Решение № 152 от 24.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Монтана, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 175 от 27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 47 по описа за 2024 г. Районен съд-Берковица е признал за установено на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Н. К. не дължи на В. И. В. сумата от 2025 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 75/2007 г. по описа на РС-Берковица, поради изтекла давност. С решението В. И. В. е осъден да заплати на Д. Н. К. 98 лв. направени разноски, а на адв. С. С. сумата 802,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. В., чрез своя процесуален представител адв. Ч. Т., в която се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че позоваването на погасителна давност е недопустимо, тъй като срещу длъжника Г. Г. е било заведено ИД № 82/2014 г. на СИС при РС-Берковица, като същият не е възразил срещу издадения изпълнителен лист и срещу предприетите изпълнителни действия. Посочва, че съдът не е съобразил наличието на ИД № 82/2014 г., към което е присъединен изпълнителен лист за сумата от 2205 лв., 1 който факт се установявал от Разпореждане на ДСИ от 10.07.2020 г. Съобразно изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, в който е отбелязано, че решението е влязло в сила на 12.12.2012 г. Изхождайки, че погасителната давност е 5-годишна, съдът достигнал до извода, че тя е изтекла към датата на образуване на изпълнително дело № 63/2020 г. Приел, че присъединеното изпълнително дело № 156/2021 г. не е прекъснало давността по отношение на процесното вземане, тъй като е образувано въз основа на друг изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело и е за друго вземане. С оглед на това приел, че вземането на ответника по издадения изпълнителен лист от 03.01.2013 г. е погасено по давност.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

От приложеното изпълнително дело № 63/2020 г. по описа на ДСИ при РС-Берковица е видно, че същото е образувано на 10.07.2020 г. по молба на взискателя В. И. В. срещу длъжника Г. Н. Г. с предмет събиране на парично вземане съгласно изпълнителен лист, издаден от Районен съд-Берковица на 03.01.2013 г. по гр. д. № 75/2007 г. по описа на съда.

От издадения на 03.01.2013 г. изпълнителен лист се установява, че Г. Н.

Г. е осъден да заплати на В. И. В. общо сумата от 2205 лв., представляваща направени в производството разноски. В него е посочено, че решението е влязло в законна сила на 12.12.2012 г.

2

На 08.09.2020 г. длъжникът Г. Г. е получил покана за доброволно изпълнение.

На 01.12.2021 г. ДСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Г. Г., а на 11.10.2022 г. е извършен опис на имота.

Впоследствие е проведена публична продан и имотът е възложен на В. В..

От представеното Удостоверение за наследници се установява, че Г. Н. Г. е починал на 08.09.2023 г., като негов наследник по закон е Д. Н. К.. Поради смъртта на Г. на 07.12.2023 г. Д. К. е конституирана като длъжник по изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

В Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС е прието, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С оглед на това е прието, че ППВС 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.

В Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите е посочено, че за тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

В настоящия случай погасителната давност за процесното вземане е започнала да тече от 12.12.2012 г. и е изтекла на 12.12.2017 г. Към 10.07.2020 г., когато е образувано изп. д. № 63/2020 г., погасителната давност е била изтекла. Позоваването от страна на въззивника на изп. д. № 82/2014 г. не обуславя друг извод по отношение на давността, тъй като същото не е приложено по делото, съответно не може да се установи на коя дата е образувано, какъв е неговият предмет и какви изпълнителни действия са извършвани, а оттук и дали давностният срок е спрял или е бил прекъснат.

С доклада по чл. 146 ГПК районният съд е указал на ответника /въззивник пред настоящата инстанция/, че не сочи доказателства за твърдението си, че е имало образувано изпълнително дело още при издаване на изпълнителния лист, което е присъединено към изп. д. № 63/2020 г.

Ответникът не се е възползвал от предоставената му възможност към онзи 3 момент да ангажира доказателства за доказване на твърденията си. В тази връзка следва да се отбележи, че в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, които обуславят спиране или прекъсване на погасителната давност.

Независимо от гореизложеното, дори да се приеме, че със завеждането на изп. д. № 82/2014 г. давността е спряла, то съгласно приетото в ТР № 3/2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС тя е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2020 г. Следователно, отново се достига до извода, че към 10.07.2020 г. /датата на образуване на изп. д. № 63/2020 г./ процесното вземане е погасено по давност.

Поради неприлагането на изп. д. № 82/2014 г. като доказателство по настоящото дело, МОС не може да направи преценка дали след 26.06.2015 г. по това изпълнително дело са извършвани някакви изпълнителни действия и какви точно са били, за да се стигне евентуално до извод, че давността е била прекъсната.

Предвид горното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на процеса на въззиваемата Д. К. се дължат разноските, направени пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на въззиваемата е представил договор за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв, поради което възнаграждението на адв. С. С. следва да се плати от въззивника и ответник по иска В.. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът определя възнаграждението, като съобразява минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Като взе предвид цената на иска, МОС осъжда В. И. В. да плати на пълномощника на Д. Н. К. възнаграждение в размер на 505 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175 от 27.12.2024 г. на Районен съдБерковица, постановено по гр. дело № 47/2024 г., по описа на същия съд като правилно.

ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, да плати на адв. С. В. С. от АК – Пловдив, пълномощник на Д. Н. К., възнаграждение в размер на 505 лв на основание чл. 38 от ЗАдв.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5