Решение № 10973 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10973 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110131207 по описа за 2025 година

Ищецът ЗК „**********” АД твърди, че на 05.10.2019 г., около 08.50ч, на кръстовище в гр.

**** - **** Федерална Република Германия, при управление на влекач марка „*****“, модел „С*****“, с peг. № ***** ** с прикрепено към него ремарке с peг. № *******, водачът А* А* реализира ПТП с лек автомобил марка „*******”, модел „****”, с peг. № ******. За настъпилото пътно транспортно произшествие са изготвени документи в Гърция.

Щетата по увредения лек автомобил марка „*******”, модел „****”, с per. № ****** била определена на база представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция „Зелена карта“, като същата е заплатена в размер на левовата равностойност в размер на *****лв. С доклади по щета, ЗК „**********“ АД одобрило да се изплати сума като същата била заплатена чрез преводно нареждане за кредитен превод от 28.04.2020г.

Към датата на събитието за влекач марка „*****“, модел “Спринер“, с per. № РВ 5680 СК действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „**********“ АД, полица № BG**********, със срок на действие от 14.06.2019г. до 13.06.2020г.

Съгласно решение на Федералния Съд на Германия от 27.10.2010г, BHG, Urteil vom 27.10.2010 - IV ZR 279/08, видно от което заетрахователят на ремаркето съгласно чл. 59, параграф 2, изричение 1VVG a.F. /Застрахователния кодекс на Германия/ трябва да поделят половината от щетите. Причината за това е, че двете застрахователни компании заедно формират двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябва да се разглежда като една оперативна единица. Съгласно параграф 7,17,18StVG собствениците и водачите на ремарке също трябва да носят отговорност за участието им, което трябва да бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица.

Съгласно исковата молба, тъй като водачът А* А* е управлявал и двете превозни средства, видно от мотивите на горецитираното съдебно решение трябвало да важи и застрахователното покритие на двете превозни средства. В настоящия случай застрахователното покритие на двете страни се разпростира, за да покрие цялата щета от 1 злополуката, така че всяка страна трябвало да понесе половината от отговорността. В този смисъл била и съдебната практика на Върховния Съд във Федерална Република Германия е подложена на преюдициално запитване съгласно чл. 267 ДФЕС, относно приложимото право пред Съда на Европейския Съюз. Съдебното решение потвърждавало прилагането на немското право, в случай на ПТП на територията на Германия.

Към момента на застрахователното събитие гражданската отговорност на автомобилистите за ремарке с per. № ****** била застрахована от ЗАД „****************“ АД. Дружеството отказало да поеме част от застрахователното обезщетение и подало възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че ЗАД „****************“ АД дължи на ЗК „**********“ АД: сумата от ***** лв. - главница, представляваща 1/2 от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В писмения си отговор ответникът признава, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на *****лв., с включените ликвидационни разноски на стойност 15 лв, но оспорва иска със следните аргументи:

-/ Твърди, че ЗАД „*********"

АД не носи отговорност за възникналото застрахователно събитие. Видно от залегналите правила дадени в чл. 479 от КЗ и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и съвета - чл. 4, нар. 2,3 и 4, както и Решение на съда на ЕС (четвърти състав) от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, възстановяването на възникналите материални щети в резултат на пътния инцидент следва да се покрият от застрахователя по „Гражданска отговорност” нац„****" АД е следвало да поеме риска в следствие на удар виновно причинен от страна на водача на застрахованото при него

МПС.

-/ Позовава се на актуална съдебна практика, застъпена в решение № 685/30.03.2022 г. постановено по в. гр. д. № 10877/21 г. по описа на СГС, Трети-Б състав, а именно: че според Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 г. (Регламент "Рим 1”), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 г. (Регламент "Рим II") предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от горепосоченото решение изрично се посочвало, че задължението на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда (чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим II"), а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице, а в т. 61 и 62 от същото се посочва, че на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим II", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим I“ кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени 2 между застрахователите - ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следвало, че чл. 7 от Регламент "Рим I" се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим-II", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. В настоящия случай обаче, доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване (седалища) на територията на Република България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7. § 4 от Регламент "Рим I", като именно КЗ на Република България регламентира както задължението за сключване на застраховките - чл. 483 КЗ, така и обема на застрахователното покритие по тях. в г. ч. покритите рискове при застраховки "Гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремарке - чл. 479 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 479. ал. I КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент "Рим Г7, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение се покриват от застрахователя по задължителната застраховка 'Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

-/ Алтернативно, твърди, че ремонтът е можело да се извърши при по- разумни финансови условия чрез влагане на труд. материали и части от алтернативни доставчици, като акцентира, че автомобилът е бил извън периода на гаранционно обслужване.

-/ В условията на евентуалност и при положение, че се установи, че ремонтът ще възлиза в размер на *****, *** лв. то твърди, че надхвърля 70 % от действителната стойност на процесното МПС, при което ще бъде налична „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, наличие на валидно сключени договори за "Гражданска отговорност" по отношение на влекача и ремаркето към него, в срока на застрахователното покритие, по които и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на влекач „*****“, модел „С*****“, с peг. № ***** ** с прикрепено към него ремарке с peг. № *******, застраховано от ответника, е настъпило събитие, за което ищеца и ответника носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди.

Не се оспорват между страните обстоятелствата, че към датата на твърдяното ПТП ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за влекач марка „*****“, модел „С*****“, с peг. № ***** ВН а ответникът – за ремарке с peг. № *******, както и че на 05.10.2019 г., около 08.50ч, на кръстовище в гр. **** - **** Федерална Република Германия е настъпило ПТП между автомобил марка „*******”, модел „****”, с peг. № ****** и влекач „*****“, модел „С*****“, с peг. № ***** ** с прикрепено към него ремарке с peг. № *******, както и че ищецът е изплатил сума в размер на *****, *** лв.

Спорен между страните по делото е единствено въпросът, дали, когато застрахователното събитие е настъпило при управление на композиция – влекач с ремарке, чиято гражданска отговорност е застрахована от различни застрахователи, както е в случая, следва да бъде ангажирана отговорността и на застрахователя на ремаркето, наред с тази на застрахователя на влекача.

3

Спорът касае отношения, свързани с повече от една държава, поради което следва да бъдат съобразени приложимите правила на международното частно право. Същите се съдържат в два регламента на ЕС – Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Регламент "Рим ІІ"/ и Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения /Регламент "Рим І"/.

Съгласно т. 61 и 62 от решение от 21.01.2016 г. на СЕС по съединени дела С-359/14 г. и С-475/14 г. на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице в съответствие с чл. 4 и сл. от Регламент "Рим II", а на второ място да се определи кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.

Съобразно чл. 4 и сл. от Регламент "Рим II" за процесното ПТП по отношение правата на увредения е приложимо германското деликтно и застрахователно право, като в съответствие с чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор.