Решение № 2851 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2851 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Административно наказателно дело № 20211110212382 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КУАНЗА“ ООД, ЕИК 202558963, седалище и адрес гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. „Странджа“ № 109, представлявано от управителя А. В.С., срещу наказателно постановление (НП) № 555132-F560056 от 12.01.2021 г., издадено от Л.Х. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотон хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата е отправено искане съдът да отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.

1 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя А. Стоянов, който поддържа жалбата. Същият не оспорва направените констатации от АНО, че в касата е имало повече пари, като разяснява пред съда, че служителят, бил на касата не е знаел, че трябва да въведе или изведе тези пари и че те са били за заплащане на стока. Прави се искане за цялостна отмяна на процесното НП или за изменение на същото в 1 санкционната му част, като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Н. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.07.2020 г. в 17:30 часа А. Т., на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, заедно със свой колега, извършил проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе - аперитив, находящ се в гр. София, ул. „Странджа“ № 109, стопанисван от „КУАНЗА“ ООД с ЕИК 202558963. При извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с фискално устройство (ФУ), модел „TREMOL ZM-KL“, с идентификационен номер (ИН) на ФУ № ZK066757 и ИН на фискална памет (ФП) № 50159562, с активна функция „служебно въведени“ и „служебно изведени“.

При съпоставяне на касовата наличност с регистрирания във ФУ оборот установили, че фактическата наличност е в размер на 145.95 лева. Разчетената касова наличност от ФУ е бил в размер на 80.80 лева. Разликата от 65.16 лева между фактическата касова наличност и разчетената касова наличност от ФУ не била отразена като служебно въведена парична сума от касата.

Инспектиращите съставили протокол за извършената проверка № 0086065/13.07.2020 г.

След извършената проверка на търговския обект, стопанисван от „КУАНЗА“ ООД, А. Т., на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АN № F560056 от 21.07.2020 г. на „КУАНЗА“ ООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в присъствието на А. В.С. с ЕГН **********, в качеството на управител на дружеството – жалбоподател, както и на един свидетел на установяване на нарушението.

Писмени възражение по Акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на дружеството не били представени.

Въз основа на така съставения АУАН сер. АN № F560056 от 21.07.2020 г.

Любомир Пенков Христов – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП издал обжалваното наказателно постановление № 555132-F560056 от 12.01.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството – жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

2

На 09.08.2021 г. обжалваното НП било надлежно връчено на А. В.С. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „КУАНЗА“ ООД. На 16.08.2021 г. била депозирана жалба от санкционираното дружество срещу НП № 555132-F560056 от 12.01.2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателствени материали – протокол за извършената проверка 0086065/13.07.2020 г., писмени обяснения, опис на наличните пари в касата, дневен отчет Х – служебен бон № 017439/13.07.2020 г., Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение – Емилиян Георгиев Златанов, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съдът прецени писмените доказателства като относими, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

От представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното юридическо лице – търговско дружество), при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено с разписка на 09.08.2021 г., а жалбата е подадена на 16.08.2021 г.), и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, следователно А. Т., в качеството на инспектор по приходите е бил компетентен да състави процесния АУАН сер. АN № F560056 от 21.07.2020 г. От т. 1.1, б.

„г“ на представената по делото заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.

185 от ЗДДС и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

3

При съставяне на АУАН сер. АN № F560056 от 21.07.2020 г. и издаване на наказателно постановление 555132-F560056 от 12.01.2021 г. не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва повдигнатото му административно обвинение.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., която гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на проверката в касата на търговския обект е имало 145.00 лева, а отчетената касова наличност от фискалното устройство е била 80.80 лева. Разликата от 65.16 лева, представляваща промяна на касовата наличност, не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията "служебно въведена" сума, въпреки че същото е разполагало с функцията "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. С оглед изложеното дружеството – жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. задължение и е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е обвинено.

В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката, като отговорността на санкционираното юридическо лице е обективна и безвиновна, поради което не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.

Настоящият състав приема, че АНО е посочил правилната санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗДДС, тъй като не е установено нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ да е довело до неотразяване на приходи. Законосъобразно размерът на отговорността за извършеното от жалбоподателя нарушение е определен по по-леко наказуемия състав по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, който предвижда, че на лице, което извърши нарушение на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от

500 до

3

000 лв.

Правилно административнонаказващият орган е посочил нарушената правна норма - по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е установено нарушението да води до неотразяване на приходи. Законосъобразно и 4 справедливо размерът на наложената имуществена санкция е определен в минималния такъв по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно – 500 /петстотин/ лева.

Съдът счита, че в настоящия случай не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото самото деяние (нерегистриране на всяка промяна на касовата наличност във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми) не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на извършени нарушения от този вид. Процесното административно нарушение е формално такова, тъй като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни последици от същото, като факта на самото му извършване законодателят свързва с настъпването на неблагоприятни за регулираните обществени отношения. От друга страна, нарушената правна норма има за цел осигуряване на възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез създаване на правила за регистрация и отчетност, а от там – създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършено служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. С оглед на това, неотразяването на всяко движение на парични средства във ФУ, води до невъзможност да се установи или наймалкото затруднява контролните органи при проследяване на паричния поток в търговския обект, поради което това нарушение може да се квалифицира като маловажно само в случаите, когато се касае за разминаване в касовата наличност, което е пренебрежимо малко като стойност, какъвто настоящият случай не е.

При протекло законосъобразно административнонаказателно производство, без да са допуснати съществени по своя характер процесуални нарушения, правилно прилагане на материалния закон, с установено категорично административно нарушение и неговия автор, но при несправедливост на наложеното наказание с оглед определянето му в размер над предвидения в приложената санкционна норма, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция до 500 /петстотин/ лева, и потвърдено в останалата си част като законосъобразно и обосновано.