Решение № 31 от 28.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Вилиян Г. Петров

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20213001000591 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 260035/15.07.2021 год., постановено по т.д.№ 6/2019 год.

ТОС е осъдил “ОЗК - Застраховане” ЗАД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: 121265177, представлявано от Изпълнителните Директори – А Л и Р Д, чрез Адвокатско дружество "Христова, Тодоров и Илиев”, представлявано от адв. Т Т, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. "Уилям Гладстон" № 2022, ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ следните суми на съответните лица:

На П. АХМ. Н., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 6, сумата от 110 000 /сто и десет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на фактическия й съпруг С А, на 29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;

На ЕРХ. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 4, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща му С А, на 29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;

На Ф. СЮЛ. СЮЛ., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „Дойран“ № 1

4, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на баща С А, на

29.09. 2018 г. при транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния размер на иска от 200 000 лв., отхвърля същия като неоснователен;

Със същото решение ТОС е ОТХВЪРЛИЛ предявените от В. СТ. АНГ. от с. Пробуда, ЕГН **********, ул. „Паисий Хилендарски“ № 25, Ж С А ЕГН **********, от с. Градище, община Шумен, ул.“Пею Яворов“ № 38, ДЖ.

ЕРХ. СЮЛ. действащ чрез законния си представител Е.С. от гр. Търговище с посочения по-горе адрес и М. Н. Р., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул.“Дойран“ № 4, действащ със съгласието на своята майка Ф.С., с посочените адрес и ЕГН, ВСИЧКИ представлявани от Адвокатско дружество „Мънкова и Демирева“, ЕИК 177174725, с адрес в гр. София, район „Сердика“, ул.“Веслец“ № 6, ет. 3, ап. 8, чрез адвокати Н М и П Д, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на техния брат и дядо Сюлейман С. Ахмедов, при ПТП на 29.09. 2018 г., като неоснователни изцяло, за пълните им размери от по 50 000 лв.

Срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от “ОЗК Застраховане” ЗАД в следните части:

1 В осъдителната част над 80 000 лева до присъдения размер от 110 000 лева за П. АХМ. Н.;

2. В осъдителната част над 60 000 лева до присъдения размер от 80000 лева за Ехран С. С.;

3. В осъдителната част над 60 000 лева до присъдения размер от 80000 лева за Ф. СЮЛ. СЮЛ.

Срещу постановения съдебен акт в съответните отхвърлителни части е постъпила въззивна жалба от П. АХМ. Н., ЕРХ. СЮЛ. СЮЛ., Ф. СЮЛ.

СЮЛ., В. СТ. АНГ., ДЖ. ЕРХ. СЮЛ. и М. Н. Р..

В останалите части решението е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

Основателността на предявените въззивни жалби се оспорват в писмен отговор на насрещната страна/страни.

Въззивните жалби са редовни и надлежно администрирани.

Съдът, след преценка на представните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина (влязла в законна сила Присъда № 260002 от 19.02. 2021 г. по НОХД № 169/ 2020 г. по описа на ОС - Търговище); наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по 2 застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Въззивните възражения са сведени единствено до активната материалноправна легитимация на част от ищците, до размера и наличието на съпричиняване; както и до размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.

По твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат: Налице е влязла в сила присъда № 260002 от 19.02. 2021 г., с която ОС – Търговище, по НОХД № 169/ 2020 г. е признал за виновен Д М Д от гр. Девня, в това че на 29.09. 2018 г. в с. Пробуда, община Търговище, при управление на т.а. „Рено Премиум“, с рег. № СВ 1051 МН, с прикачено полуремарке към него, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДП, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с конкретните условия на видимост, съобразени с осветения участък на фаровете при движение на къси светлини, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и на чл. 21, ал. 2 от ЗДП, като управлявал МПС с превишена скорост от 75 км/ч в населено място и по непредпазливост причинил смъртта на Сюлейман С. Ахмедов от с. Пробуда, като е наложено и наказание за това престъпление – такова по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Основното възражение на въззивника – застраховател е сведено до това, че пешеходецът е нарушил задълженията си, предвидени в чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.2 от ЗДв.П, които повеляват пресичането на платното за движение да се извършва на пешеходна пътека, като преди да навлязат на платното за движение, пешеходците следва да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства. Възражение за съпричинявяне, основано на тежка степен на алкохолно опиянение на пешеходеца, не е наведено в преклузивния срок по чл. 367, ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, фактът на употреба на алкохол, сам по себе си, не презумира съпричиняване и не съставлява противоправно поведение.

