Решение № 2497 от 17.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 2497 гр. Пловдив,

17.07.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 23.06.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20098 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на И.А.Б. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7456.93 лева – главница по договор за потребителски кредит № ......../03.07.2012 г., сключен с ............., 410.13 лева – договорна лихва за периода 03.08.2012 г. до 03.08.2013 г., 8.60 лева – лихва за забава за периода 04.08.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2014 г. до окончателното плащане, както и сумите от 157.51 лева – държавна такса и 451.52 лева – адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3767/2014 г. по описа на ПРС и е образувано изп. д. № ..../2014 г. по описа на ЧСИ ..............

В исковата молба се излагат твърдения, че посочените вземания са погасени по давност най-късно на 08.04.2019 г., като през този период давността не е спирана и прекъсвана, като по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия. На следващо място се излагат доводи, че ответникът не е носител на вземането по изпълнителния лист. Същият е конституиран като взискател по изп.дело на базата на договор за цесия. Твърди се, че с договора за цесия на е прехвърлено на ответника процесното вземане, както и че ищецът като длъжник не бил уведомен за цесията, поради което и тя нямала действие спрямо него.

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска само по основателност. Излагат се твърдения за надлежно сключен договор за цесия с предмет процесното вземане, която цесия била съобщена надлежно на длъжника.

Счита, че дори и цесията да не му е съобщена, няма пречка това обстоятелство да настъпи в рамките на настоящия процес, за което се представя уведомление по чл.99 ЗЗД. На следващо място счита, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането. Твърди се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на длъжника.

С определение от 02.03.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в полза на ............. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3767/2014 г. по описа на ПРС за сумата в размер на 7456.93 лева – главница по договор за потребителски кредит № ......../03.07.2012 г., сключен с ............., 410.13 лева – договорна лихва за периода 03.08.2012 г. до 03.08.2013 г., 8.60 лева – лихва за забава за периода 04.08.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2014 г. до окончателното плащане, както и сумите от 157.51 лева – държавна такса и 451.52 лева – адвокатски хонорар, както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № ..../2014 г. по описа на ЧСИ ..............

Видно от Покана за доброволно изпълнение /л.117/ същата ведно със заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 3767/2014 г. на ПРС е връчена на длъжника И.А.Б. на 12.06.2014 г. Няма спор между страните, че срещу заповедта не е подавано възражение от длъжника, поради което същата е влязла в сила на 27.06.2014 г. В исковата молба са изложени обстоятелства за изтичане на давност след влизане в сила на заповедта.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане и породила ли цесията задължения за длъжника – ищец по делото в полза на ответника.

Безспорно между страните е, че вземането предмет на делото произтича от договор за банков кредит, сключен с .............. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение

№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.

В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на ответника, че в случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно решение, доколкото същото е постановено след образуване на изпълнителното производство, поради което следвало да се приложи Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което в изпълнителното производство давност не тече. Съдът счита това възражение за неоснователно, доколкото настоящото производство е образувано след постановяване на обсъжданото Тълкувателно решение. С него не се създава нова правна норма или да се изменя правна норма, а се дава разрешение как следва, от датата на постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма и същото следва да бъде съобразено от момента на постановяването си по висящите изпълнителни дела. В този смисъл Решение

№ 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по описа на ВКС III ГО, Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на ВКС, IV ГО, чиито становища настоящият състав споделя. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразено и неговите постановки имат действие по отношение на висящите към момента на постановяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящия случай, е и застъпеното становище в Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. IV ГО на ВКС.

Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е подадената молба от 07.04.2014 г. /л.88/, с която взискателят ............. е възложил на ЧСИ .... по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни способи, включително е поискал налагане на конкретен изпълнителен способ спрямо длъжника И.Б. – налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Видно от запорно съобщение от 10.04.2014 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на ищцата в ................, което показва, че е пристъпено към изпълнение на поискания изпълнителен способ. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 28.04.2014 г. Само по себе си разпореждането, с което се налага запор и пристъпването на изпълнението на този изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, като е без значение дали успешно е наложен запора. Взискателят и ЧСИ не са бездействали, пречката за реално налагане на изпълнителния способ е в резултат от липса на трудово правоотношение със сочения в запорното съобщение работодател и длъжника, към момента на получаване на запорното съобщение.

С разпореждане на ЧСИ .... е насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му на 01.03.2016 г. /л.128/. С това разпореждане съдът намира, че не е прекъсната давността. На първо място не е ясно, на коя датата е постановено разпореждането. На следващо място по изп. дело липсват данни този изпълнителен способ да е предприет. Не са изпращани съобщения до страните за извършването на опис, поради което съдът намира, че не е пристъпено към осъществяването на този способ, за да се приеме, че същият е прекъснал давността. Липсата на изпратени съобщения до страните за насрочения опис поставя под съмнение моментът на поставяне на печата от ЧСИ ...., в който е обективирано разпореждането за насрочен опис. Още повече печата е поставен върху документ с дата 10.07.2014 г., което още повече разколебава достоверността на момента, в който това разпореждане е поставено.

Следващо изпълнително действие, което по естеството си съдът приема, че прекъсва давността е подадена молба от “ЕОС Матрикс” ЕООД от 11.03.2016 г. за конституирането му като взискател, поради прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело /л.129/, като на същата дата “ЕОС Матрикс” ЕООД е конституиран като взискател по делото за същото вземане. По силата на цитираното по-горе ТР присъединяването на взискател за същото вземане води до прекъсване на давността. В този смисъл е и решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., IV ТО на ВКС, от което може да се направи извод, че уважената молба за конституиране на цесионера като взискател по делото прекъсва погасителната давност за вземането.

Следващото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е разпореждане на ЧСИ от 06.02.2017 г. /л.215/, с което е насрочен опис на движимите вещи на ищцата на адреса й в ................ за 23.03.2017 г. На ищцата е връчено съобщение за пристъпане към изпълнение на този способ на 07.03.2017 г. /л.220-221/.

На 17.02.2017 г. с разпореждане на ЧСИ .... е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при ................ /л.224/, пристъпено е към изпълнение на този способ, изпратено е запорно съобщение до работодателя на 17.02.2017 г. /л.222/, връчено на 07.03.2017 г. Само по себе си разпореждането, с което се налага запор и пристъпването на изпълнението на този изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, като е без значение дали успешно е наложен запора.

Взискателят и ЧСИ не са бездействали, пречката за налагане на изпълнителния способ е в резултат от липса на трудово правоотношение със сочения в запорното съобщение работодател и длъжника, към момента на получаване на запорното съобщение.

На 07.08.2018 г. с разпореждане на ЧСИ .... е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при ................

/л.224/, пристъпено е към изпълнение на този способ, изпратено е запорно съобщение до работодателя на 07.08.2018 г. /л.243/, връчено на 10.08.2018 г. Съдът приема, че запорът е наложен и с предприемане на този способ е прекъсната давността за вземането, предмет на изпълнителния лист.

С молба от 27.08.2018 г. взискателят е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ – запор на банковите сметки на длъжника, с което действие е прекъсната давността за вземането.

С оглед изложеното съдът намира, че в изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал висящността му, като своевременно е отправял искани за извършване на изпълнителни способи, както и такива са предприемани от ЧСИ ..... Между така описаните действия, които съдът приема, че прекъсват давността не е изтекъл период от повече от две години, което да е довело до прекратяване по право на изпълнителното дело.