Решение № 610 от 27.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Стара Загора, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530102885 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът И. К. Г. твърди, че с ответницата Г. И. П. се намирали в облигационни отношения възникнали от договор за наем на недвижим имот от ********** г. /така и приемо-предавателен протокол от ********** г./, като ищецът в качеството си на наемодател, е предоставил в полза на ответницата, в качеството си на наемател, за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: Апартамент № ***, находящ се в гр. *******, ******, ул. „************“, бл. ****, вх. В. Съгласно чл. 2, ал. 1 на договора за наем, наемателят се е задължил да заплаща в полза на наемодателя месечна наемна цена в размер на 500,00 лева. Доколкото страните договорили, че наемодателят ще заплаща всички текущи сметки /ток, вода, отопление, интернет, телевизия, входни такси/, в чл. 2, ал. 3 от договора наемателят е поел задължение да предоставя на наемодателя предварително и ежемесечно сумата в размер на 100,00 лева. За разликата над ежемесечно авансираните от 1 наемателя 100,00 лева , същият е поел задължение за доплащане, респективно наемодателят е поел задължение за изравняване и връщане на надплатените суми на всеки шест месеца. Съгласно приемо-предавателен протокол от 15.02.2022 г. страните прекратили договора за наем на недвижим имот от ********** г., като апартаментът, предмет на договора, бил предаден в полза на наемодателя. Към датата на прекратяване на договора за наем - 15.02.2022 г., наемателят е бил заплатил в полза на наемодателя сума в общ размер на 700,00 лева за периода от м. 07.2021 г. до м. 01.2022 г. При прекратяване на договора ищецът предоставил срещу подпис на ответницата подробен отчет за изразходените комунални разходи и общо дължимата сума, която към датата на съставяне на справката и приемо-предавателния протокол 15.02.2022 г. възлизала на 1467,25 лева /така справка за месечно потребление от 15.02.2022 г./. Доколкото посоченото сума не съдържала разходите за м.

01.02.2022 г. - 15.02.2022 г., ищецът прилага към исковата молба и месечно потребление към м. 03.2022 г., от което било видно, че общото потребление на наемателя, включително за м. 02.2022 г., възлизало на сумата в общ размер на 1541,88 лева, както следва: 1/ Такса „ВиК /Софийска вода АД/“ - 1.1/ м. юли 2021 г., стойност 0,00 лева; 1.2/ м. август 2021 г., стойност 4,88 лева; 1.3/ м. септември 2021 г., стойност 17,62 лева; 1.4/ м. октомври 2021 г., стойност 20,54 лева; 1.5/ м. ноември 2021 г., стойност 112,56 лева; 1.6/ м. декември 2021 г., стойност 46,97 лева; 1.7/ м. януари 2022 г., стойност 41,09 лева; 1.8/ м. февруари 2022 г., стойност 85,12 лева; 1.9/ м. март 2022 г., стойност 41,09 лева. общо 369,87 лева; 2/ Такса „ТВ и Интернет /Виваком/“ - 2.1/ м. юли 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.2/ м. август 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.3/ м. септември 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.4/ м. октомври 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.5/ м. ноември 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.6/ м. декември 2021 г., стойност 22,79 лева; 2.7/ м. януари 2022 г., стойност 22,79 лева; 2.8/ м. февруари 2022 г., стойност 11,90 лева. общо 171,43 лева; 3/ Такса „Електрическа енергия /ЧЕЗ/“: 3.1/ м. юли 2021 г., стойност 19,88 лева; 3.2/ м. август 2021 г., стойност 30,60 лева; 3.3/ м. септември 2021 г., стойност 32,57 лева; 3.4/ м. октомври 2021 г., стойност 39,29 лева; 3.5/ м. ноември 2021 г., стойност 108,20 лева; 3.6/ м. декември 2021 г., стойност 132,36 лева; 3.7/ м. януари 2022 г., стойност 206,02 лева; 3.8/ м. февруари 2022 г., стойност 73,51 лева. общо 642,43 лева; 4/ Такса „Парно и топла вода /Топлофикация София ЕАД/: 4.1/ м. юли 2021 г., стойност 11,33 лева; 4.2/ м. август 2021 г., стойност 2

7,34 лева; 4.3/ м. септември 2021 г., стойност 14,09 лева; 4.4/ м. октомври 2021 г., стойност 46,43 лева; 4.5/ м. ноември 2021 г., стойност 68,96 лева; 4.6/ м. декември 2021 г., стойност 76,30 лева; 4.7/ м. януари 2022 г., стойност 71,92 лева; 4.8/ м. февруари 2022 г., стойност 61,78 лева. общо 358,15 лева.

Сумите за дължимите комунални разходи били заплащани от А. Г. П. от името на И. К. Г. /живеещи във фактическо съжителство/. За исковата сума ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. И. П. /841,88 лева главница по договорно задължение съгласно сключен между И. Г. и Г. П. договор за наем на недвижим имот от ********** г. и било образувано ч.гр.д.

