Определение № 6 от 10.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000678 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл.25, ал.4 изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по частната жалба на А.В. - С., представлявана от изпълнителния директор Д. М. чрез юрисконсулт И.К. против Решение № 27 от 29.06.2021г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 463 /2021 г.

По силата на обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразен Отказ № ***/*** г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при А. в. ТР, постановен по заявление със същия номер от 11.06.2021 г.- за вписване на нови обстоятелствата по партидата на търговеца „И* Ф. ЕООД ЕИК *********, а именно заличаване на И. Д. Т.а в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството поради смъртта й.

В частната жалба се поддържа оплакването, че съдът с отмяната на отказа е допуснал грешка в правната квалификация на фактите и техните правни последици, поради неправилно тълкуване на закона.

Претендира се отмяната на решението като неправилно , постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

1

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Частната жалба, подадена от А. в. срещу постановеното в производството по чл.25,ал.4 от

ЗТРРЮЛНЦ съдебно решение е процесуално недопустима по следните съображения:

Преди всичко правото на обжалване на един съдебен акт трябва да бъде изрично регламентирано, а в случая законът не предвижда право на обжалване.

Това разбира се не е пропуск на законодателя, който е преценил характера на производството, по което е издаден съдебният акт.

В тази връзка следва да се отбележи, че регистърното производство е безспорно и едностранно. Това следва от разпоредбите на чл.13 и чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, които определят единствената заинтересована страна в това производство и това е заявителят. В този смисъл разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ допуска обжалване единствено на отказа за се извърши исканото действие или да се впише новонастъпило обстоятелство. В редица свои решеният ВКС е посочил, че само при отказ възниква право на обжалване от страна на заявителя, тъй като само в тази хипотеза е засегнат неговия правен интерес, тъй като всеки един отказ препятства постигането на целения от заявителя правен резултат.

Регистърното производство се развива като едностранно и то продължава да бъде такова и в хипотезата на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Единствената страна в това охранително по своя характер производство остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от постановения отказ.

Следва да се отбележи, че в специалния закон няма изрична разпоредба, която да урежда реда и условията, при които А. в. може да бъде конституирана като страна в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. А. няма качеството на страна в това едностранно производство поради което и няма правото да обжалва решението на съда, с което се отменя отказа на длъжностното лице по регистрация. След като отказа е отменен със съдебно решение и съдът е дал задължителни указания да се извърши исканото вписване – А. в. трябва да изпълни съдебното решение. А. няма законно 2 основание да бъде конституирана като страна в едностранното регистърно производство и няма право да обжалва решението. Единствената хипотеза при която възможност да се обжалва е срещу отказа за вписване, съгласно чл.606 от ГПК, но и в този случай правото да обжалва има само това лице, което е поискало вписването.

Новата редакция на ал.4 на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не позволява да се направи извода, че производството е загубило своя едностранен характер и поради това А. става страна след като отказа на длъжностното лице е отменен със съдебно решение. В този смисъл изискването на разпоредбата да бъде съобщено решението на А. в. е само едно изискване за информиране на А. и нищо повече от това.

А. не става страна и няма как да придобие това процесуално качество, без да има изрична регламентация в специалния закон, а такава очевидно няма.

В този смисъл относно по въпроса за активната процесуална легитимация на А. в. да обжалва отказа е формирана последователна съдебна практика на ВКС- ч.т.д. № 1250/2021 г на І-во т.о., по ч.т.д.№ 1292/2021 г. на І во т.о., по ч.т.д.№ 1641/2021 г. на І во т.о., както и последното известно на настоящия състав Определение№ 60481 от 21.12.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д.№ 2108/2021 г., на ІІ т.о. ТКдокладчик съдия: К. Е..

Като краен резултат А. в. не притежава активната процесуална легитимация да обжалва съдебното решение, с което нейния отказ е отменен като незаконосъобразен.

В този смисъл подадената частна жалба срещу това решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по настоящото дело следва да се прекрати поради недопустимост на частната жалба.

По тези съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба с вх.

№ 6547 от 20.07.2021 г., подадена от А. в., представлявана от

3 изпълнителния директор Д. М. чрез юрисконсулт И.К. против Решение № 27 /29.06.2021 г. постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 463/2021 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.№ 678/2021 г. по описа на

Пловдивския апелативен съд като образувано по недопустима частна жалба.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4