Решение № 1861 от 08.06.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 1861 гр. Пловдив, 08.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11789 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Авангард недвижими имоти” ООД против Я.Ж.И. по обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3615/30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 6700/2019 г. по описа на Райoнен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 3 367, 56 лв., представляваща уговореното възнаграждение за извършените действия по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.12.2018 г. и сумата от 76, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.02.2019 г. до 24.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 25.04.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответната страна договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.12.2018 г., по силата на който ответната страна е възложила на дружеството да окаже посредническо съдействие за избор на недвижим имот и сключване на предварителен договор или договор за покупко-продажба по нотариален ред при следните зададени условия – тристаен апартамент с гараж, ново строителство, до 100 000 евро. В изпълнение на договора, ищецът проучил пазара, като избрал два недвижими имота, отговарящи на установените от ответната страна критерии, като при получаване на офертите от ответника, последният се задължил по силата на договора да подпише Приложение № 1 – Протокол за оглед на недвижими имоти, като по този начин удостоверявал, че посочените имоти са предложени за закупуване именно от ищеца. В изпълнение на задълженията си ищецът организирал и провел оглед на имотите, посочени в Приложение № 1, както следва: апартамент, находящ се в гр. П., ****, който поглед бил проведен на 05.12.2018 г. и апартамент, находящ се в гр. П, ****и гараж, като огледът бил проведен на 14.12.2018 г. За осъществените огледи бил подписан протокол за оглед. В чл. 6 от договора било установено, че възложителя по договора няма право да води преговори с продавача на недвижимия имот, описан в протокола за оглед без знанието и присъствието на възложителя. Ответната страна уведомила изпълнителя по договора, че предложените оферти не я удовлетворяват, като изпълнителят – ищец от своя страна уведомил последната, че преустановява търсенето на жилище и гараж по сключения договор. При направена справка в Агенция по вписванията, ищецът установил, че ответната страна, закупила втория предложен й недвижим имот и гараж, по силата на два договора за покупко-продажба, изповядани по нотариален ред на 01.02.2019 г. Имотите са закупени от ответната страна Я.И. и П. Г., като по отношение на тези имоти била учредена договорна ипотека в полза на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД. Сочи, че в чл. 15 от договора страните уговорили, че закупуването на осигурен от изпълнителя недвижим имот, се извършва със знанието и в присъствието на възложителя, като със закупуване на имота без знанието на изпълнителя по договора, ответната страна нарушила чл. 6 от договора. Твърди, че в случая било осъществено основното задължение на изпълнителя по договора, а именно – след осъществяването на контакт между страните процесните имоти са придобити по нотариален ред, поради което счита, че в качеството си на търговски посредник има право на възнаграждение. Сочи, че с договора било установено възнаграждение в размер от 2 % от продажната цена, дължимо към датата на изповядване на сделката по нотариален ред – в случая на 01.02.2019 г. Размерът на общата продажна цена за двата имота била от 168 378 лв. и дължимото възнаграждение, определено като процентно съотношение към тази стойност възлизало на сумата от 3 367, 56 лв. Поради липсата на точно изпълнение в срок, ответната страна дължала и обезщетение за забава. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответната страна Я.Ж.И., е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен договор за посредничество от 05.12.2018 г., като не оспорва обстоятелството, че в изпълнение на договора ищецът предложил, като е осъществен оглед на обект, находящ се на **** При огледа не били удовлетворени от услугите на брокера С.И.. Въпреки това се съгласили да осъществят втори оглед – на процесния обект. За последният брокерът нямал ключ, достъпът бил осигурен от съседи. Срещата продължила кратко време, като брокерът нямал отговор на поставените от страна на възложителя въпроси и я уведомил, че цената на имота не е ясна. След срещата ответната страна заявила, че не е доволна от предоставената услуга и прекратила договора, като сочи, че не е подписвала протокол за оглед на този обект и оспорва автентичността на положения подпис.

Счита, че предоставената от брокера текуща информация за обекта не представлява оферта, доколкото липсват основни параметри, включително досежно цената.

Брокерът или друг представител на ищеца не предоставил информация за продавача на обекта. Сочи, че попаднала случайно на офертата за процесния апартамент, който бил обявен за продажба в интернет пространството. Поддържа, че не е закупила гараж, а паркомясто, като й е прехвърлено право на реално ползване от строителя на сградата. Твърди, че при срещата с брокера не е осъществила оглед на гараж.