№ 2257/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като на 06.06.2022 г. била издадена Заповед № 1178 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. Доколкото заповедта за изпълнение не била редовно връчена на длъжника, с разпореждане № 3295/25.05.2023 г., съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземането си по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /при условията на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК/. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 841,88 лева - главница по договорно задължение съгласно сключен между И. Г. и Г. П. договор за наем на недвижим имот от ********** г., представляващо разликата между общата стойност на заплатените комунални разходи в размер на 1541,88 лева и авансираните суми в общ размер на 700,00 лева за периода от м. 07.2021 г. до м. 02.2022 г., ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. С. М., назначен за особен представител на ответника, в който заема становище за допустимост и неоснователност на исковете. Признава, че между страните е бил сключен договор за наем, както и че ответницата дължала надвнесени над 100,00 лева дадени авансово месечно суми за битови разходи, а наемодателят дължал връщане на дадения депозит от още 500,00 лева след прекратяване на договора. Не се спорело още, че договорът бил прекратен на 15.02.2022 г. С приемо-предавателен протокол от 15.02.2022 г. ответницата се съгласила, че дължи за битови разходи по списък към протокола сумата от 767,25 лева и то условно, след като „разгледаала“ 3 списъка. С други суми, сочи, че не се е запознавала като размер на тези задължения и откъде са възникнали. Същевременно ответницата изяснява, че съгласно чл. 2, ал. 3 от Договорът наемодателят дължал връщане на депозитът от 500,00 лева, който му бил даден при сключване на договора.

Връщането било дължимо на договорното основание, на което била изградена и ищцовата претенция, което правело възможно прихващане на насрещни задължения до размера на по-малкото. Ищецът бил представил към доказателствата по делото заверени извлечения от карнети на ЧЕЗ, ВИК „Софийска вода - Ел Канали и Каса“ „Топлофикация София“ и „Виваком“ за периода от м. юли 2021 г. до м. януари 2022 г. с посочен абонатен номер и референтен номер в канал „Електронно банкиране“ с наредител А. Г. П..

Ответницата сочи, че няма задължения към съжителката на наемодателя си, а и не й било известен абонатния номер на партидата за ползвана ел.енергия, води, парно или телевизия в наетия имот. Това правело невъзможно сравнение на показанията на отчетените средства за техническо измерване и данните по приемо-предавателните протоколи, подписвани при приемане и издаване на имота и показания на карнетите за плащане. Това не били електронни фактури, в които е описано местонахождение на имота на абонатния номер, периода на начисляване на ел. енергията и показанията на средството за техническо измерване, и предмет на сделката. Освен, че се представяли карнети от трето лице, от тях не можело да се получи информация за действително консумирана ел.енергия и дали това е станало от мен ответницата. Дефиниция на понятието „електронна фактура“ било дадено в разпоредбата на чл. 217 от Директива 2010/45/ЕС - фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно директивата, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. От значение било да се отбележи, че електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябвало да съдържа елементите, които се изискват с Директивата за ДДС. Съгласно Директивата за ДДС, за да може една фактура да бъде считана за електронна фактура, същата трябвало да бъде издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. В контекст на горното, не всички фактури, издадени в електронен формат, можели да бъдат считани за електронни фактури.

Фактурите трябвало да отразяват действителните доставки, поради което следва да бъдат осигурени тяхната автентичност, цялост и четливост.

Съгласно разпоредбите на чл. 233, т. 2 от Директива 2010/45/ЕС, данъчно 4 задълженото лице можело да изпълни задължението си да гарантира автентичността на произхода и целостта на съдържанието например чрез използването на технологиите, описани в посочената разпоредба: усъвършенстван електронен подпис или електронен обмен на данни /БОД/.

Аналогично с постановките, указани в чл. 233, т. 1 и т. 2 от Директива 2010/45/ЕС било изискването, регламентирано в разпоредбата на чл. 114, ал. 6 ЗДДС. Чл. 114, ал. 10 ЗДДС във вр. с ал. 11 от същата разпоредба регламентирал, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги, а автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към Фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:!, квалифициран електронен подпис по смисъла на по смисъла на Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /от 28 август 2014 г./ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ или 2. електронен обмен на данни. Автентичност на произхода означавало уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката, в съответствие с §1, т. 65 от ДР на ЗДДС. Цялост на съдържанието, по смисъла на §1, т. 66 от ДР на ДОПК, означавало, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено, като форматът на електронна фактура и електронно известие към фактура може да бъде променян. Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно-задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Съгласно чл.

3 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.

3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 налагат регламентите на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната 5 идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /от 28 август 2014 г./.

Едно от императивните изисквания е ясна идентификация на страните.

Приложените електронни документи не отговаряли на изискването за автентичност, подробно развито по-горе. Не се установявало, че са били в електронен обмен и са достигнали до знанието на ответницата. В този смисъл оспорва, че дължи тези суми във връзка с договора за наем. Моли за отхвърляне на иска, а при евентуалност поддържа възражението си за прихващане за сумата от 500,00 лв.