Решение № 261635 от 11.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.03.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7561 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7561/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е.К.А. ЕГН ********** *** срещу решение №74489 от 21.04.2020 г по гр.д.№8736/18 г на СРС , 143 състав ; с което въззивникът е осъден на основание чл.155 ЗЕ във мр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 1412,38 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №71 /ателие №2/ в гр.София ж.к.***********, ведно със законната лихва от 07.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 238,22 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 07.12.2017 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като част от процесните суми за главница и лихви са погасени в 3-годишна погасителна давност , а именно тези за периода 01.05.2014 г – 30.04.2015 г .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.05.2020 г и е обжалвано в срок на 21.05.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на

СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна

:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи

, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете за СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот по чл.153 ЗЕ , както и че е извършвано дялово разпределение в ЕС . Задълженията са доказани по основание и размер.

Решението на

СРС е частично правилно. Първоинстанционният съд неправилно е отказал допускане на СТЕ и ССЕ като по този начин сам се е поставил в положение да не може да реши законосъобразно делото.

Незаконосъобразно е отхвърлено искането на ищеца да представи доказателства за публикуване на процесните фактури в интернет . Това искане е било допустимо и основателно , защото е направено в о.с.з непосредствено след като съдът е изменил доклада си.

На стр.2 от мотивите си СРС е посочил , че ответникът е направил възражение за погасителна давност това възражение не е разгледано .

Във връзка с изричния довод да се разгледа възражение за погасителна давност настоящият съд допусна съдебно-счетоводна експертиза , която да установи какви са били начислените прогнозни сметки за топлинна енергия , както и изравнителните сметки .

При действието на ОУ /2014 г/ , според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни за публикуване на сметките на ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая видно от представените писмени доказателства ежемесечните съобщения към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Исковата молба от 07.02.2018 г и последващото подаване на искова молба по чл.422 ГПК е прекъснала давността за вземанията за периода м.01.2015 г - м.04.2016 г , а вземанияна за главница за периода за м.05.2014 г-м.12.2014 г са погасени по давност . При съобразяване на посочените в ССЕ начислени суми по прогнозни и изравнителните сметки не е погасена в 3 годишен давностен срок за периодични вземания сумата от 1122,87 лева главница . Съответно ответникът дължи и 179,56 лева лихви за забава върху тази сума , а не 238,22 лева лихви за забава .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и частично да се потвърди , включително и в частта за разноските , като ответникът дължи сумата от 205,93 лева разноски пред СРС /по компенсация / и 205,79 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №74489 от 21.04.2020 г по гр.д.№8736/18 г на СРС , 143 състав ; в частта , с което Е.К.А. ЕГН ********** *** е осъден на основание чл.155 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на “Т.С.” ЕАД *** разликата над 1122,87 лева до предявения размер от 1412,38 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №71 /ателие №2/ в гр.София ж.к.***********, ведно със законната лихва от 07.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 179,56 лева до предявения размер от 238,22 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 07.12.2017 г ; както и разликата над 205,93 лева до 316,50 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД *** да се осъди Е.К.А. ЕГН ********** *** да му заплати на основание чл.155 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 1122,87 лева до предявения размер от 1412,38 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №71 /ателие №2/ в гр.София ж.к.***********, ведно със законната лихва от 07.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 179,56 лева до предявения размер от 238,22 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 07.12.2017 г.

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която Е.К.А. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД *** на основание чл.155 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 1122,87 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №71 /ателие №2/ в гр.София ж.к.***********, ведно със законната лихва от 07.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 179,56 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 07.12.2017 г ; както и 205,93 лева разноски пред СРС /по компенсация/ .

ОСЪЖДА Е.К.А. ЕГН

********** *** да заплати на “Т.С.”

ЕАД *** сумата от 205,79 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.