Определение № 2167 от 31.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2167 гр. София, 31.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002900034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ГРАФКАР ООД с ЕИК 202698246, гр. София, чрез процесуален пълномощник, против решение № 424 от 15.06.2023 г. по в. т. д. № 265/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, VІ с-в, с което е потвърдено решение № 50 от 11.01.2023 г. по т. д. № 2253/2021 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-23 състав. С него, по иск на К. М. К. с правно основание чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на ГРАФКАР ООД, проведено на 16.11.2021 г., както следва: по т. 1 – за изключване на К. М. К. като съдружник в дружеството и за поемане на дяловете му от другия съдружник; по т. 2 – за приемане на нов учредителен акт на дружеството и по т. 4 – за предприемане на действия за уреждане на имуществените последици от прекратеното членство на К. К..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение съдопроизводствените правила. По подробни съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска, евентуално – за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, след събиране на доказателства. Претендират се разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на 1 касационно обжалване се поставят следните въпроси, като разрешени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1/ Задължително ли е предоставяне на срок за коригиране на поведението на съдружник, който действа против интересите на дружеството; 2/ Необходимо ли е, когато не се касае за един или няколко конкретни документа, които следва да бъдат представени, тези документи да бъдат изчерпателно изброени и подробно конкретизирани (в предупреждението за изключване); 3/ Допустимо ли е съдружник в ООД да бъде предупреден за изключването си с повече от един писмен документ, при което посочените основания за изключване са допълващи се; 4/ Необходимо ли е установяване на конкретни вреди за дружеството, за да са налице действия от страна на съдружник против неговите интереси; 5/ Съдружник в ООД длъжен ли е да участва в управлението на дружеството; 6/ Задължително ли е ограничителните клаузи по отношение на конкретния съдружник (включително относно забрана за извършване на дейност, конкурентна на дружеството) да са включени в дружествения договор, за да е налице основание за прекратяване на членственото правоотношение при тяхното нарушаване; 7/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните и да разгледа всички доказателства, представени в производството.

По първия въпрос се твърди да е налице противоречие с практика на ВКС – определение № 43 от 20.01.2018 г. по т. д. № 355/2015 г. на І т. о. и определение № 120 от 04.03.2009 г. по т. д. № 83/2009 г. По втория въпрос противоречието с практиката на ВКС се обосновава с решение № 5 от 05.02.2016 г. по т. д. № 3583/2014 г. на ІІ т. о. Третият въпрос според касатора е разрешен в противоречие с решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, ТК. Твърди се, че изводите на съда във връзка с четвъртия въпрос противоречат на определение № 718 от 29.10.2013 г. по т. д. № 945/2012 г. на ВКС. Поддържа се, че по петия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 60148 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 3684/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. По отношение на шестия въпрос основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с противоречие между обжалваното решение и решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, ТК. Въпросът относно процесуалните задължения на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт по съществото на спора се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решенията по т. д. № 811/2012 г. на ІІ т.

2 о., по т. д. № 2430/2015 г. на І т. о., по т. д. № 3503/2014 г. на ІІ т. о. и по гр. д.

№ 1398/2015 г. на ІV г. о.

Релевира се и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – твърди се, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, предвид дадените от въззивния съд принципни разрешения в противоречие с практиката на ВКС, което е видно директно от мотивите на обжалвания съдебен акт.

Против жалбата е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от процесуалния пълномощник на насрещната страна, с подробно изложени съображения за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл. 283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол.

За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е приел за установено следното:

Ищецът К. К. е съдружник и управител на „Графкар“ ООД, като управлението на дружеството се осъществява заедно с другия съдружник и управител Л. Х.. На адреса на управление на дружеството се намира и производствената база на ЕТ „К. К.“, която е собственост на ищеца.

На 16.11.2021 г. е било проведено Общо събрание на съдружниците, на което са взети следните решения: 1/ За изключване на съдружника К. М. К., при което неговият дял да се поеме от другия съдружник; 2/ За приемане на нов учредителен акт на „Графкар“ ЕООД; 3/ За освобождаване на ищеца като управител на дружеството; 4/ За уреждане на имуществените последици от прекратяването на членството на К. М. К.. По първа точка от дневния ред е прието, че е налице неизпълнение на задълженията на съдружника К. за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и наличие на действия, насочени против интересите на дружеството, както са посочени в предупреждението за изключването му като съдружник.

Видно от Предупреждение за изключването на К. К. като съдружник от 3

03.11.2021 г., с приложени обратни разписки за доставянето му, в него са изложени факти, че на същата дата на адреса на управление на „Графкар“ ООД, К. е заплашил другия съдружник в присъствието на техническия ръководител Иван Лонгочев, че ще спре търговската дейност на дружеството, а именно производството и продажбата на багерни кофи и други принадлежни части, като затвори производствената база и откаже достъпа до нея на работниците и служителите, както и лично на управителя Хеспийлс и на техническия ръководител, които действия са квалифицирани като нарушение на задълженията на ищеца като съдружник да участва в управлението и да осигурява съдействие за осъществяването на дейността на дружеството. В предупреждението се твърди също, че управителят Хеспийлс многократно е отправял искане да му бъде предоставен ключа и кода на алармата за достъп до производствената база, до сградата и офиса на дружеството, което и до момента не е сторено. Отправени са и други предупреждения, като е указано на ищеца, че ако производството и продажбата на багерни кофи бъде спряно по какъвто и да било начин в резултат на неговите действия или бездействия, както и ако не представи доклад за дейността си като управител, ще отговаря за всички причинени на дружеството вреди, както и ще бъде освободен като съдружник и управител на дружеството.

