Решение № 1900 от 27.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. Пловдив, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330115665 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“, № 81, представлявано от * и * и * против М. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: * представлявана от пълномощника *.

Ищецът твърди, че тъй като бил уведомен, че по издадената заповед за изпълнение на парично задължение било постъпило възражение от ответника, предявява процесния установителния иск, с който да бъде признато за установено по отношение на М. Й. Р., че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД вземането предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ *г. по описа на РС Пловдив и издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Релевира се в исковата молба, че между страните Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател и М.

Й. Р., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № * г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/, по силата на който кредитополучателят получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 9 броя вноски по 77.58 лева в срок до 30.09.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, като бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Сочи се, че ответникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разС.ие, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план, като същите му били изпратени и на имейл адрес. Релевира се, че при кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Заявява се 1 от ищеца, че ако бъде прието, че договорите не били сключени по електронен път, съобразно ЗПФУР, то моли да се приеме, че договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен считано от датата на получаване на паричната сума. Според „АПС Бета България“ ЕООД процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Било уговорено от страните в раздел десети, чл.2 от Общите условия, че при забава в плащането на погасителната вноска, длъжникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички извънсъдебни и съдебни разноски за събиране на вземането. Твърди се в исковата молба, че н а *, ответникът М. Й. Р. сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с М. Й. Р. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. Сочи се, че на * г. Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М.

Й. Р., ЕГН ********** по Договора за кредит. След това с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „Апс Бета България“ ЕООД, а прехвърлено вземане било индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 18.02.2021г., неразделна част от договора. За така извършената цесия ответникът бил уведомен в договора електронна поща, а ако бъде приемето, че уведомяването имейл адрес не било извършено надлежно, то се моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Отправя се искане да бъде признато за установено, че М. Й. Р. дължи на „Апс Бета България“ ЕООД сумата в общ размер на 1030,82 лева, формирана както следва: главница по Договор за потребителски кредит в размер на 600 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 98.22 лв. за период от * г. до 30.09.2018 г, законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на 332,60 лв. за период от * г. до 13.06.2023 г., както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

При проведените открито съдебни заседания дружеството ищец не се представлява, но е представило молба – становище, с която взима становище за валидност на процесния договор. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника М. Й. Р., представлявана от пълномощника *, с която заявява, че счита предявеният установителен иск за неоснователен и недоказан. Релевира се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Твърди се в отговора на исковата молба, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, а кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 50 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита. Релевира се от ответника, че кредиторът не изпълнил 2 задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 600 лева с посочен ГПР 50 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Приема, че тъй като кредиторът не представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка, с оглед на което неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Твърди се в отговора на исковата молба, че в процесния договор кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвало разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 50 %/ и бил посочен лихвен процент по кредита - 41,24 %, /който бил фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им. Според ответника договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл.

11, ал. 11 т. 20 ЗПК, като не била налице и инфирмация за размера на лихвения процент на ден, съобразно изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Твърди се, че не била произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение. В отговора на исковата молба се излага, че договарянето кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, а обстоятелството, че длъжникът не получавал никаква престация по договора за поръчителство, нарушавало принципа на справедливостта. Отделно от това се сочи, че клаузата, предвиждаща дължимостта на възнаграждение за осигуряване на поръчител, прехвърляла риска от неизпълнение на финансовата институция за предварителна оценка на нплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Също така кредитната сделка била нищожна, поради което не бил породил правно действие и договора за учредяване на поръчителско правоотношение, а изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави била уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща осигуряване на едно от следните обезпечения: банкова гаранция или одобрено от кредитора дружество – поръчител. Оспорва се от ответника получаването на заемната сума, поради което претенцията на ищцовото дружество била неоснователна. На основание чл.111, б. В ЗЗД ответника прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищцовото дружество за договорна лихва в размер на 98,22 лева за периода от *г. до 21.12.2020г. и законна лихва в размер на 332,60 лева за периода от *г. до 21.12.2020г., а на основание чл.110 от ЗЗД се прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищцовото дружество за главница за периода от *г. до 21.12.2022г. в размер на 600,00 лева. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прихващане, като ако бъде приет искът за главница в размер на 600,00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД да бъде извършено прихващане между главницата по кредита в размер на 600,00 лева със сумата от 725,28 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 325,28 лева и възнаграждение за поръчителство/ гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 400,00 лева.

В откритите съдебни заседания, проведени по делото, ответника и пълномощника не се явяват, но представят молба, с която отправя искане за отхвърляне на исковата претенция като погасена по давност. Претендират се сторените по делото разноски.

Районен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и доводите 3 на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ *г., по описа на Районен съд - Пловдив, се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД от 15.06.2023г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.

Й. Р. за вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като против заповедта е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването, предмет на въпросната заповед. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявената в настоящото производство искова претенция по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя нейната допустимост.