Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 17.09.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 425/2026
Вид
Решение № 168
Подписан
17.09.2026
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.59, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.79, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.80 · Наказателен кодекс
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Кърджали, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200425 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6850381, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на К. В. К. с ЛНЧ **********, адрес ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 25.12.2022 г. в гр.Кърджали.

Жалбоподателят К. В. К. намира издадения електронен фиш за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалните и процесуални правила. Твърди, че е изтекла давността за преследване на административното нарушение, тъй като в случая били приложими сроковете по чл.80 и чл.81 от НК. Това представлявало самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. На следващо място, не ставало ясно дали нарушението е установено със стационарно или мобилно АТСС.

Служителите, които осъществявали контрол на скоростта с техническо средство, не били оправомощени за това. АТСС не било преминало първоначална и последваща проверка, за него не било издадено и удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш, както и за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен адвокат е представил писмена защита, в която моли за отмяна на издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата 1 законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2022 г. на територията обслужвана от ОД МВР-Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 120cd09. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място.

В 16.00 часа на 25.12.2022 г. бил заснет движещ се по ул.„Първи май“ до хотел „Ида“ в гр.Кърджали, посока от бензиностанция „Елит“ към разклона за с.Глухар, лек автомобил „****” peг.№ ****, със скорост 95 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на К. В. К. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 95 км/ч. - превишаване с 45 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: Клип № 0091742 от 25.12.2022 г., в който е фиксирана скоростта на превозно средство, датата и мястото на нарушението като GPS координати, номерът на техническото средство, но не и регистрационен номер на процесното моторно превозно средство; Справка за собственост на МПС с peг.№ ****; Списък от 01.02.2022 г. на служители от сектор ПП при ОД МВРКърджали, преминали обучение за работа със СПУКС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол № 86-СГ-ИСИС/29.06.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 25.12.2022 г.; справки от АИС АНД.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в редакцията към инкриминираната дата, забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да 2 превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Процесният случай е описан именно като такъв. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение с 45 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща към датата на деянието налагане на административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 40 км/ч. В електронния фиш като нарушител е посочен К. В. К. в качеството му на собственик на моторно превозно средство „****” peг.№ ****, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, а и се явява безспорно установено от събраните доказателства.

Независимо от това съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като в случая административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече наложено административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което по силата на чл.11 от ЗАНН е приложим чл.79, ал.1, т.2 от НК, според която норма възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от общата част на НК, наказателното преследване поради изтичане на съответната давност се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за процесното административно нарушение се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на административнонаказателното преследване, съгласно чл.11 от ЗАНН следва да се приложат правилата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Това означава, че административнонаказателното преследване за нарушението ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършването му. В настоящия случай, видно от електронния фиш административното нарушение е извършено на 25.12.2022 г. На 25.12.2025 г. съответно е изтекла давността за административнонаказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. По делото липсват каквито и да било доказателства за извършени действия, които да са довели до спиране или прекъсване на давността, поради което чл.81, ал.3 от НК, регламентиращ абсолютната давност, не може да намери приложение. Дори връчването на електронния фиш е осъществено на 21.06.2026 г., което е много след изтичане на давността. Ето защо, към момента е отпаднала възможността спрямо нарушителя да бъде търсена административнонаказателна отговорност, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения електронен фиш, както и за прекратяване на административнонаказателното производство.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и 3 административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правно обслужване, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 200 евро. Според съда възнаграждението е съобразено с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 о т Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6850381, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на К. В. К. с ЛНЧ **********, адрес ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА образуваното за нарушението административнонаказателно производство.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на К. В. К. с ЛНЧ **********, адрес ****, сумата от 200 евро, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4