Изпратено е и второ Предупреждение с Покана за свикване на Общо събрание на съдружниците в „Графкар“ ООД от 05.11.2021 г., доставено на адресата на 08.11.2021 г. В същото се сочат обстоятелствата, че към настоящия момент съдружникът К. продължава да е в неизпълнение на негови задължения за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и които действия не са преустановени към горната дата, както следва: 1/ Прекъснал е осъществяването на производствената дейност на дружеството, като не е представил списък с необходимите суровини и материали; 2/ Отказал е да предостави на другия управител ключовете и кода на алармата за осигуряване на достъп до производствената база, до сградата и до офиса на дружеството; 3/ Не е преустановил дейността си като ЕТ, която е конкурентна на дейността на „Графкар“ ООД; 4/ Не е предоставил подробен доклад /с посочване на факти като преводни нареждания, фактури и др./ относно всички сделки, извършени между ЕТ „К. К.“ и „Графкар“ ООД и относно всички сделки, конкурентни на дейността на „Графкар“ ООД, сключени от ЕТ с трети лица; 5/ Не е подписал необходимите документи пред 4 служител на Райфайзенбанк България ЕАД за прекратяване на гаранцията, предоставена от „Графкар“ ООД в негова полза, в качеството му на ЕТ “К. К.“ по договор за овърдрафт, сключен с тази банка. Предупреждението съдържа и покана за свикване на общо събрание на съдружниците, което ще се проведе на 16.11.2021 г. на посочения в поканата адрес и начален час и при дневен ред, изцяло съответстващ на реда на взетите от ОСС решения.

Видно от Писмо за намерение за съвместно участие на Л. Х. и К. К. в дружеството, ищецът е поел договорно задължение да не извършва за в бъдеще каквато и да била дейност, конкурентна на дейността на дружеството на територията на РБългария, докато е съдружник в „Графкар“ ООД, като с оглед на така поетото задължение се е съгласил да прекрати незабавно всяка своя дейност, вкл. и в качеството си на ЕТ „К. К.“, конкурентна на тази на дружеството.

Въззивният съд е преценил, че посочените в предупреждението за изключване обстоятелства, които са послужили като основание общото събрание да вземе оспорваните решения, не могат да бъдат определени като неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството или като действия, насочени срещу интересите на дружеството.

На първо място съдът е приел, че формулираното предупреждение по отношение на обстоятелствата, посочени п. 1 не съдържа никаква конкретика относно твърдяното поведение на изключения съдружник. Не е посочено за какъв период от време, на какви материали и суровини е следвало да се изготви списък, защо точно от ищеца и защо това не може да бъде сторено и от друго лице, както и как конкретно това поведение на съдружника е повлияло върху първоизводствения процес. На следващо място съдът е приел, че съдружникът няма задължение за непосредствено осъществяване на оперативната търговска дейност на дружеството, каквото представлява описаното по-горе поведение (управленско-разпоредителните правомощия и задължения за дейности по подготовка и извършване на производствената дейност на дружеството са от компетентността на управителя и за неизпълнението им може да се търси отговорността на К., но не и като съдружник, а само като управител на дружеството).

По отношение на обстоятелствата в п. 2 от предупреждението - относно непредоставянето на достъп, съдът е намерил, че тези действия също не могат 5 априори да бъдат характерезирани като конкретни прояви на ищеца, засягащи упражняването на определени неимуществени права на другия съдружник и с това да са насочени срещу интересите на дружеството. За да се прецени, дали отказът да се предостави ключ или код за алармата на производствената база и офиса на дружеството представлява подобно нарушение на задължения на ищеца, според решаващия състав следва да се изходи от вида на капиталовото дружество, като такова с персонални елементи, както и от правилата на дружествения договор. Всеки един съдружник в дружеството с ограничена отговорност (съгласно чл. 123 ТЗ) има право да получава по всяко време информация за цялостното състояние на дружеството и да преглежда търговските книги и дружествените книжа. Тези правни възможности имат широк обхват и до известна степен могат да доведат и до засягане интересите на дружеството, ако по някакъв начин съдружникът е бил лишен от възможността да упражни посочените неимуществени права. В случая обаче офисът и производствената база на дружеството се намират в личен имот на съдружника К. и достъпът до него при първоначално съгласие на съдружниците е ставал само в непосредственото му присъствие, като никой друг освен него не е имал достъп до ключовете и кода за помещението. Не е установено по делото до момента на отправянето на предупреждението за изключване и до вземането на решението за това от общото събрание на 16.11.2021 г. ищецът под каквато и да била форма или повод да е отказвал на съдружника Хеспийлс достъп до производствената база и търговските книжа на дружеството. Действията на К., с които със съгласието на Хеспийлс са създадени определени изисквания за достъп до производствената база и офиса на дружеството поради това, че се намират в собствения му имот, не са в разрез със закона, тъй като съдружниците в дружеството с ограничена отговорност за разлика от персоналните дружества нямат законово задължение за полагане на личен труд, за да се приеме, че другият съдружник е бил лишен от подобна възможност, като същевременно ограничаването на достъпа до офиса само при посочените от ищеца условия - в рамките на работното време на предприятието, не означава автоматически ограничение на контролните права, визирани в чл. 123 ТЗ, по отношение на другия съдружник. Съдружникът Хеспийлс не е бил лишен от възможността да се осведомява за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството - той е можел да упражнява тези права, макар и в рамките на 6 предоставената му за това възможност, на което първоначално не се е противопоставял.