Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 928 от 04.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4464/2023
Вид
Решение № 928
Подписан
04.01.2024
В сила
04.01.2024
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Антон Николаев Урумов, Диана Василева

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана В.а при участието на секретаря Стефка Ив. А. в присъствието на прокурора Т. Ал. С. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604464 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 12.04.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав по НОХД № 17442 / 2021 г., подсъдимият М. И. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година, по отношение на подсъдимият М. И. М., с изпитателен срок от три години. Съдът е постановил запазване по делото на иззети по делото веществени доказателства. На основание чл.189 от НПК, подсъдимият М. И. М. е бил осъден да заплати и разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. М. Г., защитник на подсъдимия М. И. М.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.

Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подс. М. И. М. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение. Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.

Не се правят и искания за събиране на доказателства, доколкото независимо от направеното в жалбата изявление, в предоставения срок за допълнение на жалбата, това не е било 1 направено.

С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание представителят на защитата - адв. М. Г., моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подсъдимото лице М.

И. М. да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение, поради което се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.

Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение.

Повереникът на частния обвинител И. М. А., адв. Н., се присъединява към становището на прокуратурата и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Частния обвинител И. М. А. се присъединява към казаното от адв. Н..

Подсъдимият М. И. М. заявява, че той не е извършил деянието, за което е обвинен и иска да излезе истината. В дадена последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията подсъдимия М. И. М., показанията на свидетелите И.

А., Ц. А., У. М., А.Х., С.С., М.А.-М., С.Х., А.Ф., А.Х., К.М., А.С., В.Г., К.М., Т.М., К.Й.,

И.М. и И. М.; заключенията на назначените по делото експертизи, както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият М. И. М. е роден на 03.07.1998 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. “****, с ЕГН **********.

Частният обвинител И. М. А. живеел заедно със съпругата си, свидетелката Ц. Николаева А., общото им дете и брат му, свидетелят У. А.Р. М. под наем на адрес в гр. София, ж.к. “****.

На 11.06.2020 г., около 22:30 часа, И. А., неговата съпруга Ц. А. и детето им се прибирали в тяхната квартира. В градината пред жилищния блок, на пейките, седели свидетелите У. М. и неговите приятели С.С., М.А.-М., С.Х., А.Ф., А.Х. и К.М.. Всички пиели чай и пушили наргиле.

Около 23:30 часа към тях се присъединили свидетелите А.С., В.Г., К.М., Т.М., К.Й., И.М., и 2 подсъдимия М. М.. Между свидетелите А.С. и С.С. възникнал конфликт, като С. блъснал в гърдите С. и го попитал защо не иска той да бъде част от тяхната приятелска група. В техния конфликт се намесил свидетелят У. М.. Свидетелят А.С. започнал да използва обидни думи и изрази спрямо него и се стигнало до физически сблъсък между двамата.

Свидетелят С. ударил с юмрук в дясната част на тялото свидетелят У. М.. Свидетелите, които били дошли заедно със свидетеля С., също започнали да нанасят удари на свидетеля У. М., който паднал на земята.

По същото време частният обвинител И. А. се намирал в своя апрартамент и приготвял вечеря. Тъй като било топло, прозорецът на кухнята бил отворен и той чул, че се вика отвън.

Пострадалият тръгнал да излиза от своя апартамент, като взел в ръка нож. По пътя бил пресрещнат от свидетеля А.Х., който му казал, че нанасят побой на брат му. Пострадалият А. се опитал да стигне до брат си, но бил спрян от свидетеля С.С., който му казал да не се намесва в спора. Зад свидетеля С. бил подсъдимия М. М., който също му казал, че няма работа там. Пострадалият А. казал на подсъдимия М., че желае да се разберат, но последния му заявил, че няма какво да се разбират с него, заобиколил свидетелят С. и му нанесъл удар с ръка в областта на дясната част на устата.

От удара частният обвинител А. отскочил назад, усетил как устата му започнала да се пълни с кръв и изплюл два зъба.

Към него се приближил свидетелят А.С., който казал, че ще му счупи зъбите и го ритнал в областта на гърба. Обвиняемият М. нанесъл още един удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия А., а свидетелят С. отново го ритнал в областта на гърба. Частният обвинител паднал на земята, закрил си лицето и не видял лицата, които продължили да му нанасят удари. Случилото се било възприето от свидетелката Ц. А., която подала сигнал на телефон 112. На място пристигнал патрул от 09 РУ - СДВР, който с нарочна заповед задържал подсъдимия М. М. и свидетеля М.А.-М.. Останалите свидетели напуснали местопроизшествието. Пострадалият посетил болница “Пирогов”, където му оказали първа помощ. Впоследствие отпаднали още два зъба.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с действията си подсъдимия М. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде 3 признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.

Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от изготвените експертизи на вещи лица. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. М. И. М. е виновен за това, че на 11.06. 2020 г., около 23:40 часа в гр. София, ж.к. “****, в близост до вх.“Е“, чрез нанасяне на удари с ръце ( юмруци ) в областта на главата на И. М. А., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен зъб в ляво ( зъб 21 ) и на първи долен зъб в ляво ( зъб 31 ), травматично разклащане на първи горен зъб в дясно ( зъб 11 ) и втори долен зъб в ляво ( зъб 32 ) тежка степен с последващо отпадане, което в своята съвкупност, реализира медико - биологичният квалифициращ признак “избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето ( във фазата на отхапването ) и говоренето“.

Правилно, първоинстанционният съд е приел за установено, че от обективна страна изпълнителното деяние е резултатно и се счита за извършено чрез действие, като подсъдимият М. И. М. с поведението си е нанесъл няколко удара в областта на главата /в устата и други части на главата/, което е довело до реализирането на медико - биологичния квалифициращ признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето”.

От субективна страна, подс. М. И. М. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал, че нанася два удара, целенасочено отправени към главата на пострадалия.

Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпване им, като е искал да нанесе удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия. Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.

Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното наказание – ”Лишаване от свобода“ за срок от една година, намирайки го за справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, с което ще бъдат постигнати и целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са преценени и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото съдебно производство, като смекчаващите не се явяват изключителни или многобройни по смисъла на чл.55 от НК. Съдът правилно е приел, че са били налице предпоставките за 4 приложението на института на условно осъждане, чрез отлагане на изпълнението на така наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. М. И. М. дължи да заплати разноските по делото, както и държавна такса за разглеждане на гражданския иск и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист - изводи, които са напълно правилни и законосъобразни.

При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което постановената присъда от 12.04.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав по НОХД № 17442 / 2021 г. следва да бъде потвърдена.

Водeн от горното, Софийски градски съд, на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.04.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав по НОХД № 17442 / 2021 г.