Твърди, че за дължимостта на възнаграждението ищецът следва да е изпълнил всички задължения по договора, като в случая били изпълнени само част от поетите задължения, като единственото извършено фактическо действие от страна на ищеца било – организирането на посещение до имота. Тези действия не давали основание да се приеме, че е осъществено посредничество от страна на агенцията при сключването на договора за покупко-продажба от страна на ответника и собствениците. Посочва, че посредничеството е дейност по свързване на две лица с цел сключване на сделка, като счита, че дължимото възнаграждение не се дължи, ако сделка се сключи без съдействието на брокера и без изпълнение на основното му задължение да свърже двете страни. Оспорва размера на претендираното възнаграждение. Твърди, че клаузата на чл. 18 от Договора е неравноправна. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл.

286 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 3615/30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 6700/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 3 367, 56 лв., представляваща уговореното възнаграждение за извършените действия по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.12.2018 г. и сумата от 76, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.02.2019 г. до 24.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 25.04.2019 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От Договор за посредничество, сключен между страните в настоящото съдебно производство на 05.12.2018 г., се установява, че ищецът се е задължил да посредничи на ответника при закупуване на недвижим имот, който да отговаря на следните характеристики: тристаен апартамент с гараж, ново строителство – до 100 000 евро. Посредникът е поел задължение да организира, уговоря и извършва съвместно с възложителя огледи на недвижими имоти, отговарящи на зададените параметри – чл. 8 от Договора; да посредничи при водене на преговори между възложителя и потенциални продавачи, като консултира възложителя при избор на недвижим имот, да посредничи за сключване на предварителен договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален ред – чл. 9 от Договора.

В чл. 10 от договора е установено, че за оказаното посредническо съдействие при сключване на предварителния договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот, изпълнителят получава посредническо възнаграждение. Следователно срещу това посредничество възложителят Я.И. се е задължила да заплати възнаграждение в размер на 2 % от покупната цена на имота, посочена в предварителния договор или нотариалния акт, но не по-малко от 500 евро, като страните са уговорили и момента на настъпване на изискуемостта на това парично задължение: при подписване на предварителния договор за покупко-продажба, а в случай че такъв не бъде сключен – при съставяне на нотариалния акт, удостоверяващ сключване на договор за покупко-продажба – чл. 11 от Договора.

С клаузата на чл. 6 от договора възложителят е поел задължение да не води преговори с продавача на недвижимия имот без знанието и присъствието на изпълнителя, за имоти които са осигурени от изпълнителя и са описани в съставения и подписан от възложителя протокол за оглед. Страните са уговорили в клаузата на чл. 15 от Договора акцесорно задължение за възложителя, чрез установяване на неустойка, която обезпечава изпълнението на задължението на ответника да придобие правото на собственост върху определен жилищен имот от лице, което е било посочено от ищеца, в случай че ищецът не е участвал при сключване на транслативната сделка.

Към исковата молба е представено Приложение № 1, в което е обективиран протокол за оглед на недвижим имот, чиято автентичност, досежно подписите, положени от възложителя срещу вписаните недвижими имоти в т. 2, е оспорена в преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК. В протокола за оглед са вписани два недвижими имота, а именно: 1. в гр. П, **** и . гр. П, ****и гараж гр. П, ****.

От изслушаните по делото съдебно-графологична и допълнителна съдебно-графологична експертиза, се установява, че подписите, положени след текста по т. 2, посочен като подпис на Я.Ж.И., съвпада с подписа, с който се подписва Я.Ж.И.. В този смисъл е еднопосочното заключение на двете вещи лица по допуснатите съдебно-графологични експертизи, като в производството по делото допълнителната експертиза е допусната, поради оспорване на извода на вещото лице досежно този въпрос по първоначалната съдебно-графологична експертиза. Заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-графологична експертиза е посочило, че почеркът, с който е изписан текста до т. 2 от протокола, не съвпада с почерка на ответната страна.

Експертизата е посочила, че не може да се установи дали текстовете в т. 2 “гр. П, ****” и “гараж” са положени по едно и също време и място.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля П. Д. Г. , който живее на фактически съпружески начала с ответната страна. Свидетелят посочва, че тъй като ответната страна имала желание да закупи апартамент, правили множество огледи на недвижими имоти. През декември месец ответната страна направила оглед с брокер от Агенция “Авангард” на име С.,***, като споделила на свидетеля, че не е останала доволна от предоставените услуги. Въпреки това, в средата на месец декември 2018 г., след множество изпратени от брокера оферти по интернет, бил уговорен още един оглед на апартамент, като се установила среща пред ресторант “Ш”. Свидетелства, че стигнали до кооперация, където жена, на която брокерът се обадил, отворила апартамента. На по-късен етап установили, че това е съседка.