначението и конфигурацията на въпросната сграда, няма как да се разгрА.чи частта, върху която упражнява фактическа власт ответницата, от частта, до която има достъп ищецът, с оглед на което единственият удачен вариант е Х. да бъде осъдена да предаде на Т. фактическата власт върху цялата плевня. Не е възможен друг фактически и практически подход по въпроса.

Ситуацията около ползването на дворното място е различна. Самият ищец признава в обясненията си по чл. 176 от ГПК /стр. 3 от протокола от 11.06.2025 г./, че ответницата упражнява фактическа власт не върху целия негов поземлен имот, а само върху част от същия. Въззивната инстанция изслуша заключение на вещо лице по този въпрос. Експертът е мерил на място и е установил, че Х. ползва 117,71 кв. м. от двора, а останалите 21,44 кв. м. попадат в съседния имот /17,73 кв. м./ и улицата /3,71 кв. м./. Заключението не е оспорено, не е оборено и следва да се кредитира.

Ответницата не доказа, че упражняваната от нейна страна фактическа власт почива на годно правно основА.е. Свидетелите сочат, че до един момент тя наистина е ползвала обектите с позволението на ищеца /свид. ***: „Б. й е позволил да живее там“/, но впоследствие той го е оттеглил и е пожелал Х. да напусне имота и сградите му /свид. ***: „Б. е казал на ***: „Ти нямаш вече тук работа“/, което тя не е сторила /свид. ***: „Кара се и не иска да излезе“/.

С оглед на гореустановените релевантни за правния спор факти и обстоятелства, решението на Районен съд *** трябва да бъде потвърдено в частта му, касаеща осъдителния диспозитив досежно фактическата власт върху първия жилищен етаж и плевнята, а относно дворното място следва да бъде отменено, като се постанови ответницата да предаде фактическата власт върху констатирА.те от вещото лице 117,71 кв. м. от терена и претенцията бъде отхвърлена за останалата площ на поземления имот. Скицата на инж. К.

С. ще стане неразделна част от настоящото съдебно решение. Заградената площ, която се ползва от ответницата, е повече от 117,71 кв. м., но останалите 3

21,44 кв. м. не са собственост на ищеца, попадат в съседен имот и улица и няма защо да му се предава фактическата власт върху тях.

Не е налице основА.е за коригиране на разноските на стрА.те в първата инстанция, тъй като ответницата не е направила признА.е на иска и не намира приложение нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

На стрА.те трябва да се присъдят разноски за настоящата инстанция съобразно резултата от въззивната проверка. Жалбоподателката не е направила възражение за прекомерност на хонорара на процесуалния представител на Т.. Обратното обаче е сторено, но окръжният съд го намира за неоснователно. Следва да се изтъкне, че възнагражденията на двамата адвокати са приблизително равни по размер. Вярно е, че адвокат *** не се яви в двете открити заседА.я на въззивната инстанция, но пък за сметка на това представи подробни писмени становища за всяко от тях. Заплатеният за труда й хонорар дори е под сумата, упомената в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и служеща за ориентир при преценката на съда. Следва да се отчете и фактът, че се разглежда не 1, а 3 претенции /искът за всеки вещен обект е отделен иск/. Всичко това налага извода, че възнаграждението на адвокат *** за въззивното производство е справедливо, не е прекомерно и не следва да бъде намалено.

Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 218 от 23.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 1045 от 2024 г. на Районен съд ***, в частта му, с която Г. З. Х., ЕГН **********, адрес с. ***, е осъдена да предаде на Б. Б. Т., ЕГН **********, адрес с. ***, владението и държането върху частта от дворното място, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел V, за имот с пл. № 620 от квартал 31 по плана на с. ***, общ. *** утвърден със заповед № 1539 от 1959 г., с площ от 430 кв. м., при грА.ци и съседи по скица: от изток - УПИ VI-620 на *** Т., от запад - ПИ пл. № 603 на *** от север - улица, и от юг - УПИ VIII617 на ***, и при грА.ци и съседи по нотариален акт: улица, ***, *** и ***, която част е заградила, заключила и владее без правно основА.е.

ОСЪЖДА Г. З. Х., ЕГН **********, адрес с. ***, да предаде на Б. Б. Т., ЕГН **********, адрес с. ***, фактическата власт върху част от дворното място, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел V, за имот с пл. № 620 от квартал 31 по плана на с. ***, общ. *** утвърден със заповед № 1539 от 1959 г., с площ от 430 кв. м., при грА.ци и съседи по скица: от изток - УПИ VI-620 на *** Т., от запад - ПИ пл. № 603 на *** от север - улица, и от юг - УПИ VIII617 на ***, и при грА.ци и съседи по нотариален акт: улица, ***, *** и ***, която част тя е заградила, заключила и владее без правно основА.е, а именно 117,71 кв. м., които са оцветени в синьо на скицата към заключението на вещо лице инж. К. Б. С., намираща се на лист 72 от настоящото дело, приподписана 4 от настоящия въззивен състав и съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение, и ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Б. Т. за осъждане на Г. З. Х. да му предаде фактическата власт върху останалата част от въпросното дворно място.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 23.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 1045 от 2024 г. на Районен съд ***, в останалата му обжалвана част, с която Г. З. Х., ЕГН **********, адрес с. ***, е осъдена да предаде на Б. Б. Т., ЕГН **********, адрес с. ***, фактическата власт върху първия жилищен етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 96 кв. м., и върху стопанската постройка със застроена площ от 28 кв. м., изградени в дворното място, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел V, за имот с пл. № 620 от квартал 31 по плана на с.

***, общ. *** утвърден със заповед № 1539 от 1959 г., с площ от 430 кв. м., при грА.ци и съседи по скица: от изток - УПИ VI-620 на *** Т., от запад - ПИ пл. № 603 на *** от север - улица, и от юг - УПИ VIII-617 на ***, и при грА.ци и съседи по нотариален акт: улица, ***, *** и ***.

ОСЪЖДА Г. З. Х., ЕГН **********, адрес с. ***, да заплати на Б. Б. Т., ЕГН **********, адрес с. ***, сумата от 477,14 евро /четиристотин седемдесет и седем евро и четиринадесет цента/, представляваща направени разноски за производството пред втората съдебна инстанция, изчислени съобразно резултата от въззивната проверка.