Решение № 5461 от 13.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2984/2022
- Вид
- Решение № 5461
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, ВИКТОРИЯ РУМЕНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 293, ал.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5461 гр. София, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502984 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20172745/16.08.2021г. по гр.д. № 41319 по описа за 2019г. н а Софийски районен съд, 74-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от „Бумекс“ЕООД, ЕИК 121117424 срещу „Икис Лайт“ООД, ЕИК 131082644 за заплащане на основание на чл. 55, ал.1 от ЗЗД на сумата от 18200лв. и за заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД на сумата от 14 692,02лв., като „Бумекс“ЕООД, ЕИК 121117424 е осъдено да заплати на „Икис Лайт“ООД, ЕИК 131082644 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2124лв. представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25144543/29.09.2021г. по регистъра на СРС от ищеца „Бумекс“ЕООД, ЕИК 121117424 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че изводите на районния съд, че имало договорка за допълнителни СМР преди да се подпише предварителния договор и че същите като такива които не били част от договора и се отменят си противоречали. Ако се приемело, че имало договорка преди сключването на предварителния договор което да било условие за сключването на предварителния договор за продажбата на ателие № 4, то тази договорка следвало да се приеме, че е част от сключения договор. След като в договора нямало условие за извършване на допълнителни преустройства, то допълнителните СМР подлежали на 1 допълнително заплащане. Нямало такава постигната договорка между страните и доказателство за същото било липсата на екзекутив за промените, поискани от ответника. Ако тези СМР били толкова важно условие за сключване на договора, то същото следвало да бъде посочено в договора.
Писмените договорки отменяли предходните устни такива. Установило се, е допълнителните СМР били извършени, че те увеличили стойността на имота, така ответникът се обогатил за сметка на обедняването на ищеца .
Допълнителните СМР били извършени след сключване на предварителния договор, те не били включени в цената по този договор. По делото било установено и плащането от ищеца на сумата от 18200лв., не било установено основание за задържането на тази сума от ответника, неправилен бил извода на СРС в обратния смисъл. В платежното нареждане било посочено основание, което не било свързано с предварителния договор. Дори да е приемело, че това било неустойка по предварителния договор дължимата неустойка била 35107,15лв. а не платената 18200лв. Не следвало да се кредитират показанията на св. Т., дори ответникът не твърдял, че допълнителните СМР са условие за подписването на предварителния договор.
Предварителният договор бил обявен за окончателен от съда по иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, така ответникът се обогатил с увеличената му стойност в следствие на допълнителните СМР. Нямало писмена договорка за допълнителните СМР и затова претенцията била за неоснователно обогатяване Претенцията за 18200лв. също била за неоснователно обогатяване но по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, защото за плащането й нямало писмено съгласие, тоест платена била без основание. За плащането й било постигнато съгласие, такова съществувало към момента на плащането, но в последствие ответникът отказал да подпише писмено споразумение за плащането й и така основанието за плащане отпаднало-претенция по чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД .
Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Икис Лайт“ООД, ЕИК 131082644, в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, че действително с ищеца сключили предварителен договор за продажба на ателие № 4 и за изграждането му, че имало предвидена възможност по този договор да се възлагат вътрешни преустройства, че срок за завършване на имота бил 12.04.2019г., продавачът се забавил и дължал неустойка за същото, че по отправена от ответника покана ищецът му платил неустойка за тази забава в размер на 18200лв. Тази неустойка била дължима, плащането било след като изпратил на ищеца покана за същото. Нямало постигнато съглашение за твърдяната от ищеца спогодба, такава спогодба не била основанието за плащането на сумата, проект на такава спогодба бил изпратен след плащането на сумата от 18200лв. Непостигането на такава спогодба не било основание да се иска връщане на сумата. Решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не било влязло в сила. Събраните доказателства установявало че допълнителните СМР били извършени от трето лице, а не от ищеца. Това трето лице издало фактура на ищеца за тези СМР, но ищецът не я платил. Ищецът твърдял че ответникът му възложил извършването на допълнителни СМР, което изключвало института 2 на неоснователното обогатяване. Свидетелските показания установявали, че страните се съгласили вътрешните преустройства ще се извършат за сметка на продавача и това било условие за сключването на предварителния договор.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба предявени с искова молба вх. № 2018774/18.07.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 11.07.2019г. , уточнена с молба от 11.12.2019г. и от 23.07.2020г. и във въззивното производство с молби от 14.06.2022г. , от 15.07.202 и от 17.10.2022г. по регистъра на СГС на „Бумекс“ЕООД, ЕИК 121117424 срещу „Икис Лайт“ООД, ЕИК 131082644 за заплащане на сумата от 18 200лв. , както и за заплащане на сумата от 14 492,02лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането им. Навело е твърдения, че на 06.10.2017г. като продавач сключил с ответника като купувач предварителен договор за покупко-продажба на ателие № 4 в гр. София, ж.к. **** за цена от 179520,50 евро при описано в договора състояние на имота. Тази степен на завършеност била достигната на 31.12.2018г. , акт обр. 14 бил приет на 22.04.2019г. С договора било уговорено ако купувачът поиска вътрешни преустройства за разпределение на помещенията да ги заплати допълнително.
В последствие през март 2018г. купувачът поискал такива и продавачът ги извършил в периода март-ноември 2018г. чрез наети от него за строителството на сградата лице – строителната фирма „ Билдинг къмпани“ЕООД и други, за което ищецът платил. Тези допълнителни работи били вписани в междинните актове за приемане на работата между ищеца и строителя , но купувачът избягвал подписването на писмени съглашения за тях. Стойността на тези работи била 14 692,02лв., не била платена от ответника и така той се бил обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Тези СМР увеличили стойността на имота. СМР били : събаряне на тухлен зид, натоварване и извозване на строителни отпадъци; направа на тухлена зидария 12см.; доставка и монтаж на щурц; гипсова мазилка по стени; подлепване на Итонг 10см.; доставка и полагане на един пласт хидроизолация без посипка и шпакловка; допълнително монтирана дограма; вътрешни врати инвенторен климатик Daikin модел 4MXM68N2VIB; допълнителни ел.материали и труд; доставка и монтаж на полипропиленови тръби Ф 25/2,5 PP-PN 10-студена вода, т.2 подточка 2, нов щранг. Предварителният договор бил обявен за окончателен с решение на съда по иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Посочил е, че на 05.04.2019г. получил нотариална покана от ответника да му плати неустойка за забава, защото сроковете за акт обр. 16 били изтекли, но такъв все още нямало издаден . След получаването на поканата страните провели срещи и разговори и постигнали съглашение, че в ателие № 4 са извършени по искане на купувача допълнителни работи на стойност от 14 692,02лв. , а продавачът ще му плати сумата от 18200лв. като неустойка за забавения акт обр. 16, въпреки че сградата вече била в готовност за същия, което плащане следвало да се извърши до 12.04.2019г., в който срок и страните да подпишат писмено споразумение, с което да си уредят отношенията. На 12.04.2019г. ищецът 3 платил на ответника неустойката от 18200лв., но писмено споразумение за постигнатото съглашение не се подписало, защото ответникът не искал да оформят отношенията си писмено. Така платената сума от 18200лв. оставала платена на отпаднало основание. Към момента на плащането на сумата от 18200лв. имало постигната устна уговорка между страните за плащането й, но в последствие то отпаднало, защото ответникът с конклудентни действия отказал да подпише писменото споразумение . Изпратени му били проекти на същата от ищеца, но ответникът не подписал такава спогодба. Във въззивното производство е посочил, че платил сумата, защото имал очакването да се подпише писмено спогодбата, но това не настъпило, така условието за плащането не се било сбъднало. Страните по предварителния договор уговорили писмената форма на допълнителните споразумения към договора и това била форма за действителност на постигнатите съглашения. Не били подписани писмени споразумения нито за извършването на допълнителните СМР нито за спогодбата и за плащането на сумата от 18200лв. Затова претенциите били за неоснователно обогатяване.
