Определение № 4 от 08.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600004 по описа за 2024 година

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Постъпил е протест от Окръжна прокуратура - Кърджали против протоколно определение № 441 от 27.11.2023г. / неправилно посочено в протеста от 23.11.2023г. / от разпоредително заседание по НОХД № 1/2021г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е прекратено съдебното производство по делото и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. В протеста са изложени подробни съображения за неправилността на определението, поради което се иска неговата отмяна.

Срещу протеста е постъпило становище от адв. Н. Д. като защитник на подс.Л. М., с което се възразява против неговата основателност и моли определението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският апелативен съд намира протеста за процесуално допустим – подаден е в срок от прокурора / прокурорите /, а разгледан по същество е неоснователен.

С атакуваното определение съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт не са изпълнени в цялост стандартите на процесуалния закон по отношение на фактите и обстоятелствата за инкриминираното деяние, както и че не са съобразени в цялост принципните указания в ТР № 2/2002г. на ОСНК относно задължителните реквизити и съдържание към описателната и диспозитивната част на инструмента, което нарушава правото на защита на подсъдимите и в частност на подс.Л. М.- становище, което въззивната инстанция споделя като правилно и законосъобразно.

1

Принципно положение е, че диспозитивната и обстоятелствената част на обвинителния акт са съответни и в последната следва да намерят отражение като фактически твърдения всички обстоятелства, свързани с обективната и субективната съставомерност на деянието, за което са предявени следващите се от тях обвинения. В случая подс.М. е обвинен, че е съпричинил процесното ПТП независимо с другия подсъдим Ю. А., защото е нарушил правилата на чл.25 ал.1 ЗДП, чл.50 ал.1 ЗДП и чл.46 ал.2 от ППЗДП и по този начин извършил престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 предл.трето от НК.

Тези са нормите от специалното законодателство, които прокурорът с диспозитива на акта претендира, че на са били спазени от този подсъдим и са в причинно-следствена връзка с причинената по непредпазливост смърт на Е.

Ю. А.. Това означава, че в обстоятелствената част на акта трябва да се съдържат всички факти, свързани с предявените нарушения, обуславящи съставомерността на престъплението, в случая по транспорта. След като обвинителната теза претендира нарушение на чл.46 ал.2 от ППЗДП на пътен знак относно предимството Б 2 „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, в описателната част на акта трябва да се съдържа такова фактическо твърдение- че подсъдимият не е спрял на знака или на стоплинията, очертана с пътна маркировка / ако има такава /. В протеста, както и в обвинителния акт, продължава да се твърди какво е следвало да бъде правомерното поведение на подс. М. като водач на МПС преди да предприеме маневрата завиване наляво на въпросното кръстовище- да спре, при това на два пъти на стоп-линията, после на т.нар.базова линия преди да навлезе в главния път гр.* – ГКПП “*“, да възприеме своевременно лекия автомобил „*“ и да го пропусне, а не какво нарушение е извършил / че не е спрял / . Още повече на този подсъдим в диспозитива е вменено и друго конкуриращо нарушение, отново в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие- на чл.25 ал.1 от ЗДП, за което съдът също е прав, че е фактически и обстоятелствено необезпечено в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и за начина, по който е извършено- с действие или бездействие /като се има предвид и буквалният прочит на тази норма /.

Съвсем отделен е въпросът, че правилата за преминаване през кръстовище са уредени в чл.47 - чл.50а от ЗДП, за което е налично и още едно обвинение по чл.50 ал.1 от ЗДП.

Липса на достатъчно конкретика и яснота на обвинителната теза проличава и при другите визирани от първата инстанция обстоятелства относно възможността за взаимното възприемане на водачите на „*“ и „*“ в зоната на кръстовището, за отстоянието и видимостта между тях при започване на маневрата завиване наляво и най-вече за момента на възникване на опасността и за двамата подсъдими, от който те трябва да имат правомерно поведение при управлението на МПС и да не допускат причиняване на ПТП.

Впрочем фактически изложения и пояснения за тези съставомерни обстоятелства се съдържат повече в подадения протест отколкото в обвинителния инструмент, а цитирането на заключенията на техническите експертизи, при това след като е описано събитието на произшествието/ стр.5 и сл./, не преодолява задължителните изисквания откъм съдържанието му, т.е 2 да се поднесе в обвинителния акт конкретна, ясна, непротиворечива и разбираема фактическа обстановка за механизма на настъпилото ПТП и всичките му параметри, които обосновават съставомерността на съответното престъпление. При спазване на тези изисквания на процесуалния закон на нормата на чл.246 ал.2 НПК и на задължителната съдебна практика, обвинителният акт може да бъде годна фактическа и правна рамка, която очертава предмета на доказване по делото и дава възможност на подсъдимите да разберат обвинението и упражнят пълноценно и ефективно правото си на защита против него- както по фактите, така и по приложимото материално право.

Ето защо и предвид на изложените съображения протестираното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 441 от 27.11.2023г. по НОХД № 1/2021г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3