Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4381 от 20.10.2014, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
252/2014
Подписан
20.10.2014

Цитирани разпоредби

Определение № 620

Номер

620

Година

23.07.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.23

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно частно наказателно дело номер

20105100600220 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК. Постъпила е въззивна жалба от С. С. И. от Г. Д. против Определение от 07.04.2010 г., постановено по ч. н. д. № 258/2010 г. по описа на РС – К., с което е потвърдено Постановление от 17.03.2010 г. на РП – К. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 15044/2009 г. по описа на 05 РУ – СДВР, образувано по пр. пр. № 17420/2009 г. по описа на РП – София. В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт.

Горепосоченото досъдебно производство е образувано срещу Д. И. С. за това, че на неустановена дата през месец февруари 2007 г. в Г. София, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудил и поддържал у С. С. И. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 5000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Впоследствие производството е частично прекратено – за престъпна деятелност, осъществена в Г. С - и е изпратено за произнасяне по компетентност на РП – К.. С процесното постановление от 17.03.2010 г. прокурор при РП – К. е прекратил производството.

Настоящата инстанция намира жалбата за основателна поради следните причини:

В хода на разследването по досъдебното производство в качеството на свидетели са били разпитани С. И., горепосоченият Д. С, както и лицето М. Д., като между свидетелите С и И е проведена и очна ставка.

В показанията си св. И твърди накратко следното: Същият е управител на „Р.-Ф.” Е., Г. Д.. За дейността на дружеството били необходими определени строителни машини. Посредством Интернет С И намерил такива машини и заплатил стойността им. Същите се намирали в Германия. По тази причина било необходимо транспортирането им до България. Посредством лицето Т Т, С И се свързал със св. С В показанията е наречен С). С и И се срещнали през месец май 2006 г. в Г. С. Д С се представил за управител на „Апер инвест” Е. и уверил С. И, че фирмата му може да извърши необходимата транспортна услуга. Последвала среща между двамата в Г. К., където С поискал от И 50 % от цялата сума за доставката, а именно – 8320 лева; управителят на „Р.-Ф.” Е., Г. Д., заплатил по сметка на С още на същия ден – 13.06.2006 г. 5000 лева. Уговореният месец за извършване на доставката изминал, а машините не били доставени. Последвали телефонни разговори между св. С И и св. Д С, при които последният обещавал на контрагента си, че поръчката ще бъде изпълнена скоро. При един от разговорите С твърдял, че машините са в България, на митницата, но имало проблем във връзка с влизането на България в Европейския съюз – трябвало да се изчакат новите митнически декларации. Св. И отишъл до софийската митница заедно с Т, но се оказало, че нямало нищо пристигнало, нито документи на името на И. Няколко месеца по-късно Димитър Семенов спрял да отговаря на телефонните повиквания на управителя на джебелското дружество и променил телефонния си номер. С. И. се усъмнил в поведението на доставчика и през април 2007 г. се обадил в Германия. Отговорили му, че още преди няколко месеца фирмата на С. е взела заплатените машини, които били натоварени на МПС. След това И лично отишъл в Г. Продавачите на техниката в Г потвърдили пред българския купувач, че са получили стойността на техниката и са я предали на С, за да я достави той в България. С оглед практиката в такива случаи С. И. бил предоставил на С., копия от всички платежни нареждания относно закупуването на строителната техника, както и адреси и телефони на продавача. Две от машините били пред дома на приятел на С. в Германия (от показанията се разбира, че те не са били взети от С). Семенов бил канен от страна на Исмаил с нотариални покани да изпълни задълженията си по доставката.

В показанията си св. Д. твърди накратко следното: Същият свидетел е управител на „М. Д. Апер Инвест” Е., работейки съвместно с Д. И. С.. Поради съвместната работа упълномощил С. да сключва договори от името на дружеството и относно други дейности, свързани с търговията с МПС-та. Свидетелят е запознат със сключен между С. и И договор. Преведената сума от 5000 лева е постъпила по сметката на С. и не е постъпвала по сметка на св. Д. През лятото на 2007 г. Д и С. извършвали едно от пътуванията си до Германия, носейки принтирани обяви от Интернет (следва да се разбира – обявите, чрез които И е закупил машините). От обявите не ставало ясно къде се намират машините. Д и С се били уговорили с И като пристигнат в Германия да му се обадят по телефона, тъй като последният се бил чул по телефона с продавача. Във Франкфурт (не става ясно дали Франкфурт на Майн или Франкфурт на Одер) двамата доставчици направили опит да се свържат с Исмаил, но мобилният му телефон първоначално давал „свободно”, а после бил изключен; последващите опити за свързване – в два поредни дни - с поръчителя на доставката също били неуспешни. Впоследствие свидетелите Д и С се завърнали в София, където също направили опит да се свържат с Исмаил, но номерът не бил активен. Св. Д не се бил виждал със св. И.