Имало постановено решение от друг състав на СРС между страните за поискани от купувача но неплатени допълнителни СМР и иск бил уважен по чл. 59 от ЗЗД.
Претендирал е разноски.
Ответникът „Икис Лайт“ООД, ЕИК 131082644 в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително с ищеца сключили предварителния договор за продажбата на ателие № 4 , по този договор можел да поиска допълнително преустройства на имота, сградата следвало да има акт обр. 16 до 01.01.2019г. но такъв не бил издаден в срок, поканил ищеца да му плати уговорената неустойка за тази забава и на 12.04.2019г. ищецът му платил неустойка от 18200лв. Процесният имот все още бил собственост на ищеца и така не можело да се търсят суми, с които ответникът се бил обогатил поради извършени в този имот допълнителни СМР. Спогодба, за която ищецът твърдял, че имало съгласие не била постигана между страните Нямало постигнато съгласие за изменение на договора поради извършване на допълнителни преустройства и подобрения Ищецът бил неизправна страна защото въпреки многократни покани не бил сключил окончателния договор .
Съглашението на страните за вида в който следва да се изгради и подаде имота били посочени в предварителния договор, други СМР срещу заплащане страните не били уговаряли. Процесните СМР не били извършени, а и представените фактури били издадени не от ищеца, а от трети лица, не били платени от ищеца. Сумата от 18200лв. била дължима, защото се дължала неустойка за забава за въвеждане на сградата в експлоатация. . Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните носещ подпис за техен представител предварителен договор за покупко-продажба на имот от 06.10.2017г., проект съгласно който Билдтрейд Груп“ООД и Бумекс“ООД са се съгласили да построят качествено и в срок и да продадат на Икис Лайт“ООД ателие № 4 с площ от 125,06 кв.м. на ет. 1 и паркоместа № 23 и № 24 на втори подземен етаж ведно с прилежащите им идеални части от общите части в сграда в гр. София, ж.к. **** в имот с идентификатор *** за цена 4 от 179520,50 евро . Ателието е посочено, че се състои от работно помещение стая управител; склад и тоалетна . Съгласно чл. 4 от договора имотът следва да е в следна степен на довършеност: ограждащи стени от решетъчни керамични тухли Wienerberger; подове-замазка; стени и тавани- машинна мазилка , латекс; санитарни помещения – замазка и хастар; тераса-стени облицовка окачени плоскости по проект,под-гранитогрес, парапет по детайл;
ВиК инсталации- полипропиленови тръби с монтирани водомери; електроинсталации-силнотокова с монтирани ключове, контакти и електромери, слаботокова-окабеляване за телефон, интернет до всяко помещение; отопление- чрез индивидуална система за затопляне и охлаждане, вкл. 4 бр. конвектори в ателието и едно външно тяло; дограма – немски профил ПВЦ със стъклопакет 3 стъкла/всесезонно, бяло Ка; външна блиндирана врата, вътрешни врати от ламиниран МДФ; общи части – облицовка с камък, таван и стени-латекс, парапет по детайл; звънчеводомофонна система; асансьор-пътнически електрически; външни връзки – изцяло изградени. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора имотът следва да бъде построен и предаден на купувача до 01.01.2019, като бъде прехвърлен в срок от 45 дни след покана за същото след въвеждането му в експлоатация.Съгласно чл. 9 от договора продавачът може да възложи на 3-ти лица изпълнението на СМР. Съгласно чл. 13 от договора купувачът може да иска промени във вътрешното разпределение на помещенията , като продавачът се съгласява да ги извърши ако са възможни и допустими, като отношенията се уреждат с подписването на анекс; довършителни работи се извършват от продавача след подписан анекс и допълнително заплащане.