Решение № 1487 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100508221 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.05.2022 год., постановено по гр.дело №11171/2021 год. по описа на СРС, ГО, 38 с-в, е признато за установено по предявения от М. С. Т. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 653.36 лв., от която 610.69 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия и 42.67 лв. – обезщетение за забава, за събирането на която е образувано изпълнително дело №20198380400538 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.

№838 на КЧСИ.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че нормата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД се прилагала както, когато вземането било определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато било определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не можел да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението било постановено, така и длъжникът не можел да оспорва вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следователно давността за процесните вземания била 5-годишна, а не 3-годишна, както неправилно бил приел първоинстанционният съд. В рамките на този 5-годишен срок били предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземанията била прекъсната с молбата за 1 образуване на изпълнителното дело. В тази молба било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ съдебният изпълнител бил овластен да избира начина на изпълнението. Давността била прекъсвана с всяко едно извършено от страна на частния съдебен изпълнител изпълнително действие или поискано такова от взискателя. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата М. С. Т. не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на събраните доказателства по делото се установява, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №68568/2014 год. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, срещу Р. С. Т. и М. С. Т. /ищец по делото/ за заплащане при условията на разделност /по 1/2 част/ на следните суми: 1 221.39 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2013 год. до м.април 2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2014 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане и 85.34 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2013 год. до 26.11.2014 год., както и 326.13 лв. – разноски по делото. Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на ищеца, но в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият не е подал възражение /обстоятелство, което не е спорно по делото/, като на 23.02.2015 год. в полза на ответното дружество бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Въз основа на издадения му изпълнителен лист кредиторът подал на 05.02.2019 год. молба до частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, за образуване на изпълнително производство – на частния съдебен изпълнител било възложено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи начин на изпълнение. Такова било образувано под №20198380400538 – за заплащане от страна на ищеца на главница в размер на 610.70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2014 год. до окончателното изплащане и неолихвяема сума в размер на 309.73 лв., както и за следващите се разноски и 2 такси по ТТРЗЧСИ.

Със запорно съобщение от 11.02.2019 год., получено от „Банка ДСК“ ЕАД на 12.02.2019 год., бил наложен запор на банковите сметки на ищеца.

Със запорно съобщение от 11.02.2019 год., получено от „Юробанк България“ АД на 12.02.2019 год., бил наложен запор на банковите сметки на ищеца.

На 18.02.2019 год. била вписана възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот – апартамент №19, находящ се в гр.София, ж.к.“****.

На 05.08.2021 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъде наложен запор върху вземания на длъжника /в т.ч. върху негови банкови сметки/ и да бъдат извършени опис и оценка на негови движими вещи.

Ищецът основава отрицателния си установителен иск на тригодишна погасителна давност, текла според него от издаването на изпълнителния лист – 23.02.2015 год., като се позовава и на настъпването на перемпция /основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Т.е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемото право.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл.

414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист . С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години /а не три години, както счита жалбоподателката/. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 год. на ВКС по гр.дело № 1722/2021 год., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г од. на ВКС по т. д. № 194/2010 год., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 год. на ВКС по гр. д. №5140/2015 год., ІV г. о., ГК.

В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД настоящият съдебен състав приема, че считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение – в случая найкъсно на 23.02.2015 год. /когато е бил издаден изпълнителния лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за по-ранен момент на влизането й в 3 сила/, е започнала да тече нова петгодишна давност.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор. Ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признание вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

В Решение № 37 от 24.02.2021 год. на ВКС по гр.дело № 1747/2020 год., IV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС, както и в Решение № 127 от 12.07.2022 год. на ВКС по гр.дело № 2884/2021 год., III г. о., ГК , е прието, че в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията. Перемпцията е без правно значение за давността.

Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител трябва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като 4 старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени канцеларските правила по водене на изпълнителните дела.

Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици от перемпцията, не се съотнасят към основанието, предвидено в разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебния изпълнител да я зачете. Следователно дори и изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Образуването на изпълнителното дело не е предприемане на принудително изпълнение, а действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение /виж и Решение № 3 от 04.02.2022 год. на ВКС по гр.дело № 1722/2021 год., ІV г. о./.