От заключението на САТЕ, ведно с устните обяснения на вещото лице в 3 открито с.з. се установява, че произшествието е станало при сухо и ясно време, в тъмната част на денонощието, на прав пътен участък, без неравности, но при добра видимост. Починалият е пресичал пътното платно от дясно наляво от гледна точка на водача, на около 1-1,5 м. след пешеходната пътека.

Бил е облечен с тъмни дрехи, с бели кантове на долнището. Разрешената скорост в този участък е 50 км/ч, а водачът е управлявал автомобила със 75 км/ч.

Вещото лице е категорично, че водачът на МПС е имал достатъчна видимост, можел да съобрази наличието на пешеходец на платното, вкл. да намали скоростта и да спре. Пешеходецът не е пресичал в опасната зона на спиране, можел е да съобрази приближаващото МПС, но не и да предвиди, че водачът няма да го възприеме и да намали скоростта, още повече, че на минимално разстояние е била налице и пешеходна пътека.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че починалият не е допринесъл за настъпване на вредосния резултат. По делото няма данни същият да е навлязъл внезапно на пътното платно. Няма данни да е проявил каквато и да е неадекватна реакция, вкл. и в следствие на алкохолното опиянение. В конкретиката на казуса фактът, че е бил най-много на метър и половина от пешеходната пътека е нещо, което дори е можело да го спаси, ако шофьорът беше проявил достатъчна бдителност и беше своевременно задействал спирачния механизъм. Вредоносният резултат би настъпил дори и пешеходецът да е стъпил непосредствено върху пешеходната пътека в момента на удара.

Не следва различен извод и от показанията на водача – Д.Д, които следва да се кредитират с приложение на чл. 172 ГПК. Свидетелят разказва, че видял пешеходеца в последния момент и че последният бил в близост до пешеходната пътека. Субективните представи за разстояние от шест – седем метра от пътеката не се кредитират от съда, тъй като противоречат на устните обяснения на вещото лице, съставляващи част от даденото заключение.

По размера на дължимото обезщетение в полза на П.А. Ю, Е С.С. и Ф С.С.:

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Починалият е бил на 62 години към датата на инцидента. Работел като пастир за период от около 6 месеца през годината в близкото с. Пробуда, 4 където пасял овце. В останалото време работел в строителството.

Семейството правело впечатление на останалите жители на селото, че е осигурено материално. Сюлейман бил работлив човек, финансов стълб на цялото семейство. Проявявал се като грижовен съпруг, баща и дядо.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата П.Ю е била в дългогодишно фактическо съжителство с починалия, при което създали две деца и внуци. Свидетелите ги описват като сплотено и задружно семейство. След смъртта на Сюлейман, 57-годишната Перузе, променила коренно начина си на живот, зависейки от помощта на близки. Плачела постоянно, затворила се, не можела да преодолее мъката. Свидетелите безпротиворечиво описват видимите, физически признаци на дълбоко страдание и отчаяние.

Отчитайки дългогодишното фактическо съжителство, добрите семейни взаимоотношения и събраните доказателства за изразена скръб от смъртта на Сюлейман, въззивният съд намира, че определеното обезщетение следва да бъде завишено до размер на 120 000 лева.

Ищците Е С.С. и Ф С.С. са деца на починалия и са били съответно на 37 год. и 31 год. към датата на инцидента. Всички живеели в едно домакинство, а взаимоотношенията им били основани на уважение и разбирателство. Ищците били разстроени след смъртта на баща си, затворили се. Свидетелката Б.С описва състоянието на Ф като „изпаднала в дупка“. Е бил объркан, в безпътица.

Въззивният съд намира, че определеното обезщетение на двете пълнолетни деца следва да бъде завишено до размер на 90 000 лева за всеки поотделно. Основен акцент при определяне на обезщетението следва да бъде поставен въху факта, че двамата ищци са съжителствали с починалия в общо домакинство, в условията на разбирателство и уважение. Същевременно, същите са пълнолетни. Съдът отчита и факта, че основният акцент в показанията на разпитаните свидетели е мъката и скръбта на майката и нейните проявления. Липсват събрани доказателства за интензитет на преживяни болки и страдания за децата, обосноваващи присъждане на обезщетение в по-висок размер.