Решение № 357 от 23.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002103547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор К. Г. от Апелативна прокуратура – София, срещу въззивно решение № 685 от 09.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1780/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, в частите, с които като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на С. Е. И. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, последица от повдигнато и поддържано в периода от 04.10.2010 г. до 02.06.2015 г. незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, наказателното производство по което е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 23 710,24 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, формирани от разликата 1 между полученото трудово възнаграждение в това число и допълнителни възнаграждения и придобивки за допълнително стимулиране и това което би получил в структурите на МВР /за периода от 01.01.2013 г. до 02.06.2015 г./, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

В касационната жалба и допълнението към нея са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са доводи, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните вреди, претърпени от ищеца, като е нарушен принципът за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между всички обсъдени от него обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението и причинените вреди и не е посочил значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение. Същевременно не е обсъдил и не е взел предвид обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на размера на обезщетението – вида на взетата мярка за неотклонение – "подписка", която е с най-нисък интензитет на засягане на личната сфера на обвиняемия, липсата на други ограничителни мерки, липсата на настъпили трайни вредни последици за физическото и психическото здраве на ищеца, както и за професионалното му развитие, доколкото не е прекъсвал работа по време на производството, както и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – в активна, зряла възраст, предполагаща по-висока устойчивост към стреса от наказателно преследване. Излага се и довод, че съдът неправилно е оценил част от обстоятелствата, които е взел в предвид при определяне на размера на обезщетението, а именно продължителността на наказателното преследване, фактическата и правна сложност на делото и други. Спрямо присъденото обезщетение за пропуснати ползи се твърди, че не са изложени мотиви въз основа на кои доказателства съдът е приел същите за доказани от ищеца. В тази връзка се сочи, че претендираните от ищеца имуществени вреди нямат сигурен характер, поради което неправилно са присъдени. Искането е за отмяна на решението в обжалваните му части.

В открито съдебно заседание Прокуратурата на Република България, 2 представлявана от прокурор О. Д., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Ответникът по жалбата С. Е. И. не взема становище по нея в предоставения срок за отговор. Не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

С определение №1836 от 11.04.2025г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, въззивното решение в обжалваната му част е допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните правни въпроси: по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено, както и: кои пропуснати ползи подлежат на обезщетение – всички или само онези, за които е доказано, че имат сигурен характер и са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че въззивният съд е разрешил правните въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. и ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. и двете на ОСГТК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена, а част от нея – задължителна, практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за 3 няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Както обезщетението за неимуществени вреди, така и обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил именно заради непозволеното увреждане. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. По отношение претенция за имуществени вреди, представляваща пропусната 4 полза, задължителната практика категорично посочва, че възможността за увеличение на имуществото на увреденото лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението.

В случая, съдът правилно е посочил, че единствените спорни въпроси са за това кой е справедливият размер обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди, както и дължи ли се и в какъв размер обезщетение за имуществени вреди. Обосновал е извод, че справедливият размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на сумата 30000лв. За да определи този размер е приел за установено от фактическа страна, че през 2008 г. е образувано досъдебно производство № 351 по опис на СДВР, което е заведено срещу неизвестен извършител, по обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 123, ал. 1 НК; на 04.10.2008 г. ищецът С. Е. И. е привлечен в качеството на обвиняем затова, че поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като лекар, причинил смъртта на В. Г. К.; с постановление от 12.09.2012 г. наказателното производство е прекратено; последното е било обжалвано и съответно отменено, с указания за извършване на конкретни действия; с постановление от 19.02.2015г. наказателното производство било прекратено повторно, но отново обжалвано, съответно потвърдено от Софийска апелативна прокуратура и обжалвано пред Върховна касационна прокуратура, която на 02.06.2015 г. потвърдила прекратяването.

От събраните по делото доказателства, въззивният състав е приел за установени следните релевантни факти: образуване на наказателно производство по повод смъртта на пациент на ищеца; повдигане на обвинение в извършване на престъпление и приключване на наказателното производство в досъдебна фаза; в периода от образуване до прекратяване – кандидатстване за работа в медицинско заведение, в което се изисква освен лицето да 5 притежава съответната медицинска квалификация и да е неосъждано, срещу него да няма висящи производства. Установил е още, че обвинението е за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НПК; че формата на вината е непредпазливост, като предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок до 5 години, съответно престъплението няма квалификацията „тежко умишлено престъпление; ищецът е преживял множество негативи, свързани с неговата чест и достойнство, на първо място защото е починал пациент и на второ място, защото му било повдигнато обвинение; понесъл тежко факта, че неговата професионална кариера не се е развила според очаквания начин; не е могъл да заеме длъжност, за която е представил документи, чиято истинност и дата на съставяне не са оспорени от ответната страна.

Кредитирайки събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е установил, че ищецът е променил своя характер и е станал угрижен, сприхав и неудовлетворен от факта, че не е могъл да реализира кариерното си развитие, поради незаконното обвинение в извършване на престъпление; същият е преминал през стрес, безсъние, притеснения и всички останали негативи, които съпътстват невиновни субекти, привлечени към наказателна отговорност.