Решение № 3198 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3198 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Таня Кандилова

Емилия Александрова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100510174 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „С.В.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20228510402015, срещу постановление от 01.08.2022 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС, издадено по повод възражение на длъжника срещу размера на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателите и за пропорционалната такса по т.26 ТТ към ЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на взискателите и на съдебния изпълнител. Вземането по изпълнителния лист възлизало на сумата от 360 лв., дължими на двама взискатели – „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД. За събиране на вземането съдебният изпълнител е начислил разноски на обща стойност 808,91 лв. и такси в размер на 232,22 лв, с което задължението възлизало на сумата от 1 401,13 лв. По този начин разноските били в почти двоен размер в сравнение с вземането по изпълнителния лист. Взискателите били свързани лица, а изпълнителният титул - издаден в полза на различно лице. Съдебният изпълнител е намалил разноските от 800 лв. на 400 лв . по възражение на длъжника, но това не елиминирало проявената злоупотреба с право.

Съдебният изпълнител не се е произнесъл и по направеното искане за намаляване на пропорционалната такса. Излага още, че определянето на възнаграждение по реда на НМРАВ в случая не е било съобразено с постигане на легитимна цел. Заявява, че по 1 изпълнителното дело е извършено само едно действие – подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, което не съставлява фактическа и правна сложност. Моли съда да отмени начислените разноски за адвокатско възнаграждение, а в условият на евентуалност да го намали, както и да преизчисли пропорционалната такса по изпълнителното дело.

Взискателите „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД , в срока за отговор на частната жалба, представят възражение, в което изразява т становище за нейната необоснованост и неоснователност. Считат, че намаленото от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно. Сочат, че след образуване на изпълнителното дело са подали молба, че се отказват от посочените първоначално изпълнителни способи и са посочили други такива, конкретна банкова сметка на длъжника, която да бъде запорирана, депозирали са становища, което е обосновавало присъждане на допълнително възнаграждение, извършили са действия по изваждане на изпълнителен лист. В частта, в която се оспорвали таксите, начислени от ЧСИ, жалбата била просрочена, тъй като била подадена след двуседмичния срок. Размерът на таксите е бил посочен в съобщението до длъжника за образуваното изпълнително дело и в 14-дневния срок длъжникът не е подал жалба.

В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител М.П., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че размерът на възнаграждението е съобразен с минимално определения такъв, съгласно НМРАВ за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство защита и съдействие.

Излага твърдения, че освен образуване на изпълнително производство, взискателят е извършвал действия по процесуално представителство, изразяващи се в получаване на съобщения и книжа, следене на движението на делото, извършване на справки по него, като е изготвил и възражение срещу подаденото от взискателя възражение. Предвид изложеното, намира, че е налице основание за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя както за образуване, така и за водене на изпълнително дело. Намира, че размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ следва да бъде определен въз основа на сбора на вземанията, инкорпорирани в изпълнителния лист, и възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителния процес.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на взискателите, че жалбата срещу таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е подадена в срок. Искането за нейното изменение е направено в срок, а фактът, че по него съдебният изпълнител не се е произнесъл, не може да преклудира правото на длъжника да подаде жалба срещу пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

2

Производството по изпълнително дело 20228510402015 е образувано на 14.07.2022 г. по молба на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД, като взискатели чрез пълномощника им – адв. В.С., срещу „С.В.“ АД - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.11.2021 г. от СРС, 128 състав на основание определение № 20188920/23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 22984/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, съгласно който „С.В.“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.И., сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв. Освен сумата по изпълнителният лист, взискателите са поискали да им бъде заплатена и сумата от 5,00 лв. – държавна такса и 0,91 лв. такса за банков превод, какти и 3,00 лв. за преведени такси към ЧСИ. В молбата е направено искане за налагане на запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти и запор върху притежаваните от него дружествени дялове.

Към молбата е приложен договор за цесия от 17.11.2021 г., с който Н.И. Илчев е прехвърлил на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД поравно присъдената сума.

Представено е изпратено по телепоща писмо от Н.И. до „С.В.“ АД, с което уведомява дружеството, че е прехвърлил вземането си по изпълнителния лист за сумата от 360 лв., присъдена с определението по гр.д. № 22984/2021 г. по описа на СРС, 128 състав поравно на на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД.

Приложено е и споразумение за адвокатско възнаграждение от 14.07.2022 г., според което представителството на „Р.К.М.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД в образуваното пред ЧСИ производство се възлага на Адвокатско съдружие „Д.Ю.П.“, за което между страните е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лв., за което е удостоверено, че е заплатено по банков път и е представено преводно нареждане от момента на подписване на съглашението.

В постановление за разноски от 15.07.2022 г., ЧСИ е приел за събиране в изпълнителното производство 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 136,22 лв - по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

С покана за доброволно изпълнение от 15.07.2022 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС, длъжника по изпълнителното дело „С.В.“ АД е поканен в двуседмичен срок да заплати сумата от общо 1 401,13 лв., от които 360 лв. – присъдени разноски, сумата от 808,91 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и сумата от 232,22 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ. Същата е връчена на длъжника на 20.07.2022 г.

С молба от 15.07.2022 г. до ЧСИ, взискателите са оттеглили посочените в първоначалната молба изпълнителни действия и са определили едниствено налагането на запор на банковите сметки на длъжника.

На 22.07.2022 г. от длъжника - „С.В.“ АД е постъпило възражение срещу разноските, чийто размер е бил неясно определен. От съобщението не ставало ясно и защо като взискатели били конституирани лица, различни от този, комуто са присъдени сумите по изпълнителния лист. Евентуално и в случай, че включвали адвокатско възнаграждение, 3 длъжникът е поискал тяхното намаляване като прекомерни, съответно- да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по дела С-427/16 и С- 428/16, според която с оглед на конкретните условия трябва да се проверява при прилагане на Наредбата за адвокатските възнаграждения дали уредбата отговаря на легитимни цели.

С Постановление за разноски от 01.08.2022 г., съдебният изпълнител е приел да намали адвокатското възнаграждение от 800 лв. на 400 лв.

С придружително писмо от същата дата, получено на 04.08.2022 г., длъжникът е уведомен за горното постановление.

На 16.08.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 78342 /16.08.2022 г., с която се обжалва Постановление за разноски с изх.№ 43679/01.08.2022 г.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът – „С.В.“ АД ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в настоящия случай е дължимо.

Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице, може да намали уговореното възнаграждение, като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това 4 възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7., поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.

В настоящият случай процесуалният представител на взискателите е извършил едно фактическо действие - подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която сочи и способите на принудителното изпълнение - налагането на запор на движими вещи и дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти. Съгласно чл. 426, ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.