В показанията на св. С се твърди накратко следното: Със С. И. го свързал Т. Т. през 2006 г. във връзка с необходимост да бъдат транспортирани от Германия до България машини, чието закупуване от страна на И се осъществявало от Германия посредством интернет-покупки; част от техниката била закупена, а друга – в процес на закупуване. Между С и И били проведени няколко разговора по тази тема. С. И. изпратил на Д. С. по и-мейл снимки с адресите и телефоните и снимки, свалени от сайта в Германия. Постигната била угово­ка С. И. да депозира по сметка на Д. първоначално сумата от 5000 лева, което било сторено около 30 дни след първата им среща. След това св. И започнал да настоява за по-бърза доставка. Техниката обаче се намирала в различни части на Германия, отдалечени на около 600-800 км. една от друга, а и част от нея била само резервирана по думи на С. И. Намирането на изпълнител на транспорта се оказало доста трудно предвид извънгабаритния характер на техниката и предвид това, че се наложило да се използват германски камиони, което надхвърляло договорената сума за транспорт. Впоследствие Св. И се обадил на св. С и помолил последния да достави и още едно камионче, натоварено с техника, документите и ключовете за което щял да му даде някакъв познат на И живущ в Германия, без С. И. да уточни къде се намира този негов познат. През август 2007 г. Д. С и Св. Д били в Германия. С купил необходимото ремарке и позвънил на И, за да му каже последният къде се намира въпросният негов познат. С. И. първоначално не вдигнал телефона, а после телефонът му бил изключен и връзка не била осъществена въпреки опитите за това. Ремаркето било закупено специално, за да може да се извърши доставката за св. С. И. Св. С не поддържал преки контакти с продавачите в Германия; такива се осъществявали изцяло чрез С И. С също така нямал нито документи, нито ключове (следва да се разбира – за въпросната техника). Д. С. и С. И сключили договор пред нот. Цв. С, на което присъствал и Т.

В хода на проведената очна ставка свидетелите С и И са се придържали към казаното от тях в качеството им на свидетели по-рано по делото. С. изложил твърдение, че не е доставил техниката по ред причини. Сочи относно камиончето, което е следвало да бъде при познатия на С. И. в Германия, че този познат (при очната ставка е наречен от С. „близък приятел” на С) се казвал Е. М и той (С) бил разговарял с него по телефона преди да отпътува за Германия, като двамата се разбрали при пристигането на Д. С. във Федералната република да се срещнат и М да му даде документите и ключовете от камиончето. Поради това, че нямал необходимата категория за шофиране, Д. ангажирал човек за превоза. От текста на протокола за очната ставка не става ясно дали с него, дали с М. или пък с И. не успял да се свърже св. С. при пристигането си в Германия (въпросното лице първоначално вдигнало телефона си, след което го изключило). Св. И. потвърждава това, че С се е свързал с приятеля му Е. С. И. заявил и това, че към момента на провеждане на очната ставка знаел къде са някои от машините, като само за един камион твърди, че не знаел къде се намира понастоящем. И потвърждава, че даването от негова страна на св. С. на копия от платежните нареждания във връзка със закупуването на строителната техника било извършено в Г. Д., където С. бил призован „на разпит” „при разследващия”, след излизане от сградата.

По делото са приложени договор за доставка на строителни машини от Германия между „Р.-Ф.” Е., представлявано от св. И и „Апер Инвест” Е., представлявано от св. Семенов, с дата 10.02.2007 г., с нотариална заверка на подписите; в догоовра е описана подлежащата на доставка техника като са посочени и съответните адреси (местонахождения на отделните машини). Приложен е и анекс към този договор с нотариална заверка на подписите, с дата 12.12.2008 г. Към делото са налични още нотариални покани и книжа (включително относно банкови разплащания); част от книжата са видимо на немски език, като за по-голямата част от тях липсва превод на български.

Атакуваното пред първоинстанционния съд произнасяне на прокуратурата е мотивирано от това, че деянието, предмет на досъденото производство, не съставлява престъпление. За да направи такъв извод, прокурорът отчел това, че по делото не били събрани доказателства относно това, че св. С., към момента на договарянето със св. И. е имал намерение да не изпълни уговорката, т. е. – липса на доказателства относно наличие на субективната страна на престъплението „Измама”. Тези доводи са споделени и от първата съдебна инстанция. Районният съд е счел още, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, проведено е пълно, обективно и всестранно разследване, а постановеният прекратителен акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден.

Горните изводи на районния съд досежно провеждането на пълно разследване обаче не се споделят от настоящата инстанция. Следва да бъде посочено, че пълнотата на разследването с оглед разкриване на обективната истина е процесуален принцип, регламентиран в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от НПК. Изводът, че деянието, във връзка с което се води производството, не съставлява престъпление (прекратителната хипотеза по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК), може да бъде направен от прокурора, единствено ако разследването е било проведено с необходимата пълнота, т. е. – когато са извършени всички необходими и възможни действия по разкриване на обективната истина. В случая това не е било направено в хода на разследването. Останали са много неизяснени въпроси, относно чието изясняване е било напълно възможно да се извършат съответните процесуални действия. В тази връзка:

Необходимо е да се проведат съответните действия, включително и чрез използване на възможността по чл. 218, ал. 2 от НПК, относно изясняване на това къде и при кои точно лица в Германия са се намирали машините, предмет на закупуване от св. И., при тях ли е в момента съответната техника, вземал ли я е св. С. или друго лице и ако да, то кога и кой точно я е взел, свързвал ли се е с тях св. С. и пр. Следва да бъде установено кое е лицето Е. М. и какво му е известно по случая (свързвал ли се е с него С. или пък Д., кога, по каква причина, какво се е случило и пр.). Наложително е също така да бъде установено заплатена ли е от страна на св. И. дължимата сума за всяка една от машините на съответните собственици, кога, в какъв размер, по какъв начин и какви документи има за това.

Необходимо е да се установи лицето Т., за което се споменава в свидетелските показания по делото, като се изясни какви са неговите възприятия относно предмета на делото и особено относно твърдяното от св. И. посещение на митница в Г. София.